6 РЕШЕНИЕ № 292 гр. София, 10.01.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при секретаря Аврора Караджова и прокурора…………………………….. като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 153 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на Г. Г. М., Л. Г. К. и Д. П. М. срещу решение № 19/04.02.2014 г. по гр.д. № 573/ 2011г. на Районен съд – Самоков, потвърдено с въззивно решение № 332/17.07.2014 г., постановено по възз.гр.д. № 346/ 2014 г. на Софийския окръжен съд. В молбата се твърди, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради постановяването му в противоречие с решение по гр.д. № 89/2006 г. на Районен съд – Самоков, потвърдено с решение по гр.д. № 563/ 2007 г. на Софийския окръжен съд, оставено в сила с решение по гр.д. № 1124/2008 г. на Върховния касационен съд. Сочи се, че противоречието между двете решения е налице по отношение на въпроса дали спорната между страните част от 90 кв.м. от дворно място е отчуждена и придадена по регулация с изменението на дворищно-регулационния план от 1977 г. към имота на наследодателя на молителите. Ответните страни по молбата за отмяна - Г. С. М., Е. Б. С., П. Н. К., С. П. К., Н. П. К., Д. П. С., Б. В. С. и Д. В.С., в писмени отговори поддържат становище, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: С влязлото в сила решение № 19/04.02.2014 г., постановено по гр.д. № 573/2011г. на Районен съд – Самоков, чиято отмяна се иска, е уважен предявеният от Г. С. М., Е. Б. С., П. Н. К., С. П. К., Н. П. К., Д. П. С., Б. В. С. и Д. В. С. чрез неговата майка и законен представител Д. П. С. против Г. Г. М., Л. Г. К. и Д. П. М. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ответните страни не са собственици на недвижим имот, представляващ 90 кв.м. от дворно място с построената в него сграда с площ от 60.84 кв.м. В мотивите на решението е прието, че дворищната регулация по плана на [населено място] от 1977 г., с която процесните 90 кв.м. са придадени от имот с пл. /№№/, парцел VІІ, собственост на наследодателката на ищците Б. М., към имот с пл. /№/, парцел VІ в кв. /№/, собственост на наследодателя на ответниците Б.М., не е приложена и отчуждителното действие на плана не е настъпило, поради което ответните страни не се легитимират като собственици на спорното място. Посочено, че между наследодателката на ищците Б. Т. М. и наследодателят на ответниците – Б. И. М., е сключена съдебна спогодба от 17.06.1980 г., оформена в протокола по гр.д. № 159/1980 г. по описа на Районен съд – Самоков, в която страните се споразумяли, че Б. М., респ. неговите наследници, няма да заплащат на Б. М. парично обезщетение за придаваемата, съгласно изменението на регулационния план от 1977 г., част от нейния имот, а вместо това М. ще продължи да ползва имота си и постройката в него за срок от 22 години, считано от датата на спогодбата. Като е приел, че безспорно съдебната спогодба между наследодателите на страните урежда само облигационните им отношения по повод дължимото за придаваемото място обезщетение, съдът е счел, че с оглед новонастъпилите впоследствие факти – издадената на основание § 8, ал. 2, т. 3 във вр. с § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ Заповед № ЛС-01-476/15.05.2012 г. на кмета на [община] за одобряване на нов устройствен план за имотите по съществуващи стари имотни граници и приключилия между страните административен спор относно законосъобразността на издадената заповед – че предишната регулация за имотите, предвидена с плана от 1977 г. не е приложена и процесните 90 кв.м. не са станали собственост на Б.М.. В тази връзка е посочено, че заповедта на кмета е била обжалвана и законосъобразността й е установена с решение по адм.д. № 490/2012 г. на Административен съд – София област, оставено в сила с решение по адм.д. № 1534/2013 г. на ВАС. С влязлото в сила решение на административния съд е отхвърлена жалбата на Г. М. и Л. К. срещу Заповед № ЛС-01-476/15.05.2012 г. на кмета на [община] за изменение на плана за регулация по съществуващи имотни граници, като в мотивите на решението е прието, че дворищно-регулационният план от 1977 г. не е бил приложен по отношение на процесните имоти. С изтичането на преклузивния срок по § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на неприложения дворищно-регулационен план се прекратява и вътрешните регулационни линии на имотите следва да бъдат приведени в съответствие със съществуващите имотни граници преди промяната им с плана от 1977 г. Съобразявайки се с тези новоосъществили се факти, съдът е приел за недопустимо искането на ответните страни за упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на заповедта на кмета на [община], като е посочил, че административният акт е бил предмет на пряк съдебен контрол в административното производство, в което са участвали и ответниците. Зачетена е на основание чл.302 ГПК задължителната сила на решението на административния съд по въпроса приложена ли е регулацията с плана от 1977 г., респ. налице ли са били материалноправните предпоставки, предвидени в § 8, ал. 2, т. 3 във вр. с § 6, ал. 2 от ЗУТ за издаване на оспорената заповед. На следващо място е посочено, че постановеното преди това съдебно решение по гр.д. № 89/2006 г. на РС – Самоков, произнесено по иска за обявяване нищожността на спогодбата от 1980 г., не създава сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността на вещното право на собственост върху придаваемото място, както и по въпроса приложена ли е регулацията с плана от 1977 г., тъй като тези въпроси са извън предмета на спора по това дело и поради това съдът не е обвързан от приетото в мотивите към това решение, съдържащи констатации за отчуждителното действие на стария регулационен план. С цитираното решение, на което според молителите противоречи атакуваното решение № 19/04.02.2014г. по гр.д. № 573/ 2011г. на Районен съд – Самоков, е отхвърлен предявеният от Б. М. против Г. Б. М., Л. К., А. Х., Ц. А. и Г. Г. М., иск за прогласяване нищожността на съдебната спогодба от 17.06.1980 г. по гр.д.№ 159/1980 г. на РС - Самоков, поради противоречието й със закона. В мотивите си съдът е приел, че уговорения със спогодбата начин на обезщетение – даване вместо изпълнение - за придаваемата по регулация част от 90 кв.м., не противоречи на закона, тъй като съгласно разпоредбата на чл.65 ЗЗД кредиторът всякога може да се съгласи да получи вместо дължимото друга престация. Даването вместо изпълнение е изрично уредена от законодателството сделка, поради което сключването на такава не може да се счита за извършено в противоречие със закона. Като е приела вместо плащане на парично обезщетение да получи правото да ползва 90-те кв.м. и постройката в тях за определен срок, Б. М. е сключила позволен от законодателството договор. Това, че обезщетението за придаваемата по регулация част от имота не е парично, според мотивите на съда не е в нарушение на нормите на З. /отм./, щом кредиторът е дал съгласието си да получи такава престация. Отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице тогава, когато има пълно субективно и обективно тъждество на делата, по които са постановени противоречиви решения. Това означава, че между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. В този случай се отменя това от двете противоречиви решения, което е неправилно. Според разрешението по т.5 от ТР № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.4 ГПК във връзка с чл.307, ал.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В този случай, делата имат различни спорни предмети като предметът на обусловеното дело следва да инкорпорира в себе си този на обуславящото дело и въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Необходимо е при това разрешаването на спора по обусловения иск да е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи, като предметите на двете решения да са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. В настоящия случай липсва обективна идентичност, тъй като предметът на делата, по които са постановени двете решения, е различен и не са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Предмет на гр.д. № 89/2006 г. на РС – Самоков, което молителите считат за обуславящо, е предявен иск по чл.26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД за прогласяване нищожността на съдебната спогодба, сключена между наследодателите на страните по гр.д. № 159/1980 г. на РС – Самоков, относно уговорения в нея вид и начин на обезщетяване на собственика, от чийто имот с дворищно-регулационния план се отчуждават части и се придават към съседен имот. С решението си по този иск, приемайки претенцията за неоснователна, съдът се е произнесъл по въпроса за съществуването и валидността на едно облигационно правоотношение, възникнало по повод дължимото обезщетение за придадени по регулация части от имота на Б.М. към имота на Б.М.. В предмета на това дело не са включени за разрешаване въпроси, свързани със спорове за собственост между страните на процесните 90 кв.м., нито такива дали регулацията по плана от 1977 г. е приложена, или не. Доколкото в мотивите на решението по това дело са изложени констатации, касаещи отчуждителното действие на регулационния план от 1977 г., те не се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като освен, че не са заявени за разглеждане с иск, са и извън предмета на спора, касаещ валидността на сключения между страните облигационен договор. По второто дело - гр.д. № 573/2011г. на Районен съд – Самоков, е разгледан отрицателен установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК на въпросните 90 кв.м., като решението освен че има различен предмет, е постановено при различна фактическа обстановка с оглед новонастъпили, след приключването на гр.д. № 89/2006 г. и задължителни за съобразяване от съда, факти. Такива са издадената на основание § 6, ал. 2 ПР на ЗУТ Заповед № ЛС-01-476/15.05.2012 г. на кмета на [община], с която е одобрен нов устройствен план за имотите на наследодателите на страните по съществуващи имотни граници и влязлото в сила решение на административния съд, с което е установена законосъобразността на административния акт и наличието на материалноправните предпоставки за издаването му – прекратеното отчуждително действие на неприложения регулационен план за имотите на страните от 1977 г. От изложенотото е видно, че няма обективна идентичност, тъй като предметът на делата, по които са постановени двете решения, е различен. Същевременно, предметите на решенията – валидността на спогодбата от 1980 г. и съответствието й със закона относно уговорения начин на обезщетение на Б.М. за придаваната от нейния имот към този на Б.М. част от 90 кв.м. /първото дело/ и приетото за установено /второто дело/, че към датата на постановяване на решение № 19/04.02.2014 г. по гр.д. № 573/2011 г. на РС – Самоков, наследниците на Б.М. не се легитимират като собственици на процесните 90 кв.м., поради новонастъпили факти, свързани с ново изменение на плана и прекратяване действието на регулационния план от 1977 г., не са в съотношение, при което правото по второто решение да е мълчаливо отречена правна последица от предмета на първото. Ето защо, не е налице поддържаното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т. 4 ГПК и молбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора, на ответната страна Г. С. М. следва да се присъдят сторените в производството по отмяна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 000 лв. Разноски на останалите ответни страни по молбата за отмяна - Е. Б. С., П. Н. К., С. П. К., Н. П. К., Д. П. С., Б. В. С. и Д. В. С., не се присъждат, тъй като такива не са поискани и липсват доказателства за извършени разходи. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Г. М., Л. Г. К. и Д. П. М. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК на решение № 19/04.02.2014г. по гр.д. № 573/2011 г. на Районен съд – Самоков, потвърдено с въззивно решение № 332/17.07.2014 г., постановено по възз.гр.дело № 346/2014 г. по описа на Софийския окръжен съд. ОСЪЖДА Г. Г. М., с ЕГН - [ЕГН], Л. Г. К., с ЕГН - [ЕГН] и Д. П. М., с ЕГН - [ЕГН], тримата със съдебен адрес - [населено място], [улица], – адв. В. И., на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплатят на Г. С. М., с ЕГН- [ЕГН], от [населено място], [жк], [жилищен адрес]0, направените в производството разноски в размер на сумата 1 000 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.