4 Р Е Ш Е Н И Е № 436 София, 05 декември 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: Теодора Стамболова Бисер Троянов при участието на секретар Кр.Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 1105 / 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по делото е образувано на основание чл.346, т.1 от НПК по жалба на подсъдимия Д. М. Р. против присъда № 21 от 23.04.2014 г.по внохд №123 по описа на Пазарджишкия окръжен съд за 2014 г. В жалбата се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на закона и съдопроизводствените правила. Изтъква се, че съдът е игнорирал съществена част от доказателствата и не е изпълнил задълженията си да осигури разкриване на обективната истина, поради което основният му извод относно наказателна съставомерност на инкриминираната дейност на подсъдимия е опорочен. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или , алтернативно - за ново разглеждане на делото. В съдебното заседание пред касационната инстанция касаторът и защитниците му поддържат жалбата по изложените в нея съображения, доразвити в писмена защита. Частният обвинител не изразява становище. Прокурорът пледира в подкрепа на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното : Районният съд в гр.Пазарджик с присъда № 154 от 21.02.2014 г. по нохд № 1400/ 2012 г. признал подсъдимия Д. М. Р. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Окръжният съд в гр.Пазарджик с присъда № 21 от 23 април 2014 г. по нохд № 123/2014 г. отменил изцяло първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимия Д. М. Р. за виновен в това, че на 13.02.2012 г. в [населено място] се заканил с убийство на С. Б. М., поради което и на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи и отложеното наказание четири месеца лишаване от свобода, наложено му с присъда по нохд № 1407/2008 г. на Пазарджишкия районен съд. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Жалбата срещу така постановения съдебен акт е основателна. Въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са го лишили от възможността да приложи правилно закона. Той е обсъдил фактите по делото фрагментарно и извън общия им контекст. Този подход е функция от проявената превратност при възприемането на доказателствата, получени чрез гласните доказателствени средства. Свидетелските показания не са подложени на задълбочена и аналитична проверка въпреки решаващото значение на съдържащата се в тях релевантна за изхода на делото информация. Съдът е представил противоречиви мотиви относно решението си да не верифицира показанията на свидетелите Д. Н., М. Р. и Н. Р.. На стр.8 е отбелязано , че те „не променят по същество установеното”, но само няколко абзаца след това вече се твърди, че „въззивната инстанция не може да приеме показанията на тези свидетели като достоверни и опровергаващи по категоричен начин изложеното от свидетелите М., Д., К. и У. относно конкретните закани за убийство”. Трудно проследима е и логиката в разсъжденията на съда относно процесуалната стойност на показанията на свидетелката Д. Н.. Те едновременно са оценени като ненужни / защото „не променят по същество”/, недостоверни, / защото не опровергават конфронтиращата версия на други свидетели / и най-сетне – съмнителни като произход, макар последното да е останало извън дължимата проверка за кредибилност на фактическите данни по чл. 107, ал. 5 от НПК. В тази връзка съдебният състав е отбелязал, че свидетелите З. и П. оспорват присъствието на Д. Н. на местопроизшествието ,тъй й като по същото време била на друго място, но ”тези излагани от тях данни не променят присъствието на основните свидетели, коментиращи по същество на спора.” Каквото и да е имал предвид въззивният състав с този израз той се е въздържал да отговори дали приема, че Д. Н. се е намирала в ресторанта, когато подсъдимият и частният обвинител са се срещнали . Априорното и немотивирано изключване на ценен доказателствен източник, какъвто са показанията на евентуален очевидец, е тежко нарушение на чл. 13 от НПК, особено при внимателен прочит на съобщеното от Н. пред първата инстанция в съдебното заседание на 30.05.2013 г. Важността на съобщената от нея информация налага да бъде цитирана, тъй като показва несъстоятелността на решението на съда за неглижирането й. Според Н. ”разговорът / между подсъдимия и пострадалия в присъствието на свидетеля Д. б.м/, продължи не повече от пет минути, в който след това С. М. се изправи и жестикулираше с ръката, като показа отрязване на глава на Д. Р.. От там Н. го видя, изпрати М. вътре при тях и излезнаха. На входа, преди да се качат в колата, Д. Р. се обърна и му каза на С. М., че ако направи нещо на семейството, ще го ликвидира, след което Д., като се върна, ни каза, че ги е заплашил с убийство него и семейството му. Това беше”. Спецификата на обвинението в настоящия казус е поставила пред решаващите състави необходимостта да изяснят всички детайли , при които е обективирана / чрез посочените в обвинителния акт изрази/, закана за убийство. Нейният действителен заплашителен потенциал би могъл да бъде осмислен наказателноправно само при детайлно изясняване на ситуацията, в която е изречена , включително, като се провери версията за предизвикателно поведение на пострадалия, за която има данни не само във вече коментираните показания на свидетелката Н., но и в тези на свидетелите Н. Р. и М. Р., както и в обясненията на подсъдимия. Суверенно право на съда е да приеме или отхвърли доказателствени материали, но при противоречия в тях е длъжен да ги подложи на задълбочена проверка и да изложи мотивирани и логични съображения за избора си. Ако предходният съдебен състав бе сторил това би могъл да стигне до изводи, различни от изложените в мотивите на присъдата. Окръжният съд се е увлякъл в коментари за дължимото с оглед спазване на установения правов ред поведение на подсъдимия, но не е направил категорична и ясни интерпретация на данните, свързващи инкриминираната закана на подсъдимия с непосредствено отправена към него реплика от пострадалия. Този подход не съответства на принципното изискване на обективност, пълнота и всестраност на съдебното изследване на всички обстоятелства по делото. Той е довел до опорочаване на вътрешното убеждение на въвзивния съдебен състав по фактите и неправилно приложение на материалния закон. Обжалваната присъда следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд, при което да се отстранят посочените нарушения на процесуалния и материалния закон . При новото разглеждане на делото съдебният състав трябва да извърши цялостно и законосъобразно обсъждане на всички доказателствени материали предвид посочените по-горе противоречия. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1,т.4 във вр. с чл. 348, ал. 1 , т. 1 и т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯВА присъда № 21 от 23.04.2014 г. по нохд № 123/2014 г.на Пазарджишкия окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.