Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 197
София,10.05.2022 година

ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ :КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 721/2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, в качеството им на постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност („КТБ” АД /н./), [населено място] срещу определение № 36 от 10.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3762/2021 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо определение № 263485 от 25.06.2021 г. и определение № 264676 от 30.09.2021 г., постановени по т. д. № 1024/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-22 състав.
С определение № 263485 от 25.06.2021 г. е възобновено производството по т. д. № 1024/2018 г., на основание чл. 130, изр. 1 ГПК е върната исковата молба на синдиците на „КТБ” АД /н./ и е прекратено производството, образувано по предявения от тях иск с правно основание чл. 60б ЗБН, като „КТБ” АД /н./ е осъдена да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на сумата от 1 088 000 лв.
Срещу определението е подадена частна жалба с вх. № 336742/12.07.2021 г. от „КТБ” АД /н./. С разпореждане № 577 от 23.09.2021г. на заместник-председател на Софийски апелативен съд е прието, че частната жалба съдържа искане, имащо характер на молба за изменение на определението в частта за разноските, поради което делото е върнато на Софийски градски съд за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.
С определение № 264676 от 30.09.2021 г. по т. д. № 1024/2018 г. Софийски градски съд е оставил искането без уважение.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателите оспорват извода на въззивния съд, че обявяването на противоконституционността на чл. 60б ЗБН води до недопустимост на производството, като считат, че тя има отношение към основателността на иска и че не е довела до липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването или упражняването на правото на иск, нито до наличието на отрицателна такава. Изразяват несъгласие и с извода на съда, че независимо от причината, довела до прекратяване на производството, държавната такса следва да бъде събрана от ищеца. Поддържат, че с оглед основанието за прекратяване ищецът не дължи нейното заплащане, тъй като делото е образувано по право, упражнено от синдика въз основа на законови разпоредби, които впоследствие са били обявени за противоконституционни.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „Имат ли действие (в какво се изразява това действие) решенията на Конституционния съд на РБ, с които се обявяват за противоконституционни действащи към момента на влизане в сила на конституционното решение правни норми, спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при правоотношенията, които не са приключени по време на влизане в сила на това решение“.
Ответникът по частната касационна жалба – „ТОРИНЕКС“ ЕООД, [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането ѝ до разглеждане, респ. за отхвърлянето ѝ като неоснователна по съображения в писмен отговор от 11.03.2022 г. Не претендира разноски.
Ответникът по частната касационна жалба – „АЛФА КЕПИТЪЛ“ АД /н./, [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Въззивният съд е констатирал, че производството е било образувано по предявен от „КТБ” АД /н./ иск с правно основание чл. 60б, ал. 1 ЗБН, срещу „АЛФА КЕПИТЪЛ“ АД /н./ и „ТОРИНЕКС“ ЕООД, за обявяване на относителната недействителност по отношение на „КТБ” АД /н./ и на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н./ сключения между ответниците договор от 24.09.2014 г., с който „АЛФА КЕПИТЪЛ“ АД /н./ прехвърля вземане с произход от банката в полза на „ТОРИНЕКС“ ЕООД, без да получава в разумен срок имущество – парични средства или актив, различен от вземането за цена по сделката, съразмерно на прехвърленото вземане.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено това производство, въззивният съд е счел, че настъпилата в хода на висящото производство неприложимост на чл. 60б ЗБН е довела до недопустимост на предявения иск поради отпадане на основаното на тази правна норма право на иск на синдиците.
За да потвърди определението по чл. 248 ГПК, решаващият състав, съобразявайки липсата на разпоредба в ГПК, която да предвижда, че при прекратяване на производството не се дължи държавна такса, както и изричното указание в чл. 71, ал. 1 и чл. 73, ал. 3 ГПК, че при предявяване на искането за защита или съдействие се събират държавни такси, е преценил, че такава следва да бъде събрана от ищеца, независимо от причината за прекратяването. Изразил е становище, че от тълкуването на разпоредбата на чл. 60б, ал. 4 ЗБН, според която синдикът е освободен от предварително заплащане на държавната такса, а ако искът бъде отхвърлен, тя се събира от масата на несъстоятелността, не може се направи извод, че таксата се дължи от масата, само когато делото е разгледано по същество и искът е отхвърлен. Съдът е препратил към чл. 649, ал. 6 ТЗ, касаещ дължимостта на таксата при отменителните искове в общата търговска несъстоятелност, като е посочил, че по приложението на разпоредбата е формирана непротиворечива практика (определение № 394 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1426/2018 г., II т. о. на ВКС), според която таксата се дължи и при прекратяване на производството.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Спрямо формулирания в изложението въпрос не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването ѝ е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането ѝ съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. По въпроса, дали обявяването на противоконституционността на правна норма (в частност на нормите на чл. 60а и чл. 60б от ЗБН) рефлектира върху правото на иск или е съобразимо като обстоятелство при произнасяне по съществото на спора, е формирана споделяна от настоящия състав практика, с която въззивният съд се е съобразил изцяло.
Съобразно дадените от различни състави на ВКС в решения по чл. 290 от ГПК разяснения (решение № 60167 от 22.12.2021 г. по т. д. № 1284/2019г. на II т. о., решение № 60178 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2068/2020 г. на І т. о., решение № 60131 от 15.12.2021 г. по т. д. № 2676/2019 г. на І т. о., решение № 60158 от 03.12.2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на І т. о., решение № 60142 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на І т. о., решение № 60113 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2897/2019 г. на І т. о.), предвид обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл. 60а и чл. 60б от ЗБН, исковите производства по тези текстове са недопустими. Посоченият извод е аргументиран с това, че: С разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от КРБ е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/, като с решение № 22/1995 г. по конст. дело № 25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба; С решение № 3 от 28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г., Конституционният съд на Република България постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага – „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила; Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1, че никой закон не може да ѝ противоречи, а ако противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право; Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск и недопустимост на решенията, ако такива са постановени; Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав.
Изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 60б ЗБН е в съответствие с формираната практика по значимия за делото правен въпрос, което изключва допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Поради изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На основание чл. 77 ГПК във вр. с чл. 60б, ал. 4 ЗБН частният касатор следва да бъде осъден да заплати на ВКС сумата 15 лв. - дължима държавна такса по частната касационна жалба.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 36 от 10.01.2022 г. по в. ч. гр. д. № 3762/2021 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], на основание чл. 77 ГПК, да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :