Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за имуществени вреди


1



Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

[населено място], 01.04.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Р. Б., трето гр. отделение, в публичното заседание на 15 февруари през 2011 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

при участието на секретаря Ан. Б.
и в присъствието на прокурор С.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №833/10 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Д. Д. срещу въззивното решение на Апелативен съд Б. /АС/ по гр.д. №253/09 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК по материалноправните въпроси за характера и изражението на пропуснатите ползи като вид имуществена вреда от незаконно обвинение по чл.2, т.2 от ЗОДОВ; за причинната връзка между задържането на валутата с административен / митнически/ акт, но като предмет на престъплението, върнат с оправдателната присъда и действията на ответника в наказателното производство; за момента, от който се търпи вредата при посоченото в ТР №3/04 г. за възникването на отговорността на държавата и началото на давността за нея.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба Прокуратура на РБ /П./ я оспорва като неоснователна.
ВКС като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен искът на касатора срещу П. по чл.2, т.2 от ЗОДОВ за сумата от 46 056 лв., представляваща имуществена вреда – пропусната полза, изразяваща се в законната лихва върху задържаната по незаконното обвинение като предмет на престъплението за периода 2.07.01 г. до 17.04.08 г. сума от 21 380 щ.д., в левова равностойност от 49 000 лв., определена по курс към началото на периода, ведно с мораторната лихва от 7 456 лв. за периода от 17.04.08 г. до исковата молба на 15.05.09 г. Прието е, че в наказателното производство не е постановяван акт на правозащитния разследващ орган за задържане на сумата, а е безспорно, че тя е отнета от ищеца на митницата с акт за митническо нарушение, приложен по наказателното дело. Или настъпилата за ищеца вреда от невъзможността да ползва парите си за посочения период не е пряка и непосредствена последица от действия на прокуратурата и тя не отговаря за нея по чл.2, т.2 , вр. с чл.4 от ЗОДОВ.
По поставените въпроси ВКС намира следното: Пропусната полза е неосъщественото сигурно увеличаване на имуществото. Установяването й се основава на предположение за състоянието му, ако не беше засегнато от конкретно сочените неправомерни действия. Увеличаването на имуществото следва да е сигурно при нормалните за случая обстоятелства и състояние на гражданския оборот. Лихвата може да е възнаграждение за ползване на пари и да произтича от договор – чл.240 от ЗЗД, чл.420 и 430 от ТЗ и др. - или да е вид обезщетение за вреди при паричен дълг, предвидено в закона- чл.86 от ЗЗД. Когато се претендира като пропусната полза, получаването й – като възнаградителна или обезщетителна, следва да е сигурно и дължимо, при начина на ползване на парите.
Съгласно т.10 от ТР №3/04 г., когато административният/ в случая митнически/ орган действа при обвързана компетентност по нареждане на прокуратурата, тя носи отговорност за тези действия. Отговорността й за вредите от осъществените във връзка с наказателното производство действия на администрацията не е предвидена като самостоятелна, а се осъществява при определяне на обезщетението по чл.2, т.2 от ЗОДОВ. Съгласно т.5 от същото ТР отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се признават окончателно за незаконни – в хипотезата на чл.2,т.2 от ЗОДОВ от влизане в сила на оправдателната присъда. Оттогава държавният орган е в забава, дължи лихва върху обезщетението и тече погасителната давност за това вземане.
В случая валутата на ищеца от 21 380 щ.д. е задържана на митницата при влизането му в РБ с акт за митническо нарушение от 2.07.01 г. След образуването на наказателното производство по чл.251 от НК срещу ищеца валутата е държана като предмет на престъплението по наказателното производство/ административното се прекратява – чл.33, ал.2 от ЗАНН/ и върната с оправдателната присъда по делото, вл. в сила на 10.01.08 г. Макар формално да няма акт на прокурора в наказателното дело за задържането й, то, характера и целта му са признати с влязлата в сила присъда. Затова за вредите, които ищецът е претърпял от задържането на парите му, като последица и за срока на незаконното обвинение отговорност носи П., която е образувала наказателното дело, упражнила е надзор за повдигане на обвинението, внесла го е в съда и го е поддържала пред двете възможни инстанции – чл.176 и сл. от НПК отм.
На осн. чл.107, ал.5 от НПК / ред. 1974 г./ парите като предмет на престъплението – чл.106 от НПК, се предават за пазене в Д. / след изменението от 2003 г. - търговска банка, обслужваща държавния бюджет/ или в Б.. В чл.150, ал.2 от Инструкция №1/04 г. на Главния прокурор, Министъра на вътрешните работи и Директора на Н. е посочено, че органите на предварителното производство и съответните органи на М. са длъжни да внесат парите и другите ценности в разумен срок, не по-дълъг от три работни дни от изземването им. В случая този императивно разпореден ред на пазене не е спазен от органите на предварителното производство. От това за ищеца е настъпила вреда – пропусната полза от лихвата, която би получил при пазене на парите / но във валута, тъй като за ответника няма задължение за превръщането й в лева/ в Б. или Д., от деня на задържането им до влизане в сила на оправдателната присъда, когато отпада задължението за пазене и възниква това за връщане на задържаната сума. От този момент върху подлежащата на връщане сума тече законната лихва за забава, до деня на фактическото й връщане 17.04.08 г.
С възнаградителната лихва върху задържаната сума във валута, ако беше предадена за пазене по реда на НПК, се съизмерява обезщетението за пропуснатата от ищеца полза за периода на наказателното производство; обезщетителната върху подлежаща на връщане / и върната със забава/ сума във валута, се дължи за периода след това. След изчисляване на лихвата като възнаградителна и обезщетителна за двата периода може да се присъди левовата й равностойност, искана от ищеца към деня на падежа. Искането на ищеца, както е заявено в исковата молба – за начисляване на лихвата в лева върху левовата равностойност на валутата по по - високия курс към момента на задържането й / 2.30 лв. за долар към м.07.01 г., при 1.33 лв. за долар към м.01.08 г./ би довело до двойно обезщетяване за пропусната полза – веднъж чрез разликата в курса, при запазване на по- високата курсова стойност на долара към лева в началото на периода на задържане / което ищецът не поддържа в касационната жалба/ и втори път – чрез олихвяване на така определената левова равностойност. То е неоснователно поради липса на законово изискване паричното задължение да се уговаря и превръща в местна монета / чл.10 от ЗЗД, отм./, при предаване на задържаната сума за пазене по чл.107 от НПК отм..
По изложените съображения по приложението на материалния закон, решението на въззивния съд е неправилно – незаконосъобразно и следва да се отмени. За събиране на нови доказателства - изчисляване на възнаградителната лихва върху задържаната валута, ако бе предадена за пазене в Б. или Д. / търговска банка/ за периода до оправдателната присъда и на обезщетителната законна лихва след това до изпълнение на задължението за връщането й, както и на левовата им равностойност към исковата молба / ТР №2/97 г., т.4/ - делото следва да се върне на въззивния съд, който да назначи вещо лице с такава задача / ТР №1/01 г., т.10, по приложението на чл.130 от ГПК, отм./.
Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд Б. по гр.д. №253/09 г. от 26.02.10 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: