Р Е Ш Е Н И Е Nо 61 София, 13.07.2017 г. Върховен касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия , в открито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА При участието на секретаря Теодора Иванова изслуша докладвано от съдията БАЛЕВСКА Гр.д. Nо 3439/ 2016 год. , образувано по описа на ВКС-II г.о. и за да се произнесе взе предвид : Производство по чл. 290-293 ГПК. М. И. Х. от [населено място] , [община] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 02.06.2016 год. по гр. възз. д. Nо 72/2016 год. на ОС- Търговище , в частта по сметките, с която е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления му иск по чл. 12 ал.2 ЗН. Поддържа , че в обжалваната част въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, както и е необосновано. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : 1./ Когато въззивната инстанция прецени , че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска е неправилна , вследствие на което и указанията по доклада на съда за тежестта на доказване на правно релевантните факти са неправилни, следва ли служебно да се дадат нови указания относно необходимостта за ангажиране на други / нови / доказателства, за да се обезпечи правилното приложение на императивна материално-правна норма ? поради констатирано противоречие с ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство и 2./ когато въззивният съд в рамките на проведения контрол за законосъобразност приеме , че правната квалификация на иска е неправилна , излага мотиви каква следва да бъде според него, следва ли да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска на новата , правилна правна квалификация или може , както в конкретния случая да потвърди обжалваното решение въпреки констатираната незаконосъобразност? С писмен отговор по делото от ответниците по касация И. И. М. и К. И. Х. , изготвено от процесуалния им представител адв.Д. П. – АК Т. , поддържат с довод , че касационната жалба , като неоснователна, следва да се остави без уважение. Претендират се разноски в размер на 800 лв. Състав на ВКС- второ отделение , като съобрази изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението , постановено във втората фаза на делбения процес, в частта по сметките , с която е отхвърлен иска на М. Х. срещу сестрите му - съделителките К. Х. и И. М. по чл. 12 ал.2 ЗН за заплащане стойността на извършени подобрения в имота приживе на наследодателите, общо на стойност от 19 850 лв. , с която стойност е увеличено наследството. За да отхвърли иска по чл. 12 ал.2 ЗН , решаващият съд е приел, че макар и да се установява че М. Х. е вложил лични средства в подобренията на сънаследствения имот, давал е средства за закупуване на материали за строителството, то възникналите облигационни отношения са на плоскостта на водене на чужда работа без пълномощия и неоснователното обогатяване . По поставените правни въпроси Съдебното решение , според порока от който е засегнато, може да бъде нищожно, процесуално недопустимо или неправилно. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение , а по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен, тъй като с изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК при проверката за законосъобразност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При проверка на правилността на въззивното решение касационният съд по правило / чл. 290 ал.2 ГПК/ също е ограничен от заявените в жалбата оплаквания, но не и в хипотезите при констатацията за допуснато нарушение на императивна материално-правна норма по арг. на чл. 5 ГПК. Законът вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материално-правна норма. Това отклонение от диспозитивно право цели да осигури баланса на защитимия от закона обществен интерес и конкретно защитимия личен интерес. Ето защо ограниченията в обсега на въззивната дейност на съда следва да се разбират като ограничения до установяване на нови факти / извън новооткритите/, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материално-правна норма. В този контекст следва да се приеме , че когато се касае до неточна правна квалификация на иска довела до неправилно прилагане на материално парва норма , при събрани по делото доказателства в рамките на заявените искания и заявени тези на страните по спора, то в правомощията на въззивния съд е да се произнесе по съществото на спора без да дава нови указания и събира нови доказателства. Фактите, такива каквито са установени от страните в рамките на проведеното на две инстанции спорното производство, се подвеждат под друга правна норма. Законодателят е предвидил, че само ако правните изводи на двете инстанции по същество съвпадат, то обжалваното решение се потвърждава от втората инстанция. Ако се променя правната квалификация и решаващият съд приема , че се касае до друг фактически състав , от който произтича спорното право, обжалваното решение следва да се отмени и се постанови ново решение с точната правна квалификация т.е. с точно упоменатото правно основание на иска, което о0снования би било обхванато от обективните предели на силата на присъдено нещо , след влизане на решение в сила. По същество на касационната жалба Страните по спора са брат и две сестри, наследници на общите наследодатели- И. Х. М./ баща/ поч. 28.04.1985 год. и Ю. М. М./ майка/ поч. 22.03.2001 година. Предмет на иска за съдебна делба е дворно място в [населено място], имот пл. No 344 с площ от 2200 кв.м., съставляващо УПИ VII-344 от кв. 45 по плана на населеното място, ведно с построената масивна жилищна сграда на 130 кв.м., паянтова сграда на 70 кв.м. и масивна сграда на 36 кв.м. и масивна сграда от 18 кв.м., останали в наследство след смъртта на родителите. Във втората фаза на делбата , М. И. Х. е заявил иск за сумата 24 000 лв., съставляващ стойността на извършени от него подобрения на имота приживе на родителите си, изразяващи се в преустройството на жилищната сграда от такава от 46 кв.м. в жилище с площ от 130 кв.м. , като под общ покрив са обединени стара и нова част , построяването на масивна сграда от 18 кв.м. след смъртта на родителите,направа на ограда с циментови колчета , засаждане на овощни дървета , основен ремонт на стопанските сгради. Изслушаната съдебно техническа експертиза е констатирала неподеляемост на делбения имот и пазарна стойност от 29 000 лв.,а по отношение подобренията е направена констатация , че масивната сграда от 130 кв.м. с вход от улицата има две части: стара, изградена около 1956 година и нова- изградена 1971 година, като стойността на подобренията на тази сграда са в размер на сумата 17 500лв., дадена е и оценка на всяко едно от останалите претендирани подобрения, всички на обща стойност от 19 850 лв. Събраните гласни доказателства установяват участието със труд и средства на сина М. Х. в изграждането на обединената под общ покрив къща на стойност от 17 500 лв. При така установените факти, решението на въззивния съд, в частта , с която са отхвърлени заявените претенции по сметки е отчасти неправилно , постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. С молбата на М. Х. са заявени общо претенции за „подобрения“ на делбения имот, които поради естеството си не могат да бъдат квалифицирани под една обща правна квалификация. Смият ищец по иска е посочил / л. 42/, че част от подобренията са извършени след смъртта на наследодателя т.е. те не могат да имат квалификацията на иск по чл. 12 ал.2 ЗН. Доколкото с касационната жалба е допуснато обжалване на въззивното решение само по отношение на онези подобрения ,с които е увеличено наследството , предмет на делбата, то всички останали извън изграждането на обединената под общ покрив къща на стойност от 17 500 лв. подобрения не следва да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство. Искът по чл.12 ал.2 ЗН е иск по сметки и следва да се заяви във втората фаза на делбата, по реда на чл.346 ГПК. Посочената правна норма визира установената от закона правна възможност за сънаследника, спомогнал приживе на наследодателя за увеличение на наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска в делбата увеличението да му се пресметне в имот или пари. Тази претенция е уредена като имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на неоснователното обогатяване т.е. по своята правна същност е извъндоговорна облигационна връзка. За разлика от гесцията/ чл.61 ЗЗД/ лицето , правоотношенията по повод на извършена чуждата работа без пълномощия не касае правоотношения с трети лица/ каквато е хипотезата по цитираното решение на ВКС по чл. 290 ГПК/ , а между лица , които от един конкретен момент- смъртта на собственика на един недвижим имот , в който имот са извършени подобрения и е увеличена стойността му , са в качеството на сънаследници на същия и при условията на универсално правоприемство имотът става съсобствен при увеличената стойност. Фактическият състав на разпоредбата на чл.12 ал.2 ЗН сочи, че претенцията черпи основанието си в фактите на подпомагането, приноса за увеличение обема или стойността на имуществени права, съставляващи наследството на едно лице, от друго лице , имащо качеството на наследник , реализирани преди смъртта на наследодателя, но като парична стойност изчислени към момента на откриване на наследството. Формите на увеличението не се дефинират от закона, това увеличение може да се намира израз във всяко дадено имуществено благо-труд, пари, но за да се приеме , че съставлява увеличение е необходима да е налице реализиран актив на наследството т.е. нещо в повече. В конкретния случай заявеният иска на М. И. Х. за подобрения , с които е увеличена стойността на имота е по чл. 12 ал.2 ЗН. Заявената претенция под формата на сметки във втората фаза на делбата касае възмездяването за увеличената стойност на делбения имот, в резултат на изграждането на обединената под общ покрив къща на стойност от 17 500 лв. При данните по делото , настоящият състав намира искът за основателен и доказан в посочения размер. Безпротиворечивите гласни доказателства са в насока , че именно М. Х. приживе на баща си е изградил новата част от къщата , направил е общия покрив и е потегнал цялата сграда, а и самият факт не се отрича от ответниците. Всеки един от останалите сънаследници- сестрите К. Х. и И. М. получават като наследство от баща си имота, във вида и на стойност, в който имот само техния брат е вложил личен труд и средства поради което, дължат да възмездят своя брат съобразно на припадащите се части от общата стойност на подобренията , всяка от тях следва да заплати на М. Х. сума от 5 833 лв. За разликата до предявения размер искът следва да бъде отхвърлен. Настоящата инстанция приема , че изискването на законодателя по чл. 12 ал.2 ЗН сънаследникът, който е заявил иска си да не е бил възнаграден по друг начин е свързано с доказване на факти, сочещи на увеличение имуществото на наследника в резултат на правни действия на наследодателя.доколкото няма данни при какви условия на сина М. е предоставено ползването на имота , то не може да се приеме , че е налице отрицателното изискване на законодателя. По искането за заплащане на разноски от страните по делото. Искането на касатора, предвид на частично позитивния резултат и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК , се явява основателно и доказано за сумата от 434.40 лв. , изчислена на база разноските по претенцията за сметки във въззивната и касационна инстанции общо от 682.92 лв. и съставляваща припадащата се на уважения иск част. Искането на ответниците по касация , предвид на частично отхвърлената част от иска по сметки и на основания чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК се явява основателно и доказано в размер на сумата 295.32 лв. , изчислено съобразно на отхвърлената част от иска по сметки. В полза на касатора-ищец следва да се присъдят разноски по компенсация за сумата 139.08 лв. / сто тридесет и девет и 0.08 лв. / По изложените съображения , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 293 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение от 02.06.2016 год. по гр. възз. д. Nо 72/2016 год. на ОС- Търговище , в частта по сметките, с която е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск на М. И. Х. срещу К. И. Х. и И. И. М. по чл. 12 ал.2 ЗН и вместо него п о с т а н о в я в а : ОСЪЖДА К. И. Х. от [населено място] , [улица]Nо 16 ЕГН [ЕГН] и И. И. М. от [населено място] общ.О. ЕГН [ЕГН] , всяка една от тях да заплати на М. И. Х. от [населено място] общ.О. ЕГН [ЕГН] сума от 5 833 лв./ пет хиляди осемстотин тридесет и три лева/ на основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 12 ал.2 ЗН, като отхвърля иска за разликата до предявения размер. ОСЪЖДА К. И. Х. от [населено място] , [улица]Nо 16 ЕГН [ЕГН] и И. И. М. от [населено място] общ.О. ЕГН [ЕГН] да заплати общо на М. И. Х. от [населено място] общ.О. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.1 и ал.3 ГПК разноски по компенсация за сумата 139.08 лв. / сто тридесет и девет и 0.08 лв. /за производството по чл. 346 ГПК. Решението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :