1 Р Е Ш Е Н И Е № 118 София, 27.06.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Елеонора С. като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3871 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК във вр. с чл.295 ГПК. С Определение № 261 от 03.04.2014г. касационното обжалване на решението по в.гр.д.№ 4126/2012г. на Софийски апелативен съд е допуснато само по касационната жалба на ищеца З. Н. С. в частта за отхвърляне на исковете с правно основание чл.407,ал.1-отм.ТЗ- за разликата до 10 000лв. по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и за разликата до 10 806.93лв. по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неполучено в пълен размер трудово възнаграждение. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК обжалването е допуснато по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.108,ал.2,т.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия при пътното произшествие пешеходец. Касаторът поддържа отменителните основания по т.3 на чл.281 ГПК. Счита, че неоснователно е прието съпричиняване от негова страна на пътното произшествие. Възразява, че липсват мотиви защо съдът е отчел степен на допринасяне за настъпване на вредите в размер на ½. Поддържа, че не може поведението на пострадалия да е равно по тежест с деянието на водача, който е осъден за нарушаването на правилата за движение. В съдебно заседание се навеждат доводи, че транспортната злополука е станала в охраняема зона, поради което при очертаване задълженията на пешеходеца, не следва да намери приложение разпоредбата на чл.108,ал.2 ЗДвП, а специалните правила за организацията на движението по чл.62, т.1 ЗДвП. Ответникът [фирма] не е взел становище по касационната жалба на ищеца. Становище не е постъпило и от евентуалния ответник Д. Ц.. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290,ал.2 ГПК приема следното: С постановеното по реда на чл.196 сл. ГПК-отм. във вр.с пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК/2008г. решение, САС е разгледал като главни исковете, предявени срещу [фирма]. Приел е, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя за застрахователно плащане по предявения пряк иск на увреденото лице- валидно застрахователно правоотношение, противоправно поведение на застрахования водач, установено с влязло в сила решение по чл.78 а НК, с което Ц. е призната за виновна в нарушаване на правилата за движение и причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в триглезенно счупване на костите на лявата подбедрица, счупване на дясна петна кост и изкълчване на дясна ходилна става. Приел е, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди е 15 000лв. и че е доказан искът за обезщетение за имуществените вреди от разлика между изплатено обезщетение и работна заплата в предявения размер 10 805.93лв. Счел е за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като е обосновал, че безспорно е установено движението на пострадалия по пътното платно /при липса на тротоар и банкет/, но не в посока, противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства и по възможност най-близко до лявата му граница, с оглед изискванията на чл.108,ал.2,т.1 ЗДвП, а попътно на тях. Това нарушение, прието за намиращо се в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е обусловило извода за съпричиняване в размер на ½, с оглед на което определените обезщетения са намалени и присъдени съответно в размер на 7 500лв. за неимуществените вреди и 5 402.97лв. за имуществените вреди. Въззивното решение е постановено в нарушение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД /т.7 ППВС 17/63г./. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на вредите. В настоящия спор поведението /нарушението/ на пострадалия пешеходец не е тъждествено по степен с това на водача на лекия автомобил. Действително установено е движението на ищеца по пътното платно /при липса на тротоар и банкет/, попътно на посоката на движение на пътните превозни средства, в нарушение на изискванията на чл.108,ал.2,т.1 ЗДвП, намиращо се в причинна връзка с настъпването на удара от лекия автомобил. По делото няма данни пешеходецът да е променял линията на движението си, поради което водачът е имал ясна и продължителна по време видимост за разположението му на платното, т.е. възприел го е като участник в движението, с който следва да съобрази своето поведение при управлението на автомобила. Нарушенията на правилата за движение, за които застрахованият при ответното застрахователно дружество делинквент е признат за виновен с влязло в сила решение по н.а.х.д.№2616/2016г. на СРС са няколко /чл.20,ал.2,изр.второ ЗДвП и чл.116 ЗДвП/ и превишават по тежест това на пешеходеца. Наред с това, вменената от закона отговорност на водачите на моторни превозни средства за осигуряване безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на пешеходците. При тези изводи, съставът на ВКС приема, че допуснатото от страна на пострадалия съпричиняване на вредоносния резултат е 1/10. При отчитане на тази степен и с оглед приетия от въззивния съд справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000лв., на касатора следва да се присъди сумата 10 000лв., тъй като решението за отхвърляне на този иск над този размер е влязло в сила. Обезщетението за доказаните имуществени вреди от неполучено в пълен размер трудово възнаграждение /10 806.93лв./ следва да бъде намалено на 9 726.24лв. Това обуславя отмяна на решението на САС в частта за отхвърлянето на първия иск за разликата над 7 500лв. до 10 000лв., а на втория за разликата над 5 402.97лв. до 9 726.24лв. и постановяване на такова за уважаването им за посочените разлики, ведно със законната лихва от 15.11.2005г. Неоснователен е доводът на касатора за приложимост на особените правила за движение в жилищна зона /разпоредбите на чл.61 и чл.62 ЗДвП/. Както се посочи, водачът е признат за виновен в нарушаване на общите правила за движение по пътя, а не на специалните за движение в жилищна /охраняема/ зона, поради което по отношение задълженията на пешеходеца са важими също общите правила. Ответникът по касация следва да заплати на ищеца поисканите и доказани разноски по представения списък по чл.80 ГПК-сумата 2 273.20лв. а по сметката на ВКС на основание чл.78,ал.6 ГПК държавна такса 272.93лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1,предл.второ ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 493 от 11.03.2013г. по в.гр.д.№ 3528/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7 500 лв. до 10 000лв. и в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата от 5 402.97лв. до 9 726.24лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗД [фирма], гр.София, съдебен адрес [улица] да заплати на основание чл.407,ал.1-отм.ТЗ на З. Н. С. съдебен адрес [населено място], [улица] още 2 500лв. /две хиляди и петстотин лева/, над присъденото обезщетение за неимуществени вреди, и още 4 323.27 лв. /четири хиляди триста двадесет и три лева и 27ст./, над присъденото обезщетение за имуществени вреди от неполучено в пълен размер трудово възнаграждение за периода 15.11.2005г.-15.05.2006г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.11.2005г., както и 2 273.20лв. разноски. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата до 10 805.93лв. Осъжда ЗД [фирма] да заплати по сметката на ВКС сумата 272.93лв. държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.