Р Е Ш Е Н И Е     № 428   София, 25 ноември , 2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 23 октомври, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева     при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Р. Карагогов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 420/2009 година.     Касационното производство е образувано по жалба на подс. М. Т. М. от гр. Х., чрез неговия з. – адвокат К, против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 59/2009 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание - явно несправедливо. Прави се искане за отмяната му и оправдаване на подсъдимия или алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна, поради което атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.     Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:     С решение № 84/27.04.2009 г., Пловдивският апелативен съд, 2-ри състав, е изменил присъда № 235/11.12.2008 г., на Хасковския окръжен съд, постановена по нохд № 163/2008 г., като е намалил на подс. М. Т. М., наказанието от десет месеца, на шест месеца лишаване от свобода, а на подс. Румен И. Д. – от две години, на девет месеца лишаване от свобода.     Потвърдил е присъдата в останалата й част.     По довода в жалбата на подс. М. М. , за нарушение на материалния закон:     Възраженията се свеждат до твърденията за неправилно приложение на закона, тъй като обвинението не е било доказано по безспорен и категоричен начини, че липсват доказателства върху които да се изгради извод за осъществяване на престъплението от субективна страна и от там за постановяване на осъдителна присъда.     Настоящата инстанция счита, че посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е подкрепено от данните по делото и е основателно по следните съображения:     Предходните две инстанции са приели една и съща фактическа обстановка по това обвинение: на 18.07.1999 г., подс. М. и Д. отишли до дома на св. Г в кв. „Б” на гр. Х., където касатора представил другия подсъдим за свой приятел, който има нужда от гараж, за да остави авариралия си автомобил до поправката му. По-късно, след около час, подс. Димитров, сам откарал автомобила до гаража на св. Г. След 3 – 4 дни свидетелят се свързал със подс. М. и поискал да си го вземат. Последният отговорил, че ще потърси момчетата да дойдат да го приберат. След като в продължение на още няколко дни никой не го потърсил, св. Г отново се свързал по телефона с подс. М. и предложил да го преместят в гаража на св. Ч, на когото предварително бил получил съгласието, срещу заплащане на определен наем. М. го преместил. На 05.08.1999 г., подс. Димитров помолил свидетелят С да ги откара до дома на подс. М. , което той сторил. После тримата отишли до кв. „Б” и двамата подсъдими се отправили към гаража на св. Ч, чиито врати отворил лично той. След като влезли в помещението, подс. М. седнал зад волана на автомобила, който се „палел” с отверка, тъй като стартера му бил повреден. Там бил задържан от органите на МВР.     Въз основа на тези данни и въззивният съд е приел, че те по безспорен начин установяват извършване на инкриминираното деяние от подс. М. М. и че съставът на това престъпление – по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, е осъществен от субективна и обективна страна. Становището си, както и решаващия съд, за наличието на обективната и субективна страна на деянието защитава с доводите, че лекият автомобил е бил с разбити ключалки, без регистрационни табели, привеждането й в движение се осъществява с отверка, а не с контактен ключ, преместване от един гараж в друг, лично е отиване с подс. Димитров на 05.08.1999 г. след полунощ, за да го приберат.     По делото обаче няма никакви данни, подс. М. да е укрил веща с користна цел в свой или чужд интерес, знаейки или предполагайки, че е придобита от другиго чрез престъпление. По делото е безспорно установено и прието от инстанциите, че към момента на запознаването, на подс. Димитров и св. Г, по повод търсенето на гараж, не е виждал лекия автомобил, а само е знаел, че е аварирал. Вторият гараж – на св. Ч е бил осигурен по инициатива на св. Г едва след около седмица, подс. М. е видял автомобила прекарвайки го до там. По никакъв начин не са опровергани неговите обяснения, дадени в съдебно заседание на 11.12.2008 г., че не е знаел защо трябва гараж на подс. Румен Д. , че не е присъствал при закарването на автомобила, че е узнал от св. Г за повредата на стартера и е видял, че се пали с отверка, когато е трябвало да я закара в другия гараж, че не я заключвал и оглеждал, че не е инициаторът за преместването й и че е отишъл да я прибере, тъй като подс. Димитров не е знаел в кой гараж е оставена. Тези обяснения, подробно изброени по – горе, не се опровергават от други събрани доказателства по делото, а се подкрепят от показанията на св. Г. Те са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита. Затова, достоверността им следва да бъде оценявана на общо основание, в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства. Инстанционните съдилища не са сторили това и са направили невярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подс. М. , като извършител на това деяние.     Както бе посочено и по – горе в мотивите, по делото няма абсолютно никакви доказателства за знание или предположение у подс. М. , че лекия автомобил е придобит чрез престъпление, за да го укрие с цел имотна облага – за него и за подс. Румен Д. , така както е според обвинителния акт. От обективна страна, единствено е безспорно установено, че той е осигурил гаража на св. Г по молба на подс. Димитров, с който се познавали, за да се прибере авариралия му автомобил. Не го е виждал и не е присъствал при докарването му. Инициативата за преместването му в друг гараж е на свидетелят, който го е и намерил и който е търсил подс. М. , тъй като него познавал. По никакъв начин не е доказано, че последният е знаел, че лекият автомобил е бил откраднат, за да го укрие умишлено и то с посочената користна цел, така както е повдигнато обвинението.становените факти не сочат за такова знание и извършени действия свързани с него. Липсват безспорни доказателства, доказващи по несъмнен начин вината на подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние, така както са изискванията на чл. 303 НПК. Вещното укривателство е умишлено престъпление и деецът трябва да съзнава всички белези от обективна и страна на посегателството си, един от които е престъпният произход на укриваната вещ.     При тези данни, съдилищата са приложили неправилно закона, като са счели, че с действията си подс. М. М. , е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК, което налага неговата отмяна, поради наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно НПК, подсъдимият бъде оправдан.     С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение № 84/27.04.2009 г., по внохд № 59/2009 г., на Пловдивския окръжен съд, в частите касаещи подс. М. Т. М. и вместо него   ПРИЗНАВА подс. М. Т. М. от гр. Х., за НЕ ВИНОВЕН в това, че в периода 18.07 – 05.08.1999 г., в гр. Х., с цел да набави за себе си и за Р. И. Д. имотна облага, укрил чужда движима вещ – л. а. „БМВ 524” с ДК № Х* на стойност 122843 лв., за която е знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление, големи размери, поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение, по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК.   Решението не подлежи на обжалване.   Председател:     Членове: