Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 400   София, 08 октомври 2009 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на двадесет и девети септември 2009 г. в състав :                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                            ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                        ПАВЛИНА ПАНОВА   при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП .........Р. КАРАГОГОВ................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 387/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е образувано по жалба на подсъдимия Н. Ц. П. срещу въззивно решение № 42 от 07.05.2009 г., постановено от Военно-апелативния съд по ВНОХД № 35/2009 г. , с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционната присъда № 122/20.01.2009 г., постановена по НОХД № 122/2008 г. от Пловдивския военен съд, подс. П. e бил признат за виновен по обвинението по чл. 343 ал.1 б. В от НК, за това , че на 16.05.2008 г. на главен път ІІ-64 Пловдив- К. при управление на МПС – мотоциклет марка „Ямаха” мод. R с рег. № Р* нарушил правилата за движение по 20 ал.2 от ЗДвП и по чл. 150а ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. С. Б. , за което му е било наложено наказание пробация с пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 10 месеца, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия, релевира касационни доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. В обхвата на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК се визира нарушение на разпоредбата на чл. 102 т.1 от НПК, поради липсата на категоричен отговор от страна на съдилищата относно авторството на деянието, възможността да избягване на ПТП, поради липса на отговор с каква точно скорост е управлявал подсъдимия мотоциклета, както и необсъждане на всички фактори за предотвратяване на удара. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон се излагат съображения за наличие на „случайно деяние”. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция защитата на подс. П. поддържа жалбата с всички изложени съображения в нея, както и искането си за отмяна на въззивното решение и постановяване на решение, с което той да бъде оправдан. В подкрепа на доводите в жалбата изтъква съображения за наличие на експертни данни за вероятност друго МПС да е причинило смъртта на пострадалия, както и той да е бил легнал на пътя и бидейки облечен с тъмни дрехи, да е представлявал несигнализирана опасност на пътното платно. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност жалбата, като счита, че се констатира несъответствие на правните изводи с приетите фактически положения. Предлага на съда да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане, като даде указания на въззивния съд, без да конкретизира какви да бъдат те. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е неоснователна.   1. По отношение на твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения: Касационният съд констатира, че жалбата, с която е сезиран, представлява дословно повторение на стр.1 - 3 от въззивната жалба. На доводите, представени пред настоящата инстанция, жалбоподателят е получил вече отговори от въззивния съд. При това положение върховната съдебна инстанция следва да провери законосъобразността на тези отговори и дали те намират опора в материалите по делото. На първо място, по същество се твърди от защитата, че съдебните инстанции не са изпълнили задължението си да се произнесат по предмета на доказване, визиран в чл. 102 т.1 от НПК – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Очевидно е, че при оскъдната доказателствена съвкупност и двете съдебни инстанции по фактите са били изправени пред този основен спорен момент. Както и първоинстанционният, така и въззивният съд са подходили достатъчно прецизно при анализа на доказателствените средства. Въз основа на тях – протоколи за оглед на местопроизшествие и заключения по съдебномедицински и комплексни медико-автотехнически експертизи, съдилищата правилно са заключили, че липсва каквото и да е съмнение смъртта на пострадалия да е причинена именно от подсъдимия като водач на мотоциклет. За отстраняването на съмненията в тази насока /възможността пострадалият да е блъснат от друго МПС, а пътният инцидент с подсъдимия да е резултат от удар с друго МПС/ първоинстанционният съд е използвал специалните знания на експерти медик и инженер- автотехник. Техните заключения / л. 121 от дос. произв. и л. 129 и сл. от съдебното произв./ са изключително подробни и аналитични, поради което като са констатирали, че не са налице основания да се усъмнят в специалните им знания и добросъвестност на експертите, и двете инстанции обосновано са направили изводите си въз основа на тях. Съгласно експертизите уврежданията по пострадалия напълно отговарят да са получени от мотоциклета, управляван от подс. П. , чрез удар задно-ляво-странично. Пострадалият Б. е получил счупване на глезенна става и разкъсване на връзки, което може да се получи само при изправено положение и движение на пешеходеца с фиксирано стъпало, което напълно съответства на посоките на движение на двамата участници в ПТП. На съдебните инстанции не е убягнал от вниманието фактът, че местоположението на травмите по тялото на пострадалия кореспондира на получените повреди по мотоциклета на подсъдимия, които са изцяло вдясно, както и на разположението на травмите по самия П. Съществен елемент за доказаността на авторството и механизма на деянието се съдържа в протокола за оглед на местопроизшествие /л. 14 от дос.пр./, в който е отразено, че в задната долна част на бедрото на пострадалия има забито пластмасово парче с неустановен произход. Именно то впоследствие при извършения оглед на мотоциклета е констатирано, че е част от счупения му десен спойлер. Тези обективни находки, съпоставени с показанията на св. К, пристигнал на местопроизшествието непосредствено след настъпването на инцидента, който е категоричен, че по това време и на това място не е имало абсолютно никакво движение /л.103/, изключват всяко съмнение уврежданията на пострадалия да са причинени от друг пътен инцидент. В тази насока са неоснователни доводите на защита, че не е изследвана версията пострадалият да е бил легнал на пътното платно /предвид пияното си състояние – алкохолна концентрация 3,26 промила/ и поради това, че е бил с тъмни дрехи, да е бил прегазен от друго МПС или от самия подсъдим, за когото той е представлявал необозначена опасност на пътното платно. На първо място, установено е чрез извършения оглед, че пострадалият е бил облечен със светла риза / бяла или светлосиня/ и с долнище от анцуг със светлоотразителни кантове. На следващо място, всички експертни заключения са категорични, че по тялото на пострадалия и по дрехите му липсват следи от прегазване – позитивни по дрехите и негативни по кожата му. Констатираните травми и тяхното местоположение категорично не съответстват да са получени при прегазване, тъй като липсват характерни за този механизъм увреждания /вж заключение на КМАТЕ – л. 136 и сл./. Обективните находки, констатирани при огледа – вещи на пострадалия и части от мотоциклета, с местоположението си сочат на механизма, посочен от експертите и възприет от съда. Тезата за прегазване при легнало положение на пострадалия, предлагана от защитата като основаваща се на заключението на експерта доц. д-р Д, не се обосновава с никое доказателствено средство и всъщност почива на неправилна интерпретация на това заключение. В съдебно заседание от 03.12.2008 г. /л.98/ вещото лице изрично е посочило, че „е малко вероятно да е бил легнал и мотоциклетът да е минал през него”. В същите си разяснения вещото лице е заявило, че за получаването на точен отговор за положението на тялото на пострадалия, трябва да се извърши съпоставка на всички данни по делото. Именно такава съпоставка са направили експертите от КМАТЕ, която съдилищата са кредитирали и поставили в основата на фактическите си изводи, поради което обосновано са изключили механизъм на получаване на увреждания по пострадалия от друго МПС или от мотоциклета на подсъдимия при лежащо положение на Х. Б. По този начин авторството на подс. П. като елемент от предмета на доказване по чл. 102 т.1 от НПК е установено със способите на НПК и липсва основание да се счита, че е налице каквото и да е съмнение в него. Неоснователен е доводът, съдържащ се в касационната жалба, че съдебните инстанции не са посочили скоростта, с която подсъдимият е управлявал мотоциклета. Видно от мотивите на ПлВС и от решението на ВАС приета е скорост от 48 км/ч. Действително това е скоростта, с която подсъдимият се е движел към момента на настъпването на удара с пешеходеца. Поради липса на категорични други данни за това обстоятелство – скоростта на движение преди възникване на опасността, по технически път е невъзможно тя да бъде определена. В обясненията си подсъдимият е заявил, че след излизането от населеното място е ускорил мотоциклета до 60-70 км/ч., без обаче да гледа километража. След този момент у него липсва спомен за обстоятелствата около произшествието. На пътното платно липсват спирачни следи от гумите на мотоциклета. Поради това няма сигурна основа да се приеме, че скоростта му преди да забележи опасността /ако изобщо я е забелязал/ е била в посочените от него параметри. Но дори и това да е било обективно така, то по експертен път е установено, че при управление на мотоциклета със скорост до 67,28 км/ч подс. П. е имал възможност да предотврати пътния инцидент чрез екстрено спиране, което не е станало. При скорост над тази ударът би бил непредотвратим за него, но при това положение отново ще е налице нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, тъй като избраната висока скорост на движение ще се яви несъобразена с обстоятелствата, изброени в този текст. С оглед на това приетото от въззивния съд управление със скорост от 48/ч, при което ударът е бил предотвратим, тъй като отстоянието на пострадалия като опасност е било по-далечно от опасната зона за спиране, а тя изцяло е била осветена от фаровете на мотоциклета, напълно съответства на доказателствата по делото и на експертните изводи. Не намират опора в делото доводите, че съдът не бил изследвал дали фаровете изцяло са осветявали опасната зона, както и дали пострадалият не е предприел внезапно навлизане на пътното платно. Първият довод не е изобщо в полза на подсъдимия, тъй като ако фаровете му не са осветявали посочената от експертите зона от 50-60 метра /която е стандартна за изправни фарове на мотоциклет от вида на управлявания от подсъдимия/, това би означавало, че те са били неизправни, а управлението на изправно МПС е отговорност на неговия водач. Обратното би означавало, че той сам се е поставил в невъзможност да избегне удар с налична опасност на пътя, за което не би могъл да бъде оневинен. Механизъм на ПТП при внезапно излизане на пострадалия на пътното платно е бил изследван и с основание не е бил приет, тъй като травмите върху Б. категорично не биха могли да бъдат получени по този механизъм. Предвид на изложеното ВКС не констатира да е налице твърдяното нарушение в касационната жалба – липса на мотиви по отношение на главния факт на доказване –механизма на ПТП и участието на подс. П. в него. Въззивният съд е дал отговор на всички доводи на защитата, съдържащи се във въззивната жалба, поради което съдебният му акт отговаря на изискванията на чл. 339 ал.2 от НПК. С оглед на това не се констатира наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. 2. По отношение на твърдяното в жалбата нарушение на материалния закон: Касационната инстанция не намира да са допуснати твърдените нарушения на материалноправните разпоредби на НК, които се обосновават с довод за наличие на предпоставките на чл. 15 от НК и с искане за оправдаване на подс. Писарски. Не е налице основание да се приеме, че настъпилото ПТП, причинило смъртта на Х. Б. , е резултат от „случайно деяние”, поради което да липсва виновно поведение на подсъдимия и той да бъде оправдан на осн. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Безспорно е установено , че подс. П. е имал обективна възможност да наблюдава случващото се на платното за движение при управление на мотоциклета със скоростта от 48 км/ч, приета от инстанциите по фактите, но така и с всяка по-висока от нея до 67,28 км/ч при движение на къси светлини, които биха осветявали пътя напред на 50-60 метра. Той е избрал в конкретния момент да се движи на къси светлини, но при това положение, за да може да спре в осветяваната зона от фаровете на мотоциклета си е следвало да съобрази и скоростта си на движение, като я намали още повече или спре. Само при такава скорост или поведение, съобразена с всички обстоятелства по чл. 20 ал.2 от ЗДвП, подс. П. е имал възможност да възприеме опасността на пътя – движещият се попътно пешеходец, и да намали още повече скоростта или да спре, без да настъпи удар. Вместо това той е продължил да се движи с избраната до този момент скорост, която очевидно се е оказала несъобразена с пътните и атмосферни условия. При това положение сам водачът се е поставил в положение да не може да избегне удара и е съпричинил същия, което се дължи и на липсата му на правоспособност да управлява именно такова МПС. Движението му по правомерен начин в собствената лента не го освобождава от задължението да следи ставащото на пътното платно и в лентата за неговото движение, доколкото Законът за движение по пътищата, макар и да не съдържа изрична норма за това, е подчинен на целта да се охрани живота и здравето на всички участници в движението, дори и когато някои от тях имат неправомерно поведение на пътното платно. Възможността подсъдимият да се възползва от нормата на чл. 15 от НК и да бъде оправдан би съществувала само в случай, че той е управлявал правомерно своя мотоциклет и е направил всичко възможно да не настъпи произшествието. След като подсъдимият сам се е поставил в състояние на управление на МПС в нарушение на законови разпоредби, не би могъл да претендира, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Поради това липсват основания за оправдаването на подс. П. , тъй като деянието в никакъв случай не представлява „случайно” такова и няма основания за приложението на чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Като законосъобразно е отказал да приложи чл. 15 от НК и е ангажирал наказателната отговорност на подсъдимия по обвинението по чл. 343 ал.1 б. В от НК вследствие на нарушение на правилото по чл. 20 ал.2 от ЗДвП и на чл. 150а ал.1 от ЗДвП, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, което да е касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НК. Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на касационната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности не се налага ВКС да упражни правомощията си за отмяна на постановения въззивен съдебен акт. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 42/07.05.2009 г. на Военно-апелативния съд, постановено по ВНОХД № 35/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.