Ключови фрази
Частна касационна жалба * отрицателен установителен иск * правен интерес

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 201

гр.София, 17.03.2014г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА


като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1550 описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 30.12.2013г. по гр.д.№560/2013г., с което АС Варна, като е потвърдил първоинстанционно определение по гр.д.№3216/2013г. на ОС Варна , е върнал исковата молба на Т. Й. и е прекратил производството по него като недопустимо.
Жалбоподателят – Т. Й. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение и същото като неправилно да бъде отменено, като бъде даден ход на исковата му молба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне.
С искова молба от 23.10.2013г. [фирма] и Т. Й. Т. са поискали да се признае за установено по отношени на тях и ответниците [фирма], [фирма] и [фирма], че последните трима не са собственици на три магазина- за хранителни стоки, месо и домашни потреби, находящи се в [населено място].
С определение от гр.д.№3216/2013г. ОС Варна, е върнал исковата молба на Т. Й. и е прекратил производството по него като недопустимо.С обжалваното определние въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определие, приемайки че исковата молба не страда от нередовности, които могат да бъдат отстранени, а е налице сезиране на съда с иск, който е процесуално недопустим и разглеждането му е безпредметно, затова той подлежи на връщане на осн. чл. 130 ГПК. Прието е, че предявяването на отрицателен установителен иск е лишено от правен интерес тогава, когато не ответниците, а трето за спора лице твърди, че е собственик на имота. Изложени са съображения за това, че установяването на това обстоятелство в отношенията между ищеца и посочените от него ответници няма да има действие спрямо това трето лице и няма да осъществи търсената с иска защита, а и е недопустимо да се отрича правото на собственост на ответниците към един минал момент.
Като е обжалвал определението на въззивния съд с частна жалба жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е приложил и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че въпросът за това кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен иск за отричане правата на съсобственост на върху определени недвижими имоти е от съществено значение за спора и е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т .1 ГПК. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с тълкуването постановено в ТР№8/2012г. ОСГ ТК на ВКС.
Върховният касационен съд, састав на четвърто г.о. намира, че в случая е налице определение на въззивния съд, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, а именно относно на наличието на правен интерес при предяване на отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството в противоречие с практиката на ВКС. В т.1 от ТР№8/2012г. ОСГК ТК на ВКС е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Прието е също така, че в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Настоящия състав намира, че въззивният съд е постановил обжалваното определение в нарушение на така установената практика, поради което следва да се допусне касацинно обжалване на същото на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
В случая съдът неправилно е приел, че липсва абсолютна процесуална предпоставка - правен интерес от търсената с отрицателния установителен иск защита, без да е взел предвид твърденията на ищеца, за това че той е собственик на спорните магазини, че ответниците му оспорват това право, както и че сделките, с които те са придобили имотите са недействителни. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Съдът е следвало да даде възможност на ответниците по иска за отговор по чл.131 ГПК и едва след това, с оглед направените от тях възражения, ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява/ в този смисъл ТР№8/2012г. ОСГ ТК на ВКС/.
Ето защо настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него първоинстанционно опредление, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :


ОТМЕНЯ определение от 30.12.2013г. по гр.д.№560/2013г. на АС Варна и потвърденото с него първоинстанционно определение по гр.д.№3216/2013г. на ОС Варна.
ВРЪЩА делото на ОС Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на [фирма] и Т. Й. Т. .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: