6 Р Е Ш Е Н И Е № 308 София, 25 юни 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 873/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 420, ал.2 от НПК и е образувано по искане на осъдения И. А. Г. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение от 30.11.2011 г., постановено по ВНОХД № 218/2011 г. от Окръжния съд – Кюстендил, с което е потвърдена осъдителната присъда на Районен съд - Дупница. В искането за възобновяване на делото се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Прави се основно искане за отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред ВКС осъденият И. Г. не се явява, редовно призован, а искането за възобновяване се поддържа от защитник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : І. С първоинстанционната присъда № 5/26.01.2011 г., постановена по НОХД № 625/2009 г. от Районен съд – Дупница, подсъдимият И. А. Г. е бил признат за виновен в това, че на 31.08.2007 г. съзнателно се ползвал от преправен официален документ (свидетелство за правоуправление на МПС №[ЕИК], издадено от ПП КАТ СДВР на името на М. С. Б., обявено за невалидно на 10.07.2006 г.), и от неистински официален документ (контролен талон №[ЕИК], на който е придаден вид, че е издаден от ПП КАТ СДВР към свидетелство за правоуправление), които документи удостоверяват правоспособност като от подсъдимия за самото им съставяне не може да се търси отговорност – престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал.2 от НК. Наложеното наказание е една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. С въззивното решение, постановено по жалба на осъдения Г., присъдата е потвърдена. ІІ. Доводите, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, трудно биха могли да разкрият съдържанието на същото, защото с тях преимуществено се оспорва доказаността на обвинението. Обобщено твърденията се свеждат до това, че нито в диспозитива на присъдата, нито в мотивите към съдебните актове, съдът е изяснил „кой от инкриминираните документи е преправен и кой е неистински”, а в решението на въззивния съд „погрешно” е цитирано съдържанието на диспозитива към присъдата. Счита се още, че доказателствата по делото не са успели да изяснят от обективна страна основни факти, принадлежащи към предмета на доказване, а в същото време анализът на доказателствената съвкупност установявал липсата на съставомерно деяние от субективна страна. Наличието на второто от касационните основания се аргументира с доводи за нарушения на нормите на чл. 305, ал.3 и чл. 339, ал.2 от НПК. Съдържат се и твърдения, че част от изводите на съда са основани на доказателства, неприсъстващи по делото. Възраженията са неоснователни. В мотивите на проверяваното решение е посочено кой от ползваните документи е неистински и кой с преправено съдържание, а аргументацията на съда не се отклонява от закона и установената съдебна практика по този въпрос. Невярно е твърдението, че в диспозитива на присъдата неясно е отразен вида на документите. Напротив, в същия не само, че има такова посочване, но и ненужно в детайли са пресъздадени действията, чрез които е осъществено преправянето на свидетелството за правоуправление (отлепяне на фолио, заличаване на данни, подписи и прочие). Начинът (използваната технология), по който е създаден неистинския документ и е преправено съдържаните на истинския документ са били предмет на изследване от техническата експертиза. Нейните констатации не са били оспорени от страните, а предходните инстанции не са имали основание да не ги приемат. Аргументите на осъдения за нарушаване на процесуалните правила при обсъждането на доказателствените материали, довели до неправилни изводи относно извършването на деянието, и тези за нарушаване на изискванията, визирани в чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал.2 от НПК, се опровергават от съдържанието на мотивите към проверяваните съдебни актове. Касационната проверка не констатира пороци при анализа и оценката на доказателствата. Въззивната инстанция е утвърдила валидността на установените от първоинстанционния съд фактически положения и това е сторено след като самостоятелно е анализирала доказателствената съвкупност без да пренебрегва нито една част от нея. Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелката М., съдържащи данни, че той не е знаел за порочността на ползваните документи, защото ги е получил чрез свой познат от КАТ, са били обсъдени и убедително отхвърлени. В тази връзка, в контекста на цялата доказателствена съвкупност, съдът с основание е коментирал хронологията на налаганите на подсъдимия санкции за нарушения по ЗДП и получения краен резултат – отнемане на всички контролни точки. Подсъдимият е бил наясно, че е загубил правоспособността си на водач и че отнетото му свидетелство за правоуправление на МПС няма да бъде върнато. За формата на вината се съди от фактите, установени по делото, затова и крайното заключение на втората инстанция, че подсъдимият е съзнавал порочността на документите, с които се е снабдил и ползвал, е правилно. Наведените също в тази насока доводи, обосновани с експертното мнение (че подправката на документите е трудно установима), не опровергават така направения извод. Констатацията на вещото лице за степента на съвършенство на извършената подправка само обяснява защо при предходна проверка на инкриминираните документи те не са породили съмнение у съответния служител. Опитността на свидетелите Б. и Р., както и по задълбочената проверка на документите, извършена от тях, обаче, са довели до разкриването на подправката им. Неоснователни са възраженията, поддържани в искането, че съдебните актове не отговарят на стандартите, залегнали в чл. 305, ал.3 и чл. 339, ал.2 от НПК. Макар пространни, тези възражения в голямата си част отразяват установените принципни виждания, но са лишени от конкретика. Извън казаното, неоснователно е оплакването за недостатъчна мотивировка на атакувания съдебен акт поради отсъствие на съображения в него относно отказа на втората инстанция да уважи доказателствени искания, направени пред нея. Исканията са били предмет на обсъждане от съда, който ги е отхвърлил с определение (виж съдебния протокол от заседанието на 20.09.2011 г.). В същото е мотивиран извод за липсата на необходимост от разпит на нови свидетели и тази преценка, която е изцяло в правомощията на въззивния състав, е намерила своето изражение, а повторението й в мотивите на решението не е необходимо. Затова, отсъствието на нарочни съображения не компрометира съдържанието на въззивния съдебен акт и не разкрива претендираното нарушение на чл. 339, ал.2 от НПК. Оценка за неоснователност следва да получат и твърденията за предубеденост на въззивния съд. Поддържа се в тази връзка, че последният е формирал произволни изводи без надлежна доказателствена основа (става дума за решение на СРС и потвърденото с него наказателно постановление). Доколко така заявеното може да се свърже с претенция за „предубеденост на съда”, очертаваща наличието на процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК, не е най- същественото. По – важното е, че в хода на въззивното съдебно следствие въззивният съд с нарочно определение е приел и приобщил представените пред първата инстанция писмени доказателства, съдържащи информация за всички наказателни постановления, издавани срещу подсъдимия за нарушения по ЗДП, данни за обжалваното от него конкретното наказателно постановление, както и решението на СРС, с което то е потвърдено (виж, протоколно определение от 20.09.2011 г., постановено по ВНОХД № 218/2011 г.). Отделен е въпросът, че при предходното разглеждане на делото прокурорът е представил, а съдът приел, коментираното влязло в сила решение на СРС и потвърденото с него наказателно постановление – виж, с.з. от 05.11. 2008 г., л. 40 и сл. от НОХД № 406/08 г. Обстоятелството, че съдът въз основа на доказателствата е направил изводи, различни от тези, които осъденият счита за правилни, не може да обоснове процесуално нарушение в посочения по – горе смисъл. Обобщено, настоящият касационен състав не констатира да са били допуснати сочените съществени процесуални нарушения, поради което не намира да е налице основанието за възобновяване на делото – чл. 422, ал.1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. В предвид на изложеното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. А. Г. за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила въззивно решение от 30.11.2011 г., постановено по ВНОХД № 218/2011 г. от Окръжния съд – Кюстендил. . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.