Р Е Ш Е Н И Е № 426 Гр.София, 29.09.2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова При участието на секретаря Павлова В присъствието на прокурора МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия Стамболова К.Н.Д. 389/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 160/ 28.04.10 г., постановена по В.Н.О.Х.Д.546/10 г., Градски съд-София /СГС/,9 въззивен състав, е отменил оправдателна по отношение на подсъдимия Б. Б. Й. присъда, постановена от Районен съд-София /СРС/ на 02.12.09 г.по Н.О.Х.Д. 3888/08 г. Признал е подсъдимия за виновен в извършено от него престъпление по чл.198, ал.1,пр.1 вр. чл.20,ал.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години. Приложена е разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като определеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Срещу така постановения съдебен акт е постъпила касационна жалба от подсъдимия с основно оплакване за нарушаване на съдопроизводствените правила. В допълнението към жалбата, изготвено от служебния защитник и представено пред ВКС, се набляга на нарушение на закона. Моли се на основание чл.354,ал.1,т.2 вр.чл.348,ал.1,т.1 НПК присъдата на СГС да бъде отменена и Й. да бъде оправдан. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и назначеният му служебен защтник поддържат жалбата с изтъкнатите в нея доводи. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид касационната жалба и допълнението към нея, ведно със заложените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на проверката, дължима по силата на чл.347 НПК, намира за установено следното: Извличайки същността на претендираните касационни основания от представените пред нея доводи, върховната съдебна инстанция по наказателни дела стига до заключение, че възраженията на касатора са свързани с оплаквания най-вече за превратен прочит на доказателствената съвкупност, осъществен от възвивната инстанция, довел до порок във формиране на волята с постановяване на осъдителна присъда. Или казано по друг начин, претендира се наличие на касационни основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Второстепенният съдебен състав е приел събраните по надлежен ред от страна на СРС доказателствени материали и приобщавйки допълнителни гласни доказателствени средства, а именно, показанията от повторен разпит на основния свидетел- пострадалата по производството Ж. Ж., е направил собствен анализ на необходимите информационни за престъпната дейност източници. Не може да се сподели позицията, залегнала в допълнителните съображения към жалбата на подсъдимия, за некачествен и неверен анализ на тези източници. Не съдът е органът по наказателно правораздаване, който дължи отговор на въпроса защо свидетелят Д. е разпитан като свидетел, а не е привлечен в качеството на обвиняем. Претендираната процесуална дейност е в компетенциите на органа на досъдебното производство и съдът не е легитимиран да се намесва в тази насока в производство като процесното. Отделен е въпросът какви са в същността си изявленията на Д. и дали и доколко те уличават самия него, касатора и съучастницата му в инкриминирината им престъпна дейност. По-важно е, че СГС е имал предвид показанията на обсъждания свидетел и без да ги игнорира, ги е отнесъл къв останалия събран доказателствен материал, отхвърляйки достоверността им със съответна мотивировка. Суверенно право на решаващите по фактите и правото съдилища е да направят преценка на кои доказателствени материали облягат своето решение, стига да обяснят защо. А тогава, когато са налични определени празноти и противоречия в тях, да ги запълнят и преодолеят. Касационната инстанция, като такава по правото, има правомощия да проследи годността, логичността и правната интерпретация по допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствената маса, без обаче да се намесва във формулираното от съдилищата по фактите вътрешно убеждение, ако липсва съществен процесуален недъг при неговото формиране. При казаното, пренесено към процесния казус, ВКС извлича заключение за принципен подход при набиране на доказателствата и за вярна тяхна интерпретация от страна на СГС. Пострадалата Ж. е разпознала на досъдебното производство подсъдиимя като мъжа, осъществил грабежа срещу й. Седем години по-късно тя заявява в хода на провежданото съдебно следствие, че е познала извършителя в полицията, защото е имала възможност да го види при дърпането на чантата й на улицата. Коректността й- да не разпознае дееца в съдебната зала- е логично отчетена, предвид изминалото време. Отделно от това, потърпевшата не говори касаторът да е младежът, управлявал колата, по чийто номер, записан от случаен минувач, е открит подсъдимият, а и неговата съучастничка. В този смисъл възражението, изложено в допълнителните съображения към жалбата, за невъзможността Ж. да е видяла шофьора на автомобила Опел Калибра,тъй като е била далеч от него, а той точно е бил подсъдимият, не се отнася в пряк смисъл към казаното от жената. Чрез възприемане на показанията на коментираната свидетелка като правдиви, изчерпателни и достоверни въззивната инстанция се е противопоставила на съобщеното от свидетеля Д., комуто не е дала вяра. И това е така,тъй като казаното от него по дейността на мъжа-извършител на грабежа, не се свързва с депозираното от Ж. от една страна, а от друга- защото е приятел на дееца и обяснимо се опитва да облекчи процесуално-правния му статус. По-нататък, в допълнението към жалбата се акцентира върху негодност на основното доказателствено средство от досъдебното производство, приобщено от страна на СГС към ценената доказателствена съвкупност-протокола за разпознаване, приложен на л.16 и сл.от ДП. Разпознаването като процесуално-следствено действие е осъществено на 24.01.03 г.,от 10.10 ч. 10.30 ч., в сградата на 6 Р. на СДВР при МВР-София. В протокола за него, явяващ се писмено доказателствено средство, са записани белезите, по които Ж. е разпознала нападателя, отнел й чантата. Същевременно, на л.14 и сл. от ДП е приложен разпит на споменатата свидетелка, с дата 24.01.03 г.и час на провеждане-10.00 ч. 10.05 ч. Тогава пострадалата е дала описание на обралото я лице-мъж /както и на жената, която обаче не предмет на настоящото производство/. Няколко минути по-късно е разпознала касатора сред лицата, представени й за разпознаване. Следователно, процесуалните правила, залегнали в актуалната към момента на разпознаване норма на чл.145 НПК /стар/, са спазени и няма база, на която да се стъпи, за бъде отхвърлено това следствено действие. Вярно е твърдяното от защитата, че първият разпит на Ж. в хода на досъдебното производство е проведен на 21.01.03 г.-непосредствено след грабежа. И тогава жената не е била изключително конкретна в описване на нападателите си. Не може да се отрече обаче,че тя е дала някакъв минимум от важими за дейците белези. В крайна сметка провеждането на разпита с отразяване на относими към едно наказателно производство елементи е основна характеристична черта на провеждащия разпита. От последния зависи /извън стреса от внезапността на случката и шока от последиците за пострадалия/ата непосредствено след деянието/ в изключителна степен доколко потърпевшият може да бъде предразположен да „изрови” от паметта си релевантни за разследването обстоятелства, независимо от склонността на човешкото съзнание да отблъсква неблагоприятни за притежателя му моменти. Освен това, страничният неиздирен по делото мъж, предал регистрационния номер на Опел Калибрата, управлявана от касатора, е допринесъл съществено за разкриване на дейците, съобщавайки на потърпевшата същия. В. изложено по-горе, наред с доказателствените източници, свързани с разпоредителните действия на И. с отнетото от Ж. имущество, както и договорът за залог на джиесема, страна по който е Й., са определили достатъчност на доказателствата в насока на възприемане на виновност на касатора. Предвид изложеното, ВКС не съзира въззивният съд да е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното си убеждение по съществото на производството. Не е налице касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК, а следващо в тази връзка-и такова по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Ето защо и в съответствие с нормата на чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 160/ 28.04.10 г., постановена по В.Н.О.Х.Д. 546/10 г.от Градски съд-София , 9 въззивен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/