Р Е Ш Е Н И Е № 60244 гр. София, 09 февруари 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на десети декември, две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Петров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Татяна Грозданова при участието на секретаря М. Петрова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №950 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Д. И. И. срещу присъда №11 от 28.06.2021 г., постановена по ВНОХД №208/2021 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново, с която отменена изцяло присъда №260005, постановена от Районен съд- Велико Търново на 30.07.2022 г. по НОХД №2162/2019 г. и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 21.05.2017 г. в [населено място], на ул. Славянска“ управлявал МПС- лек автомобил „С. И.“ с ДК [рег.номер на МПС] след употреба на наркотично вещество, като деянието е извършено повторно, като на основание чл.343б, ал.4, във вр. с ал.3, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години. С присъдата на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години и на основание чл.59, ал.4 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС, считано от 21.05.2017 г. С присъдата подсъдимият И. е осъден да заплати и общо 998, 20 лева разноски по водене на делото. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. В жалбата се поддържа, че въззивният съд е допуснал неправилно тълкуване на материалния закон- нормата на чл.343б, ал.3 НК, като е ангажирал отговорността на подсъдимия И. при неяснота в закона. Твърди се, че престъплението по чл.343б НК е формално и несъвършенствата на посочената правна норма неправилно са били тълкувани във вреда на подсъдимия, като не е била преценено разумно ограничение на времето между евентуалната употреба на наркотичното вещество и управлението на моторното превозно средство. В жалбата се правят оплаквания за нарушаване на правото на защита на подсъдимия, тъй като на фазата на досъдебното производство не са били посочени резултатите от токсикохимичната експертиза и по този начин И. е бил препятстван да даде ясни обяснения, защото той не е бил наясно с естеството на обвинението. Като самостоятелно нарушаване на правата на подсъдимия е посочено и това, че той е дал изследвания от токсикохимичната експертиза материал в отсъствие на упълномощения си защитник. В касационната жалба се поддържа, че въззивният съд е направил погрешен анализ на доказателствата, като незаконосъобразно е ценил резултата от използваното техническо средство, с което е тестван И. към момента на извършване на проверката и заключението на приетата по делото токсикохимична експертиза. Твърди, че е оспорена изправността на използвания уред, с които е извършен теста, както и това, че пробата от урина, изследвана от експертизата е съхранявана в замърсен съд и е взета по време и начин, извън указаните в Наредба №30. В жалбата се сочи като съществено нарушение на процесуални правила и това, че неправилно са кредитирани показанията на полицейски служители, разпитани като свидетели в производството, като не е съобразено това, че те са извършили действия по разследването. Оспорват се изводите на въззивния съд, че подсъдимият И. е осъществил престъплението от субективна страна, като се поддържа, че той дори да е бил употребил наркотично вещество преди да управлява автомобила не е бил повлиян от него и не са настъпили промени в съзнанието му, които да го правят опасен за останалите участници в движението. На тези основания се моли постановената въззивна присъда да бъде отменена и бъде постановена нова оправдателна присъда. В касационното съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба и възпроизвежда основните възражения посочени в нея. Твърди, че въззивната присъда е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалния закон и след неправилно прилагане на материалния закон. Моли въззивният съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият изцяло оправдан. Представителят на ВКП намира касационната жалба за неоснователна и предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Поддържа, че от доказателствените материали, събрани в хода на воденото производство и конкретно обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите П. и И., заключението на изготвената токсикохимична експертиза и резултатите от проведения полеви тест за употреба на наркотични вещества е установено по несъмнен и категоричен начин осъществяването на престъплението. Твърди, че не е допуснато нарушение на правото на защита на подсъдимия, тъй като въззивният съд е обсъдил и отговорил на всички възражения на защитата, направени в хода на производството. Подсъдимият И. моли да бъде оправдан, като поддържа, че е недопустимо да бъде осъден след като кръвната му проба е била отрицателна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационната инстанция не констатира процесуални нарушения, свързани с кредитирането на изготвената токсикохимична експертиза. Правилно въззивният съд е преценил, че липсват формални нарушения на правилата за изземване на материал и начина на извършване на изследването. Вярно е прието, че изследвания материал принадлежи на подсъдимия и е предаден от него с протокол за доброволно предаване. Това, че в приетото заключение е посочено, че шишенцето, където той се е съдържал не е парафинирано не може да бъде основание да не бъдат кредитирани изводите на експертизата, защото липсва императивно нормативно изискване за начина на съхранение и транспортиране на изследваното вещество. В тази връзка трябва да се посочи и това, че в Наредба № 30 за реда за установяване на употребата на алкохол или други упойващи вещества (действаща към инкриминираната дата) не е било предвидено задължително взимане на проба от урината на изследването лице, но при липсата на изискване употребата на наркотични вещества да бъде установена по надлежен ред (предвидено за чл.343б, ал.1 НК), то това обстоятелство може да бъде установявано с всички допустими доказателства и доказателствени средства, в това число и експертиза. Касационният съд прецени, че заключението на обсъдената експертиза правилно е било съпоставено и с показанията на свидетелите И. и П.. Вярно е отчетено това, че те са дали информация за поведението на подсъдимия И. непосредствено след като са го спрели и извършили проверка. Правилно са кредитирани показанията им в частта, че при извършената проверка с техническо средство е бил констатиран положителен резултат за тетрахидроканабинол, че при проведения разговор с подсъдимия той е дал информация, че е употребявал наркотично вещество, като е отрекъл единствено това да е осъществено скоро преди инкриминираната дата. Правилно въззивният съд е приел, че това обстоятелство се установява и от обясненията на подсъдимия И., в които той отрича да е бил повлиян след употребата на наркотично вещество, но не и факта, че е употребил такова няколко дни преди това. Касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция е ценила показанията на посочените по- горе свидетели. Няма спор, че същите могат да бъдат разпитвани в това качество, тъй като те не са лица, които принадлежат към тези, посочени в разпоредбата на чл.118 НПК. Практиката на съда е константна по отношение на това, че полицейските служители могат да имат качеството на свидетели и в този смисъл са решения по НД №№ 15/2012 г., 1 НО, 90/2012 г. 3 НО, 534/2012 г. 3 НО, 76/2013 г. 2 НО, 294/2013 г. 2 НО, 198/2013 г. 1 НО, 566/2011 г. 1 НО и др. В този случай за обсъдените свидетели вярно е било преценено, че те не са осъществили действия по разследването и по отношение на тях ограниченията по чл.118 НПК не намират приложение. Касационният съд не може да възприеме и оплакването, че в хода на воденото производство е нарушено правото на защита на подсъдимия И., тъй като повдигнатото срещу него обвинение е било неясно още от досъдебното производство. Това оплакване е било обсъдено в рамките на проведеното разпоредително заседание, където първоинстанционният съд се е произнесъл с определение, което не е било атакувано в частта му, относима към чл.248, т.3 НПК и съгласно разпоредбата на чл.320, ал.2 НПК този въпрос не може да бъде поставян или разглеждан след този процесуален момент. Това е и основание да не бъдат подробно обсъждани тези оплаквания. Не може да бъде споделено и оплакването, че е нарушено правото на защита на подсъдимия И. като са осъществени действия по разследването (взета е проба от урината) в отсъствие на неговия защитник. Видно от материалите по делото обсъжданата проба е предадена с протокол за доброволно предаване, като това е осъществено доброволно от И., което е и основание да се прецени, че отсъствието на неговия защитник при осъществяване на това фактическо действие не може да бъде преценено като процесуално нарушение. По оплакването за нарушение на материалния закон: Настоящият съдебен състав не възприе и оплакването за неправилно приложение на материалния закон, като се солидаризира с изводите на въззивният съд, че от събраните в хода на производството доказателства и доказателствени средства се установява по несъмнен и категоричен начин осъществяването на престъплението по чл.343б, ал.4, във вр. с ал.3 НК. Правилно съдът е преценил, че престъплението е осъществено от обективна страна, като вярно е приел, че подсъдимият И. на инкриминираната е управлявал моторно превозно средство, след употреба на наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол и това деяние е осъществено повторно, след като е бил признат за виновен в извършване на същото престъпление със съдебен акт от 13.11.2014 г. Касационният съд не може да се съгласи с тезата, че обсъдените по-горе изводи представляват разширително тълкуване на материалноправна норма. При внимателен преглед на разпоредбата на чл.343б, ал.3 НК се установява, че в диспозицията й законодателят е предвидил два съставомерни елемента на престъплението- управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В нормата не предвидено изискване за повлияване на извършителя от употребените наркотични вещества или срок, който следва да е изминал между употребата на тези вещества и последващо управление. Ето защо този съдебен състав не може да приеме, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, като е тълкувал разширително нормата на чл.343в НК, тъй като той е изследвал единствено посочените по- горе елементи от състава на престъплението. В подкрепа на това разбиране са решения по НД №№ 707/2018 г.,141/2021 г., 293/2019 г., 318/2018 г. и др. Настоящата инстанция не възприема и оплакването, че престъплението не е осъществено от субективна страна, като подсъдимият И. не е съзнавал, че е управлявал автомобила след употреба на наркотично вещество. Напротив употребата на такова вещество се установява от заключението на приетата токсикохимична експертиза, от показанията на посочените по- горе свидетели и не на последно място от обясненията на подсъдимия, дадени на фазата на досъдебното производство, в които той поддържа, че е употребил наркотичното вещество независимо, че то е осъществено дни преди инкриминираната дата. При настоящата редакция на нормата на чл.343в, ал.3 НК, при която законодателят не е ограничил времево употребата на веществото и не е предвидил като съставомерен елемент повлияване на извършителя, за да е осъществено престъплението от субективна страна е достатъчно подсъдимият да е съзнавал, че е употребил наркотичното вещество преди да осъществи действия по управление на автомобила. И. без съмнение го е знаел и съзнавал, респективно въззивният съд проавилно е приел, че престъплението е осъществено и от субективна страна. Вярно е, че нормата на чл.343б, ал.3 НК не съдържа времево ограничение между двата съставомерни елемента на престъплението, но следва да се приеме, че извършителя на престъплението го осъществява от субективна страна, когато между употребата на наркотично вещество и управлението на МПС е изминал период, които е по- малък от този необходим за разграждането и изхвърлянето на веществото от тялото му. В този случай този период не е бил изминал, респективно следи от тетрахидроканабинол в организма на И. са били налични, което е и основание да се приеме, че той е следвало да съзнава, че евентуалното управление на автомобил би било съставомерно. Предвид изложеното, съдът прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати нарушения на материалния закон и той е бил приложен правилно. В касационната жалба няма оплаквания относими към наложените на подсъдимия И. наказания и при липсата на служебно начало за тази инстанция не следва да бъдат обсъждани въпросите, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №11 от 28.06.2021 г., постановена по ВНОХД №208/2021 г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.