Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 90                                    гр. София, 18 февруари 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми февруари през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                                          БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Антони Лаков        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 735  по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. З. А., чрез защитата му, срещу решение на Великотърновски апелативен съд № 186 от 29.10.2009 г, по ВНОХД № 162/09, с което е потвърдена присъда на Ловешки окръжен съд № 14 от 14.05.2009 г, по НОХД № 139/09. С първоинстанционната присъда, Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 13/14.09.2008 г, в с. Б., Ловешко, при управление на товарен автомобил, е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, пр. последно ЗДП, като е причинил значителни имуществени вреди, на обща стойност 4 685, 43 лв, с оглед на което и на основание чл. 342, ал. 3, пр. последно, б. „а” вр. ал. 1 НК, го е осъдил на една година „лишаване от свобода”, признал го е за виновен в това, че по същото време и на същото място, е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 0, 5 на хиляда, а именно: 1, 58 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1 на чл. 343 б НК, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 2 вр. ал. 1 НК, го е осъдил на една година „лишаване от свобода” и глоба, в размер на 300 лв, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година, приложил е чл. 23, ал. 1 НК, като е определил едно най-тежко общо наказание: една година „лишаване от свобода”, при „общ” режим, глоба, в размер на 300 лв, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от една година, привел е в изпълнение присъда / споразумение / на Районен съд, Никопол, по НОХД № 12/07, с наложено наказание една година „лишаване от свобода”, и е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Ц. В. П. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 213, 25 лв, заедно със законните последици. С жалбата и допълнението към нея се релевират трите касационни основания. Сочи се, че правото на защита на жалбоподателя е нарушено във въззивното производство чрез отказа на съда да уважи молба за отлагане на делото, съдържаща и искане за снабдяване с копие от материали по делото. Изтъква се, че е неправилна оценката на релевантните факти, че е допуснато нарушение на материалния закон, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТАС. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият не участва лично в касационното производство. Гражданският ищец не изразява становище по жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Правото на защита на обвиняемия включва комплекс от гарантирани от закона правни възможности за защита срещу предявеното обвинение, а от носителя на правото зависи в какъв обем да го упражни. Правото на адвокатска защита е важен елемент от правото на защита, но, извън случаите на задължителна защита, уредени в чл. 94 НПК, обвиняемият / подсъдимият / решава дали и кога да се ползва от това си право. Съгласно чл. 93, ал. 5 НПК, пълномощното на защитника важи за цялото наказателно производство, освен ако не е уговорено друго. Когато защитникът, упълномощен на досъдебното производство, участва в съдебната фаза, без противопоставянето на подсъдимия, от това следва, че между тях е постигната уговорка за представителство и по продължаващото наказателно производство.частието на подсъдимия и на защитника му във въззивното производство не е задължително / по аргумент от чл. 329, ал. 2 НПК /. От волята на подсъдимия зависи дали да присъства в съдебните заседания на въззивната инстанция, респективно, той решава дали се ползва от правото си на адвокатска защита. По настоящето дело, обвиняемият е избрал за свой з. адв. Х го е ангажирал още на досъдебното производство, за което е съставено надлежно пълномощно. Вярно е, че там е вписано само представителство по досъдебното производство, но след като пред първата инстанция е участвал същият з. , видно е, че е налице уговорка за защита по наказателното производство. Подсъдимият е призован редовно за съдебно заседание на въззивната инстанция, насрочено за 14.09.2009 г, още на 9.07.2009 г. На 14.09.2009 г се е явил лично и е уведомил съда, че не е успял да се свърже със защитника си, което е предопределило отлагане на делото и даване на възможност на подсъдимия да организира защитата си. Следващото заседание е проведено на 5.10.2009 г, за която дата подсъдимият е бил редовно призован, но не се е явил. На посочената дата не е присъствал и неговият з. , от когото е постъпила молба за отлагане поради ангажимент по друго дело, без представяне на доказателства в тази насока. В молбата се съдържа и изявление, че защитникът не е запознат с мотивите към присъдата, респективно, не е допълнил въззивната жалба. ВТАС е отказал да уважи молбата по съображения, че защитникът не е надлежно упълномощен, а и липсват доказателства да има уважителна причина за неявяването му. Настоящата инстанция счита за неправилно становището относно представителната власт на адвоката по съображенията, изложени по-горе. Вярна е обаче преценката, че неявяването на защитника не е по уважителни причини. Декларативното посочване на такива, без прилагане на необходимите доказателства, не задължава съда да отложи делото. В молбата се изтъква, също, че защитникът не е подготвен за въззивното производство поради това, че не се е снабдил с мотивите към обжалваната присъда. Съдът не може да откаже на страната копие от материалите по делото, когато те бъдат поискани. Съдът обаче няма задължение да приканва защитата към изпълнение на поетия ангажимент, а защитникът следва да стори това. Възможността защитата да се снабди с копие от мотивите към присъдата, респективно да допълни съображенията към въззивната жалба, е възникнала още към момента на образуване на делото във ВТАС, тоест, на 29.06.2009 г. Тази възможност е съществувала до даване ход на делото във въззивната инстанция / 5.10.2009 г /, но в този срок не е реализирана. По същия начин стои въпросът и относно снабдяване с преписи от протоколите на съдебни заседания. Не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, когато подсъдимият и неговият з. са бездействали и затова не са упражнили предоставените им от закона възможности. Правото на защита е принцип в наказателния процес / чл. 15 НПК /, но не е единственият, за спазването на който съдът следи служебно. Друго основно начало, уредено в чл. 22 НПК, изисква разглеждане и решаване на делата в разумен срок. В случая, с процесуалното си поведение подсъдимият и неговият з. са демонстрирали нежелание да участват във въззивното производство, поради което разглеждането на делото в тяхно отсъствие не е в нарушение на чл. 15 НПК. Ето защо, не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВТАС. ВКС намери, че липсва и нарушение на материалния закон. Кръгът от релевантни факти очертават съставомерност за съвкупност от престъпления, всяко от които е квалифицирано правилно, санкционирано е поотделно и е приложен чл. 23, ал. 1 НК. С оглед наличието на осъждане, попадащо в обхвата на чл. 68, ал. 1 НК, законосъобразно е приведено в изпълнение наказанието една година „лишаване от свобода по предходната условна присъда.   Не е налице и релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК / чл. 348, ал. 5 НПК /. В случая, такова очевидно несъответствие не е налице. Наказанията са определени при отчитане на завишената степен на обществена опасност на деянията, личната степен на обществена опасност на дееца, емоционалното му състояние, предизвикано от предшестващия деянията конфликт, предходните нарушения по ЗДП, възстановяването на част от причинените вреди. При съвкупната преценка на релевантните за наказателната отговорност обстоятелства и съобразяване на целите по чл. 36 НК правилно наказанията са индивидуализирани при условията на чл. 54 НК. В случая, е неприложима хипотезата на чл. 55 НК, тъй като смекчаващите обстоятелства не са многобройни или изключителни, а и най-лекото, предвидено в закона наказание, с оглед тежестта на извършеното, не е несъразмерно тежко. Ето защо, няма основание за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на подсъдимия. Въззивният съд е потвърдил първоначалния режим на изтърпяване на групираното наказание „лишаване от свобода”, но е пропуснал да посочи типа на затворническото заведение, каквото задължение има, съгласно чл. 57, ал. 1 ЗИНЗС, в сила от 1.06.2009 г. Пропускът може да бъде отстранен от настоящата инстанция чрез определяне на „открит тип затворническо общежитие”, съответстващ на „общия” режим / чл. 61, т. 3 ЗИНЗС /, в какъвто смисъл следва да се измени въззивният акт.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 и т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ решение № 186 от 29.10.2009 г на Великотърновски апелативен съд, по ВНОХД № 162/09, като: ПОСТАНОВЯВА наложеното по чл. 23, ал. 1 НК наказание една година „лишаване от свобода”, при „общ” режим, да бъде изтърпяно чрез „настаняване в затворническо общежитие от открит тип”, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: