4 11 Р Е Ш Е Н И Е № 228 гр. София, 07.02.2018 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №424 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ДФЗ срещу решение №254 от 04.11.2016г., постановено по т.д. №354/2016г. на Великотърновски апелативен съд, ГК. С него е потвърдено решение №205 от 18.05.2016г. по гр. д. №1387/2015г. на Великотърновски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора ДФЗ срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата 111 533, 80 лева, дължима по т.8.1 от договор №04/312/01153/25.03.2011г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. до 2013г., както и иск по чл.86 от ЗЗД за сумата 1241,74 лева за периода 17.10.2015г. до 25.11.2015г., представляваща лихва за забава в плащането на главницата. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано. Касаторът счита за неправилен извода на съда, че единственото задължение за ответника, произтичащо от сключения между него и ДФЗ договор, е да извърши инвестицията съгласно одобрения от фонда проект и съобразно условията и сроковете, установени в договора. Също оспорва като неправилни изводите, че ответникът не е отговорен за липсата на реализирани нощувки в къщата за селски туризъм, предмет на инвестицията по договора, съответно няма задължение да осигурява туристически услуги. Ответникът [фирма] / след извършена в хода на производството промяна в наименованието/, оспорва касационната жалба. Счита, че поставеното въззивно решение е допустимо, тъй като отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г. се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с дължимостта на плащането по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане по реда на общия съдебен исков процес. Поддържа, че решението е правилно, тъй като въззивният съд правилно е установил,че обект на инвестицията е къща за гости и изграждане на охранителна система към нея, като с договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 не е поето задължение за реализиране на определен брой нощувки в къщата. Счита, че с касационната си жалба ДФЗ прави опит за разширително тълкуване на предмета на договора, като включва в него и заложения в бизнес плана очакван резултат от проекта. С определение №409/29.06.2017г. по т.д. №424/2017г. настоящият състав на ВКС, ТК, I ТО, е допуснал касационно обжалване за произнасяне по допустимостта на обжалваното решение, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД предявен от ДФЗ срещу [фирма], [населено място], за сумата 111 533, 80 лева, отпусната по договор №04/312/01153/25.03.2011г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. до 2013г. Предявеният от ДФЗ осъдителен иск за връщане на предоставената безвъзмездна финансова помощ е процесуално допустим. По приложението на нормативната уредба на финансовото подпомагане със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове при действието на Програма САПАРД и Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. -2013г. преди приемането на ЗУСЕСИФ е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, формирана по реда на чл.290 от ГПК, която настоящият състав изцяло възприема. В решение № 112 от 10.09.2012г. по т. д. №359/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №199 от 05.12.2014г. по т.д. №4500/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №17 от 23.03.2017г. по гр.д. №50176/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и др., е възприето становището, че когато предоставянето на безвъзмездна финансова помощ се осъществява чрез сключването договор за безвъзмездна финансова помощ след провеждането на административна процедура, то представлява сложен фактически състав с административноправни и гражданскоправни елементи. Сключването на договор за безвъзмездна финансова помощ макар и с административен елемент обуславя подсъдността на споровете за неговото изпълнение пред общите съдилища по реда на ГПК. Този ред за защита е приложим за правата и на двете страни по договора, като съгласно чл.27 ал.5 предл.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите. Съгласно чл.12 ал.7 от ЗПЗП отношенията по предоставяне на финансова помощ могат да бъдат уреждани чрез договор, но и само въз основа на административен акт, по повод заявление за подпомагане. В тези случаи приложимият ред за събиране на вземанията за връщане на предоставени помощи е предвиденият в чл.27 ал.5 предл.1 от ЗПЗП, който предвижда, че вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, тоест чрез съставянето на акт за установяване на публични държавни вземания. С приемането на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ – ДВ бр.101/2015г., в сила от 25.12.2015г., се въвежда различна регламентация на правоотношенията между съответните органи и получателите на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Възприемайки като водещ административноправния характер на правоотношенията между управляващия орган и бенефициентите, законодателят въвежда института на „административния договор“. За разлика от гражданския договор, административният договор, макар и оформен в писмено споразумение между ръководителя на управляващия орган и бенефициента, се дефинира като изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства от ЕСИФ, по силата на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект, и като такова съставлява административен акт. Едновременно с това е въведена и възможност административният орган да изменя и прекратява договора в зависи­мост от определен държавен, общински или друг интерес. Промяната в същностната характеристика на договора за предоставяне на финансова помощ, която го изключва от категорията на гражданскоправните сделки, обуславя и промяна в реда за съдебна защита на страните. Поради това и законодателят възлага на административните съдилища разглеждане на производството по оспорване на административния договор, на осн. чл.27 ал.1 от ЗУСЕСИФ, включващо на осн. чл.128 ал.1 т.1 от АПК / ДВ бр.74/2016г./ искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни договори; както и на осн. чл.128 ал.1 т.3 от АПК искания за изпълнение на административен договор, / ДВ бр.74/2016г./ Съществуващият до влизане на закона в сила гражданскопроцесуален ред за защита на получателите на безвъзмездна помощ при наложена от органа финансова корекция се заменя със съдебна защита по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като в закона изрично е предвидено, че актът на органа за налагане финансова корекция е индивидуален административен акт - чл.73 ал.1 във вр. с ал.4 от ЗУСЕСИФ. Със ЗУСЕСИФ не се променя вида на сключените до влизането му в сила договори за безвъзмездна финансова помощ, нито характера на направените преди датата на влизане на закона в сила изявления за налагане на финансови корекции от ръководителя на управляващия орган, нито се създава за получателите на помощта, адресати на такива изявления, правната възможност да ги обжалват по реда на чл. 27 от ЗУСЕСИФ след влизане на закона в сила. По тази причина е приета и разпоредбата на § 10 от ПЗР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, която отчита, че до влизане в сила на закона са възниквали права и задължения между бенефициенти и органи по предоставянето на финансова помощ по отделни програми, подчинени на различна нормативна уредба, определяща различно правно естество на правата и задълженията, съответно редът за защита. Поради това следва да се приеме, че правилото на § 10 ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ съгласно което всички започнали и недовършени до влизането му в сила производства се довършват по досегашния ред, се отнася до всички заварени висящи съдебни производства, независимо от качеството на ищеца. Съгласно ал.2 по реда на чл.27 ал.1 и ал. 5 – 7 се довършват само заварените висящи съдебни производства по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган. В тази категория попадат случаите, когато финансовата помощ е предоставена с административен акт и защитата срещу изявленията на ДФ „Земеделие“ за връщане на помощта е могла да се осъществи по административен ред и преди приемането на ЗУСЕСИФ. Противното тълкуване би означавало да се поставят в различно положение адресатите на изявления за финансови корекции, като се даде възможност на тези от тях, които до влизане в сила на ЗУСЕСИФ са инициирали съдебно производство с искане за изплащане на финансова помощ или чрез отрицателен установителен иск срещу изявления за финансови корекции, да получат защита по гражданскоправен ред. Съответно ползвателите на помощи, които поради предявяване на иска за връщане на тези помощи от страна на ДФ "Земеделие" като разплащателна агенция, са били поставени в положение на ответници, ще бъдат лишени от възможност за защита по общия исков ред. Същевременно те ще бъдат лишени и от възможност за защита по реда на АПК, доколкото по отношение на тях ще са изтекли сроковете по чл.149 от АПК от момента на връчване на изявленията за финансови корекции /ако се възприеме, че актовете, с които ДФЗ иска връщането на вече изплатени суми, заедно със законните лихви към тях са съставлявали индивидуални административни актове и преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ/. Действащата нормативна уредба не съдържа преходни разпоредби, с които да се даде нов срок за оспорване на всички изявления за налагане на финансови корекции, направени до влизане на ЗУСЕСИФ в сила. В този случай защитата, която получателите на безвъзмездна финансова помощ, ако разплащателната агенция пристъпи към събиране на вземанията си по ДОПК, могат да получат, ще бъде твърде ограничена. Поради изтичането на срока за обжалване тя не би била допустима за спора по законосъобразността на наложената финансова корекция, а би се свела единствено до валидността на изявлението. Това разрешение не осигурава правото на съдебна защита, гарантирано на получателите на безвъзмездна помощ от чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. По съществото на касационната жалба: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че между ответното дружество и ДФЗ е сключен договор №04/312/01153/25.03.2011г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. до 2013г., по силата на който [фирма], [населено място], общ. Е., е получило безвъзмездна финансова помощ в размер на 111 533, 80 лв. за извършване на разходи, необходими за осъществяване на проект №04/312/01153 от 15.09.2009г. Съдът е приел за безспорно между страните, че е извършена инвестицията по одобрения от Фонда проект съобразно условията и сроковете, определени в договора, както и че ответното дружество е получило плащане по договора за безвъзмездна помощ в размер на исковата сума. Изложил е доводи, че в сключения между тях договор за отпускане на финансова помощ страните не са се договорили да бъдат реализирани определен минимален брой нощувки, а да се извърши инвестиция – къща за гости по одобрен проект, която да предлага туристически услуги, включително нощувки на потребителите. Приел е, че бизнес планът не представлява неразделна част от договора, а и в него липсва едностранно задължаване за осигуряване на определен брой нощувки. Стигнал е до извода, че след като ответното дружество не е поело задължение по договора да реализира определен минимален брой нощувки в ремонтираната и обзаведена къща за гости, същото не следва да отговаря за неизпълнение на задължение, което не му е вменено. Приел е, че не е допуснато нарушение на императивната материалноправна норма на чл.2 от Наредба №29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. – 2013г., тъй като съгласно тази разпоредба се финансират проекти, които допринасят за постигане на целите на мярката, една от които е насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони. Решаващият извод на въззивния съд, че бизнес планът не представлява неразделна част от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, и не следва да се съобразява при преценката за изпълнение на договора, е неправилен. С решение №165 от 08.02.2013г. по т.д.№269/2012г. на ВКС, ТК, І Т.О., е прието, че при последващия контрол по изпълнението на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/, контролният орган следва да съобразява целта на предоставената помощ, което има значение за преценката на използването й по предназначение. Неизпълнението на договорното задължение се установява от контролния орган, но при спор между страните по договора, преценявайки обема, вида на инвестицията и използването й по предназначение за срока на контрол, съдът следва да тълкува клаузите на договора. Тълкуването на договора следва да се съобрази и с одобрения проект, а изводите за предназначението на инвестициите и за евентуалното отклонение от това предназначение, следва да се основават на принципите и целите на отпускането на помощта. В решение №141 от 08.11.2013г. по т.д.№403/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК, е посочено, че съответствието, фактическо и по документи, на изпълнената работа с тази, предмет на предварително одобрените проект и бизнес план е елемент от правопораждащия фактически състав на правото на получаване на финансова помощ от ползвателя. С решение №239 от 08.04.2015г. по т.д.№4590/2013г. на ВКС, ТК, І Т.О., е прието, че неизпълнението на задължението за използване на придобитите по програма САПАРД активи по заложеното в бизнес плана тяхно предназначение съставлява самостоятелно основание за връщане на безвъзмездната финансова помощ по договор, сключен по реда на Наредба №14/18.05.2001г. на Министъра на земеделието и горите за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделските стопанства, съгласно чл.31, вр. чл.27 ал.1 т.1 от наредбата. Задължението за връщане на финансовата помощ в тази хипотеза се поражда независимо от това дали извършените инвестиции съответстват на одобрения инвестиционен проект, доколкото задължението за използване на инвестициите по предназначение в петгодишния период от получаване на помощта, е отделно от задължението за тяхното реализиране в съответствие с проекта. Следователно при преценката на изпълнението на задълженията на ползвателя на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България, наред с клаузите на договора, следва да се съобразява съдържанието на одобрения инвестиционен проект, ведно с бизнес плана към същия, въз основа на които е сключен договорът. Дадените в посочените решения на ВКС разрешения са приложими и към настоящата хипотеза. Процесният договор е сключен по реда на Наредба №29 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г. С тази наредба се уреждат условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Финансовата помощ по тази наредба, за договори за отпускане на финансова помощ, сключени до 30.06.2014г., е предоставена при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) №1998/2006 на Комисията от 15 декември 2006г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност по отношение на минималната помощ. Представянето и одобряването на бизнес план е задължителен етап от установената в наредбата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща смесен фактически състав с административноправни и гражданскоправни елементи. Съгласно чл.16 от Наредба №29/11.08.2008г. кандидатите представят бизнес план по образец (приложение № 3) за период не по-малък от пет години, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години. Съдържанието на този бизнес план обхваща както вида и стойността на бъдещите инвестиции, така и производствената и търговската програма за периода на бизнес плана, която показва начина, по който инвестициите ще бъдат използвани за реализиране на печалба от ползвателя на помощта. Финансовата помощ се изплаща след извършване на цялата инвестиция или на част от нея в определени случаи и при наличието на визираните в чл.10, 11 и 12 от наредбата предпоставки. Съответствието на извършените инвестиции с проекта се проверява преди изплащането на финансовата помощ, но съгласно чл.43 ал.1 т.1 от Наредба №29/11.08.2008г. за срок от пет години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение и да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство. В този период именно получателят на помощта дължи точно изпълнение на сключения договор, като използва придобитите по проекта активи по начина и за изпълнение на дейностите, предвидени в бизнес плана. Неизпълнението на това задължение съгласно чл.46 ал.3 от Наредба №29/11.08.2008г. съставлява основание за връщане на получената финансова помощ, заедно със законната лихва от момента на извършване на нарушението. По делото е установено, че между ответното дружество и ДФЗ, е сключен договор №04/312/01153/25.03.2011г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. до 2013г., по силата на който [фирма], [населено място], общ. Е., е получило безвъзмездна финансова помощ в размер на 111 533, 80 лв. за извършване на разходи, необходими за осъществяване на проект №04/312/01153 от 15.09.2009г. В чл.4.17 от договора ползвателят се е задължил да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, както и да не преустановява подпомогнатата дейност поради други причини, освен изменящите се сезонни условия за производство. Съгласно чл.8.1 при неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя, разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми, ведно със законната лихва върху и /или да прекрати всички договори, сключени с ползувателя на помощта. Представеният по делото бизнес план по одобрения проект за "Ремонт и обзавеждане на къща за целите на селския туризъм", включва разходи за реконструкция на къща със застроена площ от 93 кв.м. в притежаван от дружеството недвижим имот в [населено място], [община]. В бизнес плана е предвидено, че след осъществяването на проекта, обектът ще функционира като къща за гости и в него ще се предлагат нощувки в двойна стая и апартамент, като капацитетът на къщата при целогодишна заетост от 365 дни в годината е 730 нощувки. В бизнес плана като реалистична е предвидена средна годишна натовареност 60% от общия капацитет, а именно 440 реализирани нощувки за година. Съгласно контролен лист от 12.08.2015г. за извършена проверка на място след плащане, експерти на ДФЗ са констатирали, че обектът на инвестицията е изграден съобразно одобрения проект, но не функционира по предназначение. В контролния лист е отразено, че в дневника за настанени лица за целия период няма въведени данни за настанени гости в обекта, както и че дружеството няма платен туристически данък към [община]. Извършената проверка в счетоводството на дружеството е установила, че в дневника за продажби всички плащания по фактури за проверявания период са свързани със неговата счетоводна и одиторска дейност. С оглед изложеното настоящият състав на ВКС, ТК, І т.о, приема за установено допуснато от страна на ответника [фирма] неизпълнение на договорното задължение по чл. 4.17. от сключения между него и ДФЗ договор, а именно да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по предназначение. Поради това съгласно чл.46 ал.3 от Наредба №29/11.08.2008г., както и съгласно изричната клауза на чл.8.1 от договора, ответното дружество дължи връщане на получената финансова помощ в размер на 111 533, 80 лв. Неоснователни са възраженията на ответника по касация, че задължението му по договора и бизнес плана е изпълнено, доколкото от негова страна са предприети всички необходими действия за предлагане туристически услуги – снабдяване с всички необходими документи и разрешителни от компетентни органи, заплащане на туристически данък, изработка на интернет сайт и рекламиране на услугите. Задължението на ползвателя на помощта да ползва обекта по предназначение не се изчерпва само с въвеждането на обекта в готовност за експлоатация и въздържане от промяна на предназначението, а предполага неговото реално използване. Действително Наредба №29/11.08.2008г. не поставя като основание за връщане на помощта неизпълнението на заложените в бизнес плана прогнозни показатели, доколкото успешното реализиране на плана не е изцяло в зависимост от поведението на ползвателя, а и от множество фактори на пазарната среда. Дейността по проекта обаче трябва да се осъществява непрекъснато в рамките на петгодишния срок чл.43 ал.1 т.1 от Наредба №29/11.08.2008г., независимо от това доколко е успешна и какви приходи се реализират от нея. В случая обстоятелството, че за периода от сключване на договора до извършване на проверката на място 12.08.2015г. – четири години от петгодишния срок по чл.4.17 от договора, изобщо не са регистрирани настанени в обекта туристи, сочи на извод за това, че подпомогнатата дейност не е била осъществявана. От обстоятелството, че за периода след извършената проверка до края на петгодишния срок са декларирани пет реализирани на 22.09.2015г. нощувки, не може да се заключи, че е налице изпълнение на задълженията по чл.43 ал.1 и т.5 от Наредба №29/11.08.2008г. и чл.4.17 от сключения между страните договор. То сочи на еднократно използване на обекта по предназначение, а не на неговото непрекъснато функциониране. Следователно налице е пълно неизпълнение на договора и бизнес плана, а не частично неизпълнение, което би наложено преценка на степента и продължителността на неизпълнението съгласно изискванията на чл.46 ал.2 от Наредба №29/11.08.2008г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 293 ал. 1 от ГПК същото следва да бъде отменено и вместо това [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на Държавен фон „Земеделие“ сумата от 111 533, 80 лв., представляваща получена финансова помощ по договор №04/312/01153/25.03.2011г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. до 2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.11.2015г. до окончателното й плащане Основателността на главната претенция обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Покана за връщане на платената по процесния договор безвъзмездна финансова помощ е връчена на касатора на 01.10.2015г. Независимо, че в договора не е предвидено да се определя срок за изпълнение на задължението за връщане на помощта, в поканата е определен петнадесетдневен срок за изпълнение, който е изтекъл на 16.10.2015г. Размерът на обезщетението за забава на сумата 111 533,80 лева, за периода от 17.10.2015г. до 25.11.2015г., определен съгласно чл.162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор на законна лихва, възлиза на 1241,74 лева. Поради това искът по чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 9 232,06 лв. - направени разноски за държавна такса за трите инстанции, и на основание чл.78 ал.8 от ГПК сумата 900 лв. - юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №254 от 04.11.2016г., постановено по т.д. №354/2016г. на Великотърновски апелативен съд, ГК и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [община], обл. В. Т., да заплати на ДФЗ, с адрес [населено място], [улица] на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата 111 533,80 лв. /сто и единадесет хиляди петстотин тридесет и три лева и осемдесет стотинки/, получена по договор №04/312/01153/25.03.2011г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. до 2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.11.2015г. до окончателното й плащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД сумата 1241,74 лв. /хиляда двеста четиридесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща лихва за забава върху посочената главница, за периода от 17.10.2015г. до 25.11.2015г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сума в размер на 9 232,06 лв. / девет хиляди двеста тридесет и два лева и шест стотинки/, направени разноски за държавна такса за трите инстанции, и на основание чл.78 ал.8 от ГПК сумата 900 лв. /деветстотин лева/, юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.