Р Е Ш Е Н И Е № 81 гр.София, 07 март 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 116/2013 година Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия М. А. Г. и от частните обвинители и граждански ищци Д. Г. А. и М. Г. Д. против решение № 240 от 26.ХІ.2012 год. по внохд № 234/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата на подсъдимия,изготвена от защитник,се сочат всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК.Иска се отмяна на решението и преквалифициране деянието на подсъдимия от престъпление по чл. 115 НК в престъпление по чл. 119 или по чл. 118 НК,или изменяване на въззивното решение с намаляване срока на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода.От изложеното в жалбата вън от изрично поисканото може да се изведе и искане за намаляване размера на присъдените в полза на Д.Г.А. и М.Г.Д. обезщетения за причинените им неимуществени вреди. В жалбите от Д. А. и М. Д.,представляващи копия на един и същ текст,срокът,за който подсъдимият е лишен от свобода,се счита за явно несправедливо занижен,съответно на което се иска от ВКС да наложи наказание „съобразно закона и събраните доказателства по делото”. В съдебно заседание всяка от подалите жалби страни поддържа становището си. Представителят на ВКПр дава заключение за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 35 от 12.VІІ.2012 год. по нохд № 205/2012 год. на Плевенския окръжен съд,М. А. Г. е признат за виновен в това,че на 22.VІ.2010 год. в с.Коиловци,Плевенска област,умишлено е умъртвил 68-годишния Г. А. И. от с.с.,за което и на основание чл. 115 НК е осъден на 10 години лишаване от свобода,които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим.В полза на Д. Г. А. и М. Г. Д.-пълнолетни низходящи на убития-са присъдени по 55 000 лв. за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди и по 600 лв. за причинените им имуществени такива с отхвърляне на претенциите им за неимуществени вреди до размера на по 100 000 лв. С обжалваното въззивно решение присъдата е изменена,като наказанието на Г. е намалено на 7 години лишаване от свобода при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. В подкрепа на твърдението,че „цялото производство...е проведено в нарушение правото на защита на подсъдимия”,са изтъкнати,първо, доводи,несъставляващи процесуални нарушения.Не съставлява процесуално нарушение постановяването от Великотърновския апелативен съд по внохд № 324/2011 год. на „необжалваемо решение”,който съдебен акт останал „безконтролен от ВКС”.С въпросното решение-№ 300 от 21.ХІІ.2011 год.-постановено след отмяната от ВКС по нд № 1830/2011 год. на второ н.о. на решението по внохд № 73/2011 год.на същия апелативен съд,е отменена първоинстанционната присъда по нохд № 1305/2010 год. на Плевенския окръжен съд и делото му е върнато за ново разглеждане.Такова решение,постановено от въззивен съд съобразно правомощието му по чл. 334,т.1 НПК,не подлежи на касационна проверка и това изрично следва от чл. 346,т.1 НПК. Не съставлява процесуално нарушение прекратяването от първоинстанционния окръжен съд на съдебното производство по нохд № 4/2012 год. и връщането на делото за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения,ограничили правата на частните обвинители. Разпореждането на съда-№ 35 от 11.І.2012 год.-по чл. 249,ал.2 НПК-е убедително мотивирано и проверено от въззивния съд по вчнд № 26/2012 год.,неуважил съображенията в частния протест от прокурора,изготвил първоначалния обвинителен акт.Не съставлява процесуално нарушение изготвянето и внасянето в съда на нов обвинителен акт с обвинение против Г. в по-тежко наказуемо престъпление,след като отмяната и на въззивното решение,и на първоинстанционната присъда /по реда на постановяването на съответните отменителни актове/,отнасящи се до обвинението против Г. в престъпление по чл. 119 НК, са поради счетените за основателни жалби и на частните обвинители /от ВКС/, или само на последните /от АпС/. На второ място са изложени доводи за допуснати процесуални нарушения, които доводи не са основателниНеоснователно се твърди,че обвинителният акт, по който е образувано нохд № 205/2012 год.,”не съдържа подробна и конкретна фактическа обстановка”,което твърдение сам жалбоподателят е оборил в следващото изречение с цитат от същия обвинителен акт. Неоснователно,следващо от прочита на първо- и второинстанционния съдебни актове,както и от проверката на фактите,подкрепящи взетите решения,се твърди,че първата инстанция е приела „фактическа обстановка извън...обвинението...с многобройни предположения” и „изградени...версии с вероятности”, а в мотивите към въззивното решение са „вградени нови обстоятелства и моменти,почиващи също на предположения”. Всяко едно фактическо положение,което двете съдебни инстанции са приели,почива на подробен и убедителен анализ на относимия към него доказателствен материал:напр. липсата в кухнята на пострадалия, където двамата с подсъдимия са пребивавали,на следи,сочещи на интензивно физическо съприкосновение помежду им,за каквато подсъдимият твърди;наличието на прижизнено причинени по лицето и шията на пострадалия наранявания /извън тези с ножа/,също отхвърлящи защитната версия на Г. /нападнат от пострадалия с действия и заплахи,успял единствено да реагира като „извадил ножката от джоба” и с нея ударил Г.И. „в рамото...един път”/;броят на прободно-порезните рани по шията на пострадалия;мястото-в двора пред къщата-където мъртвият И. е намерен на следващия ден,което място,предвид естеството на нараняването-срязване на сънната артерия,довело до остра кръвозагуба и бързо настъпила смърт-с най-голяма степен на вероятност е и мястото на причиняване на това нараняване,каквито разяснения по даденото писмено заключение е направил в с.з. на 18.ІV.2012 год. П.Л.. Не са допуснати твърдяните в жалбата нарушения на материалния закон с отказът на двете съдебни инстанции да квалифицират деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 118 във вр. с чл. 115 или по чл. 119 НК.Експертната оценка на Н.Л.,дадена след запознаване с материалите по делото и изслушване на подсъдимия,напълно изключва вероятността,Г. да е извършил убийството с състояние на патологичен или физиологичен афект,породен от неправомерно поведение на пострадалия и реализиран непосредствено след преустановяването на последното. Изхождайки от количеството изпит от подсъдимия алкохол-по негови твърдения-и несъобщаването-пак от подсъдимия-на „характерни клинични прояви на афектно състояние”,Н.Л. е заключила,че наличната у Г. „масивна алкохолна интоксикация” към момента на убийството не позволява възникване на физиологичен афект поради „изключване на кората на големите полукълба” на главния мозък /в с.з. на 18.ІV.2012 год./.Няма факти,даващи основание деянието на Г. да се квалифицира и като престъпление по чл. 119 НК. Ударите,причинили прободно-порезните рани във врата на пострадалия,включително тази,при която е била срязана сънната артерия,са били нанесени най-вероятно в момент,когато И. се е намирал с гръб към Г. /в.л. П.Л.на л. 44,гърба от първ.д./,при което взаимно разположение на пострадал и подсъдим,последният няма как да е бил поставен в положението да се отбранява срещу непосредствено насочено към него и продължаващо противоправно нападение. Не са основателни възраженията на подсъдимия и на частните обвинители срещу размера на наказанието,счетен за справедлив от въззивния съд.Като смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства са отчетени чистото му съдебно минало-предходните осъждания са преди повече от 50 години, през 1959 год. за опит към изнасилване и през 1961 год. за кражба на мотопед- и положително характеризиращите го данни. Съобразени са приносът на пострадалия за собственото му увреждане, напредналата възраст на подсъдимия и недоброто му здравословно състояние. Макар да е дадена по-висока от реалната оценка на критичното отношение на Г. към извършеното от него престъпление,обясненията му обективно имат-макар и отчасти-значение за фактическото изясняване на делото.Съвкупната даденост на всички изброени обстоятелства правилно е обосновала необходимостта от определяне на наказанието при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК,а размерът от 7 години лишаване от свобода, ВКС намира за напълно справедлив. Не е нарушено и изискването за справедливост при възмездяване на причинените с неимуществен характер вреди. Установено е,че между пострадалия и неговите син и дъщеря е съществувала предполагащата се при тяхната степен на родство връзка,че братът и сестрата са преживяли и продължават да преживяват болезнено насилствената смърт на своя баща,при което присъдените им обезщетения са дължими,а твърдението на подсъдимия за определянето им в несправедливо високи размери-неоснователно. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 от 26.ХІ.2012 год. по внохд № 234/2012 год. на Великотърновския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: