О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №585 София, 18.09.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч.т.дело № 908/2012 година Производство по чл. 274, ал. 3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Пенсионерско сдружение „Е.”, [населено място], Й. С. А., С. Г. К., Н. Г. В., С. М. Б., Е. Г. Т., В. К. М. и Е. И. П., членове на Инициативен комитет, срещу определение № 1211 от 30.05.2012 г. по ч. гр. д. № 4351/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 08.11.2011 г., постановено по гр. д. № 75/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд. С първоинстанционният акт е върната исковата молба на жалбоподателите, поради неотстранени нередовности и производството по делото е прекратено. В частната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното определение в нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му като неправилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и подлежи на разглеждане от касационния съд, без да се прилага преценката за допустимост по чл. 280, ал. 1 ГПК, в съответствие с разпоредбата на чл. 386, ал. 3 ГПК, която по аналогия следва да се приложи и за определението, с което се прекратява производството по колективния иск. Производството по т. д. № 75/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд е образувано по искова молба на Пенсионерско сдружение „Е.”, [населено място], Й. С. А., С. Г. К., Н. Г. В., С. М. Б., Е. Г. Т., В. К. М. и Е. И. П., членове на Инициативен комитет. С разпореждане от 06.10.2011 г. Кюстендилски окръжен съд оставил исковата молба без движение с указания до ищците в седмичен срок от уведомяването да отстранят нередовностите по исковата молба, като очертаят идентификационните признаци на груповия субект на колективния иск, да посочат увредения интерес, да уточнят увреждащото действие или бездействие с посочване на фактите относно извършването му и на лицата, които са го извършили, да представят доказателства за възможността им добросъвестно и сериозно да защитят увредения интерес, както и да понесат тежестта, свързана с водене на делото, включително разноските за заплащане на държавната такса. С определение от 08.11.2011 г. първоинстанционният съд е приел, че ищците не са изпълнили изцяло указанията му и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Въззивният апелативен съд приел, че процесуалните действия на първоинстанционния съд са правилни и потвърдил определението му за връщане на исковата молба. Обжалваното определение е правилно. В Глава XXXIII на ГПК е уредено ново особено исково производство – производството по колективни искове. Колективните искове са два вида - установителен иск за факти по чл. 379 ал. 2 от ГПК и иск за защита на колективен интерес по чл. 379 ал. 3 ГПК, с посочените мерки: за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес. С установителният иск по чл.379, ал. 2 се цели да бъдат установени: увреждащото действие/бездействие, неговата противоправност и вината на нарушителя. За да е предявен колективен иск по чл. 379 ал. 2 ГПК, ищците следва да изложат обстоятелства и да докажат кое е извършеното от нарушителя увреждащо действие или бездействие, неговата противоправност - забранено ли е било извършеното от ответника и защо, или ответникът е бил длъжен да извърши нещо, на какво основание, но е бездействал, като вината при деликта се предполага. След евентуалното уважаване на колективен иск по чл. 379 ал. 2 ГПК, с решението по който ще бъдат установени фактите на увреждащото действие или бездействие на ответника, неговата противоправност и вината, всеки индивидуално засегнат, ще може в отделно последващо производство, да предяви осъдителен иск за обезщетяване на претърпените от него вреди, като докаже техния размер и причинната им връзка с противоправното поведение на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 379, ал. 1 ГПК колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем. Тези лица са определяеми по определени признаци, които обикновено са свързани с пространствени измерения или са резултат от дадено нарушение, засегнало съответния кръг лица. Искът по чл. 379, ал. 2 ГПК се предявява именно от тези лица или от организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, т. е. организация утвърдена в съответния сектор или образувана по конкретния повод, но именно с такава цел. В случая исковата молба е предявена от Пенсионерско сдружение „Е.”, [населено място] и група лица, които твърдят, че са част от по – широк кръг увредени лица, който не може да бъде точно определен, но е определяем. Пенсионерско сдружение „Е.”, [населено място] е сдружение с общественополезна дейност с цели, различни от тези, които поставя закона за предявяване на иска по Глава XXXIII ГПК, поради което и същото не е легитимирано да предяви колективен иск. Останалите ищците не са предявили колективен иск със заявените в исковата молба осъдителни петитуми за осъждане на: 1. [община], в качеството на възложител по договор за възлагане, построяване и актуване на пречиствателна станция и водопровод на територията на [община], да довърши обекта с акт 16, в това число пречиствателна станция и водопровод, съгласно всички изисквания, необходими за извършване на качествена услуга за доставка на екологично чиста питейна вода; 2. осъждане на водоснабдителните дружества [фирма], [населено място], в ликвидация и [фирма], [населено място], да преустановят начисляването и събирането на дължими суми за питейна вода, до построяването на пречиствателна станция с водопровод с акт 16 на територията на [община]. Не може да се приеме с оглед на изложените в исковата молба факти и обстоятелствата, и на заявените осъдителни петитуми, че ищците са предявили колективен иск по чл. 379 ал. 2 ГПК, тъй като не се претендира установяване на правно релевантни факти - увреждащо действие или бездействие, противоправност и вина, като част от деликтния фактически състав. Осъществяваните от водоснабдителните дружества действия по начисляването и събиране на дължимите суми за доставена питейна вода е дейност по упражняване на техните права, която не може да се определи като изначално противоправна. Споровете, които евентуално биха възникнали между абонатите и съответните дружества могат да бъдат разрешени единствено по общия исков ред, но не и в производството по колективни искове. Настоящите жалбоподатели изразяват несъгласие и с извода на въззивния съд, че не са представили доказателства за възможностите си сериозно и добросъвестно да защитят увредения си интерес, както и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително и разноските. Съгласно чл. 380 ал. 3 ГПК към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с воденето на делото, включително и разноските, като съдът служебно проверява, съгласно чл. 381 ал. 1 ГПК, налице ли са описаните изисквания, в хода на която проверка може да изслуша ищеца в открито заседание. Дали по конкретното дело ищецът е изпълнил задължението да докаже, че има възможност сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските, е въпрос, който подлежи на конкретна преценка с оглед качеството на правния субект, предявил иска (юридическо лице - организация за защита срещу съответни нарушения, организация, създадена ad hoc или физически лица) от името на класа и въз основа данните по отделното дело. В случая се има предвид не финансова обезпеченост изобщо в смисъл на възможност да се поемат тежестите на едно съдебно производство по предявен колективен иск, а финансова независимост от определена категория субекти, за да се гарантира независимост и обективност в действията на групата от лица или организацията за защита на колективния интерес. По изложените събражения настоящият състав намира, че постановеното от апелативния съд определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 1211 от 30.05.2012 г. по ч. гр. д. № 4351/2011 г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: