Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр. София, 22 юни 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 192 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.423 и сл. от НПК. Образувано е по искане на осъдения Ю. Б. Г. чрез защитника му адв.Е. Д. за възобновяване на наказателното производство по чнд № 3200/2016 по описа на Софийски районен съд и отмяна на влязлото в сила определение. В искането е посочено, че Г. е узнал за постановения съдебен акт на 02.07.2017 г., когато е задържан в Република Италия въз основа на издадена европейска заповед за арест. Той не е участвал във воденото наказателно производство, тъй като не е бил надлежно уведомен. Претендира се след възобновяване и отмяна на постановеното определение, наказателното производство да се прекрати, тъй като относно кумулираните наказания по отделно е изтекла предвидената в закона абсолютна давност за тяхното изпълнение или алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В съдебно заседание Г. и защитникът адв. Д. поддържат депозираното искане и молят то да бъде уважено по наведените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането за възобновяване е направено след изтичане на законоустановения шест месечен срок и настоява настоящото производство да се прекрати. Ако съдът счете, че искането е подадено в рамките на преклузивния срок, то се явява основателно и следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Видно от приложения по делото отрязък от фирмата за куриерски услуги искането е изпратено на 02.01.2018 г. и е постъпило в първоинстанционния съд на 03.01.2018 г. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че е спазен предвидения законоустановен шест месечен срок, дори считано от 02.07.2017 г. - най-неблагоприятният за молителя начален момент, когато Г. е бил задържан на територията на Република Италия, в изпълнение на европейска заповед за арест от 10.03.2017 г., издадена от Софийска районна прокуратура. Същевременно следва да се има в предвид, че въпреки отказа за предаването му на българската държава, обективиран в решение от 14.12.2017 г. на Апелативния съд на гр. Триест, едва след последвалата отмяна на мярката му за неотклонение „задържане в арест” и заповедта за пускането му на свобода, в случай че той не е задържан за друго, Г. е имал обективна възможност свободно да реализира правото си да иска възобновяване. За пълнота следва да се отбележи, че след освобождаването му от ареста в Република Италия, осъденият въз основа на същата ЕЗА е задържан на 22.03.2018 г. на ГКПП във Федерална Република Германия, предаден е на българските власти на 01.06.2018 г. и в момента се намира в Затвора - София. При тези данни настоящият състав приема, че визираният в разпоредбата на чл. 423, ал.1 от НПК шестмесечен срок е спазен и тъй като искането е подадено от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл.423, ал.1 от НПК, искането е допустимо, а разгледано по същество е и основателно. С протоколно определение от 21.09.2016 г. по чнд № 3200/2016 г. по описа на Районен съд - София на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК са кумулирани наложените на Г. наказания по нохд № 2551/2002 г. на СГС и по нохд № 2021/2004 г. на СРС като му е определено едно общо най-тежко от две години лишаване от свобода. Това наказание на основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като с последващо осъждане по нохд № 6265/2013 г. на СРС на Г. е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за деяние, което било осъществено в определения петгодишен изпитателен срок по нохд № 2551/2002 г. и по нохд № 2021/2004 г. Определението не е обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 07.10.2016 г. Визираното съдебно производство, образувано по предложение на прокурор от РП - София по реда на чл.306, ал.1, т.3 от НПК за ефективно изтърпяване на основание чл.68, ал.1 от НК на наказанието от две години лишаване от свобода, е протекло в отсъствието на осъдения Г.. След постъпване на предложението съдията-докладчикът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.04.2016 г. Призовката на Г. е върната в цялост с отбелязване, че по сведение на съседи той от три години живее в чужбина. В проведеното съдебно заседание осъденият не се е явил, съдът не е дал ход на делото и е отложил разглеждането му за 06.06.2016 г. От протокола за това съдебно заседание се установява, че Г. отново не се е явил, като по сведение на пълнолетната му дъщеря от две години тя не поддържа контакт с него и не знае къде се намира, а майка му е поела задължението да му предаде призовката. Съдът е преценил, че следва да изиска за пореден път справка за резултата от проведените мероприятия по издадените телеграма и бюлетин за ОДИ. Предвид отсъствието на горепосочената справка и неявяването на назначения служебен защитник делото е отложено още два пъти. В проведеното на 21.09.2016 г. - пето по реда съдебно заседание, при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б.”А” от НПК е даден ход на делото и е постановено посоченото определение. При описаното процесуално развитие на съдебното производство и предвид отсъствието на досъдебна фаза на процеса, с оглед спецификата на производството по реда на чл.306, ал.1 т.1 и т.3 от НПК, настоящият състав намира, че искането на Г. следва да бъде уважено. Въпреки положените усилия от състава на районния съд, за да осигури реална възможност молителят да участва в процеса лично, той не е намерен, за да бъде редовно призован, т.е. процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК не е могла да бъде изпълнена. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че е налице основанието по чл.423, ал.1 предл.1 от НПК и наказателното производство следва да бъде възобновено, като се отмени постановеното определение. Предвид правомощията на настоящата инстанция в производството по чл.423, ал.1 от НПК, а именно - единствено да провери дали е осигурено ефективно упражняване на правото на лично участие на осъдения в наказателния процес, когато той е проведен в негово отсъствие, не могат да бъдат предмет на обсъждане останалите наведени в искането възражения, свързани с основанията по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1 от НПК, които следва да се анализират и оценят при новото разглеждане на делото. На основание чл. 423, ал. 4 от НПК по отношение на осъдения Г., следва да се вземе мярка за неотклонение „Задържане под стража”, за да не бъде осуетено привеждането в изпълнение на наложеното му наказание от три месеца лишаване от свобода, по влязла в сила на 22.10.2015 г. присъда от 27.06.2014 г. по нохд № 6265/2013г. на Софийски районен съд. С оглед на изложеното и на основание чл.425, ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по чнд № 3200/2016 по описа на Софийски районен съд и ОТМЕНЯ влязлото в сила определение от 21.09.2016 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на този съд от стадия на съдебно заседание. Взема спрямо Ю. Б. Г. мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: