Р Е Ш Е Н И Е № 312 София, 11 юли , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 922/ 2012 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Г. С. Д. против въззивно решение № 56 /2012г. постановено по в.н.о.х.д.№ 52/ 2012г. на Бургаския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание.Иска се отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна, не са допуснати сочените нарушения и решението следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени становищата на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Бургаският апелативен съд с решение № 56 от 19.03.2012г. по в.н.о.х.д.№ 52/2012г. е потвърдил присъда № 7 от 03.02.2012г. постановена по н.о.х.д.№ 538/2011г. на Сливенския окръжен съд. С присъдата подсъдимият Г. С. Д. е признат за виновен в това, че на 21.04.2010г. в гр.С. пред Държавен фонд „Земеделие” Разплащателна агенция , в качеството на ЕТ, в заявление за подпомагане 2010г. представил неверни сведения относно ползването на земеделски парцели с БЗС композитен номер 36779- 74- 1-1, находящ се в землището на гр.К. и № 51634- 29- 3-1, за да получи средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз , отпуснати по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за 2010г., поради което и на основание чл.248а, ал.3 вр. ал.2 вр ал.1 и чл.55, ал.1 т.1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на които е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Доводите за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не са конкретизирани, което прави невъзможно и даване на ясен отговор от настоящия състав.Най – общо защитата на подсъдимия като посочва допуснати нарушения на процесуалните правила, всъщност изразява своето разбиране по основния въпрос- извършено ли е от подсъдимия деянието, за което е прието, че е съставомерно по чл.248а, ал.3 от НК или не, както и възразява по достоверността на приетото заключение на вещите лица. Настоящият състав намира, че при разглеждането на делото и двете съдебни инстанции са събрали достатъчен по обем доказателства, относими за изясняване предмета на доказване.Не се е налагало попълване на доказателствената съвкупност и с други доказателства, като по този въпрос видно от материалите по делото както съдът, който служебно е длъжен да попълва доказателствата, когато това се налага, така и страните не са правили искане въззивният съд да събере и други доказателства.Последното обстоятелство се установява и от съдържанието на съдебния протокол от 19.03.2012г. в който са отразени становищата на страните относно доказателствени искания. При установените от съда фактически положения изводите за съставомерността на деянието са правилни.Възраженията на подсъдимия по този въпрос са били преценявани и двете съдебни инстанции са дали верен отговор, за който значение с какво се хранят отглежданите от него кози, няма.Обвинението е за дадени неверни сведения в заявлението за субсидиране и това обстоятелство е изяснено по несъмнен начин, тъй като описаните от подсъдимия и заявени за подпомагане парцели не подлежат на такова по СЕПП, поради което и той не е следвало да ги декларира пред Агенцията.По същество с възраженията си подсъдимият признава, че към момента на деклариране площите са били обрасли с храсти т.е. не са площи, постоянно затревени и отговарящи на Утвърдените национални стандарти за това и за които е възможно да се ползват субсидии.Твърденията , че всъщност чрез пашуване козите ще извършат необходимото почистване на площите и привеждането им в съответствие с изискванията, са неотносими към инкриминираното деяние.От значение за съставомерността на последното е какво е състоянието на заявените площи към момента на подаване на заявлението. Поради изложените съображения и при изцяло възприемане изводите на предшестващите инстанции съставът намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати никакви нарушения, даващи основания за отмяна или изменение и то следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56 от 19.03.2012г. постановено по в.н.о.х.д.№ 52/ 2012г. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: