Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 306
С., 6.10. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1365 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. К. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител адв. Й. М. от АК-С., против въззивно решение № 2545 от 02.06.2010 г., постановено по гр.д. № 12024 по описа за 2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-ви брачен въззивен състав, с което е отменено изцяло решение № ІІІ-15-100/09 от 08.05.2009 г. по гр.д. № 3421/2007 г. на Софийски районен съд, 85 с-в и е отхвърлен искът за развод, предявен от К. М. К. срещу В. К. Д.-К. от [населено място], на основание чл. 99, ал. 4 СК/отм./, както и обективно съединените с него небрачни искове.
В съдебно заседание пълномощникът на касатора адв. М. поддържа касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено и постановено друго, с което искът за развод бъде уважен със законните последици.
Ответницата по касационната жалба В. К. Д.-К. от [населено място], чрез своите пълномощници адв. В. Б. от АК-С. и адв. Н. Л. от АК-С. оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
С определение № 510 от 27.04.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос за приложението на чл. 99, ал. 4 СК/отм./, съгласно който развод не се допуска, ако разстройството на брака се дължи само на виновното поведение на ищеца, а другият съпруг настоява да се запази бракът, освен ако важни обстоятелства налагат да се допусне разводът и по-конкретно продължителната фактическа раздяла на съпрузите явява ли се такова важно обстоятелство, налагащо да се допусне разводът, който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 10 от 1971 г. в тази насока и касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен искът за развод между страните, с правно основание чл. 99, ал. 1 СК/отм./, и този иск е отхвърлен на основание чл. 99, ал. 4 СК/отм./, въззивният съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само ищецът, не са налице важни обстоятелства, които да налагат да се допусне разводът и ответницата държи за запазването на брака. Този извод на съда е в противоречие със задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 10 от 1971 г., съгласно която дълбокото и непоправимо разстройство на брака е налице, когато запазването му не би създало нормални условия за живот на съпрузите. Дълбоко е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и другарски отношения, като в тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите, като една от причините, която може да доведе до разстройството на брака е продължителната фактическа раздяла на съпрузите. Тази раздяла не трябва да се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, но при наличието й съдът е длъжен да изследва с оглед на доказателствата по делото дали тя е причина или само проява на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, т.е. дали това разстройство може да бъде преодоляно, за да се възстановят нормални съпружески отношения на доверие, уважение, взаимна грижа и разбирателство. Преценена от този аспект установената продължителна фактическа раздяла между съпрузите довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брака се явява важно обстоятелство по смисъла на чл. 99, ал. 4 СК/отм./ и бракът следва да бъде прекратен дори, когато вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по изключителна вина на ищеца, а ответникът държи за запазването на брака. Това е така, тъй като заявлението на невиновния съпруг, че държи за запазването на брака, разстроен дълбоко и непоправимо по изключителна вина на съпруга-ищец не е абсолютно основание за отхвърляне на иска за развод. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 СК/отм./ не бива да се прилага като наказание за виновния за разстройството на брака съпруг и да му бъде отказван развод винаги щом като невиновния му брачен партньор декларира, че държи за запазването на брака. Запазването на такъв изпразнен от съдържание брак е неоправдано както от гледище на действителните интереси на съпрузите, така и на обществото. Именно затова законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 СК/отм./ да се допусне разводът в тази хипотеза, когато важни обстоятелства налагат това, а продължителната фактическа раздяла между съпрузите довела до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им съставлява именно такова важно обстоятелство по смисъла на този законов текст.
По касационните основания :
За да отхвърли предявеният иск за развод на основание чл. 99, ал. 4 СК/отм./, въззивният съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само ищецът, не са налице важни обстоятелства, които да налагат да се допусне разводът и ответницата държи за запазването на брака.
В. решение е неправилно.
По делото е установено, че страните са сключили граждански брак на 11.06.1968 г., от който имат едно родено дете на 25.03.1977 г. – М. К. М., пълнолетен. Установено е също така, че страните са в трайна фактическа раздяла от 2003 г. като ищецът е напуснал семейното жилище и се установил да живее първоначално в дома на свой приятел, а в по-късен момент и на квартира. Двамата съпрузи не поддържат никакви контакти помежду си, а преди фактическата им раздяла непрекъснато спорели по въпроси, свързани с издръжката на семейството и домакинството като отношенията помежду им са били трайно влошени и неприязнени. През време на фактическата раздяла те не са имали нито съпружески, нито икономически контакти. Т.е., именно продължителната фактическа раздяла, предшествана от влошени лични отношения между тях е обстоятелство, което окончателно е разрушило трайно и необратимо семейната общност. На практика страните отдавна са престанали да бъдат съпрузи и семейството им се е разпаднало. Запазването на такъв формален, изпразнен от съдържание брак не е оправдано нито от гледна точка на интересите на съпрузите, нито на пълнолетното им дете, което ги е напуснало, нито на обществото. Тази дълга фактическа раздяла не се оспорва от страните и тя с оглед данните по делото се явява важно обстоятелство по см. на чл. 99, ал. 4 СК/отм./ налагащо допускането на развода, въпреки противопоставянето на ответницата. В случая всеки един от съпрузите води напълно самостоятелен живот, в който не присъства другия брачен партньор. И двамата съпрузи са в напреднала възраст, във влошено здравословно състояние – с над 90% установена трайна инвалидност и се нуждаят взаимно от грижи и внимание, които не си дават един на друг, пренебрегвайки съпружеските си задължения. Същевременно и двамата не са положили необходимите усилия за преодоляване на възникналите противоречия и проблеми в семейството, поради което със своето пасивно поведение и нарушавайки изискванията за съвместно съпружеско съжителство, общо домакинство, уважение, разбирателство и доверие в партньора, са довели до опразване на брачната им връзка от дължимото според закона и морала съдържание. Бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и като формален и ненужен следва да бъде прекратен по обща съпружеска вина.
По отношение на небрачните искове – по чл. 107 СК/отм./ и по чл. 103 СК/отм./ настоящата инстанция намира за установено следното :
Съгласно чл. 107 СК/отм./ при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно и от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. В т. 10 от Постановление № 12/1971 г. Пленумът на ВС се е произнесъл в кои случаи семейното жилище може да се ползва поотделно от двамата съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в отделни жилища като разпределянето на жилищните помещения между бивши съпрузи при общо ползване на сервизите е допустимо по изключение само ако отношенията са търпими. Търпими са отношенията между бивши съпрузи, когато са основани на взаимна поносимост и толерантност, когато липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението им е насочено към избягване на конфликти и решаване на възникнали проблеми чрез взаимни отстъпки. Така установени отношения на търпимост, въпреки дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват съжителството в семейното жилище при общо ползване на сервизните помещения. В случая е установено, че семейното жилище е единствено и за двамата съпрузи, те са възрастни и болни пенсионери и за двамата е налице жилищна нужда. Семейното жилище съставлява апартамент в [населено място], придобит по време на брака през 1986 г. като обезщетение срещу отчужден на ищеца имот за мероприятия по З./отм./ и заем от Д., състоящ се от две самостоятелни стаи, дневна, кухня и сервизни помещения. При действието на СК/1985 г./ ползването на семейното жилище може да бъде предоставено на единия от съпрузите само ако то не може да бъде разпределено за отделно ползване от двамата. Без да е изследвана и изключена възможността ползването да бъде разпределено между двамата съпрузи, то не може да бъде предоставено на един от тях. Когато е възможно да бъдат обособени части за отделно ползване без помещения за общо ползване, търпимостта в отношенията между съпрузите е правно ирелевантна, а когато е възможно да бъдат обособени части за отделно ползване при общо ползване на едно или повече помещения, отношенията трябва да са търпими в степен, която отговаря на вида на помещенията за общо ползване/напр. кухня, хол, тоалетна и антре или само входно антре/. В конкретния случай не е установено отношенията между съпрузите да са нетърпими, напротив те нямат съвместна комуникация, но липсват каквито и да били данни установяващи наличие както на физическо, така и вербално насилие помежду им. Касае се за интелигентни хора в напреднала възраст, с влошено здравословно състояние, които макар и да не съжителстват като съпрузи, могат да живеят поотделно в процесния апартамент и да проявяват търпимост един към друг. Семейното жилище следва да бъде разпределено по следния начин – всеки един от двамата съпрузи да ползва самостоятелно по една от стаите, при общо ползване на хола, кухнята и останалите сервизни помещения.
След прекратяване на брака ответницата следва да носи предбрачното си име – Д./чл. 103 СК/отм./.
При този изход на делото на основание чл. 270, ал. 1 ГПК/отм./, вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК страните следва да заплатят по сметка на ВКС всеки от тях сумата от по 25 лв. окончателна държавна такса за прекратяването на брака, а направените по делото разноски от страните остават в тяхна тежест така както са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака, сключен с акт за граждански брак № 0711/11.06.2008 г. на Столична община-район „С.”, между К. М. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап. 13 и със съдебен адрес: [населено място], [улица] – адв. Й. М. и В. К. Д. – К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. В, ет. 3, ап. 55, като дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
След прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име Д..
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 55, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, вх. В, между двамата съпрузи, както следва: всеки един да ползва самостоятелна стая, при общо ползване на хола, кухнята и останалите сервизни помещения.
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап. 13 и със съдебен адрес : [населено място], [улица] – адв. Й. М. и В. К. Д. – К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. В, ет. 3, ап. 55, да заплатят по сметка на Върховния касационен съд всеки един от тях по 25/двадесет и пет/ лева окончателна държавна такса по иска за развод.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |