3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 841 гр. София, 17.11.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6141 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. Х. и Л. В. Х. против определение № 1968/30.07.2014 г., постановено от ІІІ състав на Апелативен съд – София по ч.гр.д.№1515/2014 г. Ответникът по частната касационна жалба не е представил писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състава на САС е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е прекратено производството по делото по отношение на заявения главен иск, с искане да се осъди ответника да снабди собствения на ищците недвижим имот, с удостоверение за въвеждане в експлоатация /разрешение за ползуване/, поради недопустимост на иска. Въззивния съд е приел, че според разпоредбата на чл. 265 от ЗЗД, ако при извършване на работата, изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите необходими за поправката или съответно намаляване на цената. Съдът е приел, че ищците могат да се позоват и на чл. 80 от ЗЗД, пред факта, че задълженията са за действия, които могат да бъдат извършени от друго лице, като поискат от съда, да му разреши, ищците да извършат тези действия за сметка на длъжника. Съдът е приел, че така, както е формулиран иска, той не може да бъде подведен под нито един от описаните като възможни, варианти за съдействие от съда, а именно, като притезание за сторени или необходими на ищеца разходи за отстраняване на недостатъците или за отбив от цената, нито като искане, да им бъде възложена на тях ангажираността по изпълнението на административната процедура по въвеждане в експлоатация. Въз основа на изложеното, въззивния съд е приел, че процесният иск е недопустим. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по правния въпрос, допустимо ли е иск за реално изпълнение на облигационно задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на имот. Твърди се, че по този правен въпрос са налице касационните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Доколкото по така поставения правен въпрос липсва задължителна съдебна практика, до касационното обжалване следва да се допусне, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В цитираното от касатора решение по гр.д.№ 1859/2009 г. на ІV гр.отд. на ВКС е прието, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално изпълнение. Кредиторът има право да получи реално изпълнение независимо от естеството на неговото притезание, той е свободен да избере дали да претендира реално изпълнение, или обезщетение за неизпълнението, но ако избере да претендира обезщетение, длъжникът може съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЗД да наложи реалното изпълнение, доколкото интересът на кредитора да го получи не е отпаднал. Тези правила са израз на основния принцип на гражданското право, че договорите трябва да се спазват (pacta sunt servanda). Правото на кредитора да получи реално изпълнение може да бъде ограничено единствено от невъзможността задължението да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес. Затова са недопустими искове за реално изпълнение на задълженията на работника по трудово правоотношение, искове за реално изпълнение на съпружески задължения и др. под. Това решение, задължително по смисъла на тълкуването, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не дава пряк отговор на поставения правен въпрос, което обосновава и допустимостта на касационното обжалване. Безспорно, естеството на задължението в случая е такова, че то не може да бъде реализирано принудително, със средствата на изпълнителния процес, доколкото се касае за издаване на административен акт, който ще следва да се издаде от административен орган, неучаствувал в производството по делото и който не ще може да се обвърже със сила на пресъдено нещо по отношение на задължението. В тази насока се налага правния извод, че иск за реално изпълнение на облигационно задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на имот, е процесуално недопустим. Доколкото изводите на въззивния съд относно недопустимостта на предявения иск съвпадат с изводите на настоящия състав, предвид и отговора на правния въпрос, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1968/30.07.2014 г., постановено от ІІІ състав на Апелативен съд – София по ч.гр.д.№1515/2014 г. ПОТВЪРЖДАВА определение № 1968/30.07.2014 г., постановено от ІІІ състав на Апелативен съд – София по ч.гр.д.№1515/2014 г. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.