Р Е Ш Е Н И Е № 77 София, 07.06.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: Председател: Бисер Троянов Членове: 1. Петя Шишкова 2. Петя Колева при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Момчил Бенчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 180 по описа за 2022 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъд. В. Н. Г., чрез защитниците си адв. Г. Т. и адв. Н. С., против решение № 11 от 27.01.2022 г. по в.н.о.х.д. № 492/ 2021 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ.наказателен състав. В касационната жалба подсъдимият сочи основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Твърди, че въззивният съд е допуснал отстранимо съществено процесуално нарушение с отказа да прекрати наказателното производство по обвинението за причинена средна телесна повреда на пострадалия Н. Ч., който направил такова искане още в хода на досъдебното производство. Касаторът упрекнал въззивния съд за неправилна констатация в мотивите на решението, че този пострадал не бил отправял изрично искане за прекратяване, противопоставяйки запис от протокол за разпит като свидетел, приложен на л. 79, т. І от д.п. В подкрепа на тезата си сочи задължителна съдебна практика по т. 3, б. „е“ от ППВС № 1/ 1983 г., както и две решения на ВКС. За явно несправедливо наказание се счита неприложението на института на условното осъждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият В. Н. Г. и неговия служебен защитник адвокат И. И. поддържат жалбата по изложените в нея подробни съображения. Искането за условно осъждане адвокатът допълва с доводи за пренебрегнати от въззивния съд смекчаващи наказанието обстоятелства, сред които: неосъждан подсъдим, с добри характеристични данни, трудово и семейно ангажиран с полагащи грижи за дете в ученическа възраст, критичен към случая, с оказана помощ към един от пострадалите и съдействал на разследването. Настоява за намаляване на наказанието и прилагане на института по чл. 66 от НК. Частните обвинители: Х. Н. Р., В. Х. Р. и М. Н. Р. не вземат становище пред касационната инстанция. Техният повереник адвокат Д. Г. оспорва основателността на касационната жалба на подсъдимия и предлага същата да бъде оставена без правни последици, а въззивното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Частните обвинители: М. Д. П., М. П. Т. и П. Д. Т. не вземат становище в съдебно заседание. Техният повереник адвокат Т. И., както и присъстващият частен обвинител Д. П. Т., изразяват становище за правилност на обжалваното съдебно решение и за отхвърляне на постъпилата жалба на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита оспорения въззивен съдебен акт за законосъобразен, тъй като не са допуснати претендираните от касатора съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е справедливо определено, при точна преценка на всички индивидуализиращи обстоятелства, като прилагането на института на условното осъждане не би могло да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните устни съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 11 от 27.01.2022 г. по в.н.о.х.д. № 492/ 2021 г. Пловдивският апелативен съд, ІІ.наказателен състав потвърдил изцяло присъда № 21 от 13.07.2021 г. по н.о.х.д. № 1149/ 2021 г., по описа на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимият В. Н. Г. е признат за виновен в това, че на 27.07.2020 год., на републикански път III-886 „Смолян-Кричим“, км. 96, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство: лек автомобил „Ауди“, модел „А-8“, с германски регистрационен номер ***, нарушил правила за движение по пътищата (чл. 16, ал. 1 и чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП) и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице: Н. М. Р. и Д. Д. Т., както и средна телесна повреда на Н. Й. Ч., (изразяваща се в многофрагментно счупване на външния край на ставната повърхност и голямопищялната кост в областта на лявата колянна става - външния израстък на голямопищялната кост, довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник), като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. “г“, пр. 1 във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 1 и ал. 4 във вр. с ал. 1, б. „в“ и б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, както и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест години. Окръжният съд оправдал подсъдимия Г. да е нарушил чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, повдигнат с първоначалното обвинение, както и за правната квалификация по чл. 343, ал. 3, б. „а“ от НК. Приспаднал, на основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият бил задържан (от 27.07.2020 г. до 31.07.2020 г.), като един ден задържане се зачитал за един ден лишаване от свобода и приспаднал, на основание чл. 59, ал. 4 от НК, при изпълнение на кумулативното наказание лишаване от право на управление на моторно превозно средство времето, през което подсъдимият бил лишен по реда на чл. 69а от НПК, считано от 28.07.2020 г. до влизане на присъдата в законна сила. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и с разноските по делото. Касационната жалба е процесуално допустима, защото е подадена в законовия срок, срещу съдебен акт подлежащ на касационна проверка и от лице, което има право да обжалва. Разгледана по същество касационната жалба на подсъдими е неоснователна. 1.По доводите за съществено нарушение на процесуалните правила: Възражението на касатора е вярно само до неправилната констатация на Пловдивския апелативен съд за липса на изрично изявление от пострадалия Н. Ч. за прекратяване на наказателното производство (л. 18-19 от въззивното решение). Напълно уместно в жалбата си подсъдимият цитира протокол за разпит на свид. Ч. от 08.02.2021 г., прил. на л. 79, т. І от д.п., който е съобразен от въззивния съд, заедно с другите показанията на свидетеля, но с неправилен анализ на съждението: „…нямам претенции към В. Г. за нанесените ми телесни увреждания от ПТП-то причинено от същия на 27.07.2020 г., в което пострадах. Не желая да се води дело срещу него за нанесените ми телесни увреждания и не искам да го съдя.“ По същество искането на подсъд. Г. е неоснователно. Правилно въззивният съд е отказал да прекрати частично наказателното производство, защото изявлението на пострадалия със средна телесна повреда няма правно значение за вида пътнотранспортно престъпление с причинени телесни увреждания и смърт на повече от едно лице. Предвидената в чл. 343, ал. 2 от НК правна възможност на пострадал да поиска прекратяване на наказателното производство се отнася само за онези непредпазливи пътнотранспортни престъпления, при които са настъпили значителни имуществени вреди, средна или тежка телесна повреда (под условие) по чл. 343, ал. 1 от НК. Същото право е предвидено и в чл. 343а, ал. 2 от НК за друг състав на непредпазливо престъпление с оказана от дееца помощ на пострадалия с причинена средна или тежка телесна повреда – по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ от НК (безусловно). Систематичното място на двете разпоредби показва, че правото на пострадалия е ограничено само за тези непредпазливи транспортни престъпления, но не и за останалите. Затова и тази първа група престъпления са от публично-частен характер, защото наказателното производство се възбужда ex officio – въз основа на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, досъдебното производство е под ръководството на прокуратурата, но пострадалият от тези престъпления може да иска прекратяване на наказателното производство (по съображения подчинени на неговата воля). За останалите пътнотранспортни престъпления – умишлените по чл. 342 от НК и непредпазливите по чл. 343, ал. 3 и по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ – „г“ от НК, подобна правна възможност не е предвидена в закона. Те са престъпления само от общ характер. Следователно, пострадалият от тази втора група транспортни престъпления няма право да иска частично прекратяване на наказателното производство, досежно квалификацията за причинената му средна или тежка телесна повреда, нито цялостно прекратяване на делото, защото престъпният резултат включва и други по-тежки общественоопасни последици (като напр. смърт или пострадалите са неколцина), деянието е извършено при особена пътна обстановка (на пешеходна пътека) или е свързано с особеното състояние или поведение на виновния водача (пияно състояние, след употреба на наркотици, бягство от местопроизшествието). Дори и подобно изявление да е изрично записано в протокол от досъдебното производство, каквото е направил свид. Ч., същото не може да породи правни последици. Престъплението е единно и освен причинената му средна телесна повреда престъпният резултат се допълва и от смъртта на още двама други пострадали. Затова и съвсем правилно съдилищата са отказали да уважат претенцията за прекратяване. Единственото изключение от описаните по-горе правила за квалификация на деянията създава разпоредбата на чл. 348б от НК (нов – ДВ, бр. 28 от 1982 г. и предишен чл. 348а, бр. 26 от 2004 г.). Нормата предвижда особени случаи, при които престъплението по чл. 343 от НК е от частно-публичен характер. Наказателното производство се провежда по общите правила (с досъдебно производство и под надзора на прокуратурата, съдебното производство се образува по внесен обвинителен акт), но самото производство започва след подадена тъжба до компетентните органи от пострадалия при ПТП с причинени му значителни имуществени вреди, средна или тежка телесна повреда. Основанието за този различен законодателен подход се корени в особено близките (най-често родствени) отношения между дееца и пострадалия, който се явява негов съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра. Нормата е била обект на тълкувателна дейност по т. 4, б. „ж“ от ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/ 1982 г., където е прието, че отсъствието на тъжба е пречка за образуването на наказателно производство [1], а в случаите на причинени с едно деяние телесна повреда на близък и смърт или телесна повреда на друго лице, престъплението се квалифицира според настъпилия резултат на другото лице, който не е сред близкия кръг, очертан в закона. Изключителната норма не обхваща случаите на причинена смърт – дори починалият при ПТП да е от близкия кръг на подсъдимия, наказателното производство е от общ характер и не е поставено в зависимост от постъпилата тъжба на пострадалия (докато е бил още жив) или от неговите наследници. Твърдението за допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение е неоснователно. Правилно Пловдивският апелативен съд не е удовлетворил искането на подсъдимия Г.. Повдигнатото спрямо него обвинение, за което е признат за виновен, е заради извършено непредпазливо престъпление по транспорта, с оказана от него помощ и с причинена смърт на две лица и средна телесна повреда на трети пострадал. Съставът на това престъпление по чл. 343а, ал.1, б.“г“, пр.1 във вр. с чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“, пр. 1 и ал. 4 във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК не позволява частичното прекратяване по искане на пострадалия Ч. с причинена средна телесна повреда, защото престъплението е единно и не може да бъде разкъсано според волята на един от пострадалите. Цитираното в касационната жалба решение № 122 от 10.06.2013 г. по н.д. № 283/ 2013 г. на ВКС, ІІ н.о. не подкрепя тезата на касатора. В него са посочени тълкувания на текстовете на чл. 343, ал. 4 и на чл. 343, ал. 3, б. „б“ от НК, макар въззивното решение да повтаря забелязаната от преди грешка за обвързаност на чл. 343, ал. 4 с ал. 3 от НК, което е правно непрецизно. Другото решение № 159 от 14.07.2011 г. по н.д. № 62/ 2011 г. на ВКС, І н.о., цитирано в касационната жалба, също не подкрепя доводите на касатора, защото с него е поправено нарушение на материалния закон, поради липсата на тъжба от пострадалия, който се е явил лице от кръга посочен в чл. 348б от НК. А в настоящия казус пострадалият със средна телесна повреда свидетел Н. Ч. не е близък родственик на подсъд. В. Г. по пряка възходяща или низходяща линия, нито е съребрен роднина до втора степен. 2.По доводите за явна несправедливост на наказанието: Касаторът претендира, че наложеното му наказание е явно несправедливо, защото не е приложено условното осъждане. Наказанието е справедливо, когато съответства, както на тежестта и моралната укоримост на извършеното престъпление, така и на личността на дееца. Касаторът извежда в жалбата си обстоятелства насочени предимно към ниската обществена опасност на дееца – семеен, който полага грижи за съпругата и детето им, издържа семейството си, в периода от 2013 г. до 2020 г. работил в чужбина, неосъждан, изразил по делото отношение към случилото се и разкаяние. Специалната превенция не е изведена в чл. 66, ал. 1 от НК като приоритетна пред общата превенция. Като напълно равнопоставени една на друга цели на наказанието същите не са в избирателно съотношение и не влизат в конкуренция помежду си [2]. При решаване въпроса за отлагане изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали целите на чл. 36 НК [3]. В същия смисъл са две решения на ОСНК на ВС, които неса загубили своето правно значение: № 37/09.06.1983 г.: „при решаване въпроса за отлагане изпълнението на наложеното наказание по реда на чл. 66 НК, съдът трябва да има предвид не само личните качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали целите на чл. 36 НК“ и № 83/27.10.1983 г.: „при преценка на обществената опасност на дееца при автотранспортните престъпления, следва да се има предвид, освен съдебното минало, трудова и обществена характеристика, семейно положение и други обстоятелства, отнасящи се за личността му и неговото поведение като водач на моторно превозно средство“. От формална страна размерът на санкцията от три години лишаване от свобода след редукцията позволява отлагане на изпълнението по реда на чл. 66 от НК. Втората предпоставка – деецът да е неосъждан, също е налице. Разпоредбата се прилага при кумулативното присъствие на три законови предпоставки, като последната – положителния извод на съда, че целите на наказанието и преди всичко поправянето на дееца да могат да се постигнат и без ефективното изпълнение на лишаване от свобода, не е налице. Апелативният съд е направил подробна и задълбочена преценка на онези обстоятелства, които могат да имат значение за утвърдителния отговор по третата предпоставка. Взел е предвид особената тежест на извършеното от подсъдимия деяние, завишено и от престъпния резултат (смъртта на двама пострадали и телесно увреждане на трети пострадал); избраната висока скорост за движение в забранения участък (115 км/ч при въведено ограничение от 50 км/ч), пренебрегване на предупредителните пътни знаци за участък с остри завои, несъобразеност с пътните условия, за да намали скоростта на движение до необходимата за преодоляване на кривата на завоя; множеството административни нарушения на подсъд. Г., представящи го за недисциплиниран водач на МПС, част от които извършени и в периода 2015-2019 г. при завръщане на подсъдимия от чужбина. Анализирайки посочените по-горе обстоятелства изводът на въззивната инстанция за ефективно лишаване от свобода на подсъдимия В. Г. се налага като убедителен и единствено възможен. Не са налице всички необходими кумулативни предпоставки за приложение на института на условното осъждане по чл. 66 от НК Отказът на Пловдивският апелативен съд да отложи изпълнението на основното наказание е правилен и законосъобразен. Твърдението в касационната жалба на подсъдимата за явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК се оказва несъстоятелно и не подлежи на удовлетворяване. Воден от изложените съображения Върховният касационен съд счете касационната жалба на подсъд. В. Г. за неоснователна, а атакуваното с нея въззивно решение – правилно и законосъобразно. Не са налице посочените от жалбоподателя основания за касационна намеса, поради което съдебният акт следва да бъда потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11 от 27.01.2022 г. по в.н.о.х.д. № 492/ 2021 г., по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ.наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. [1] Изключението по чл. 348б от НК създава правно положение, според което за престъпленията по чл. 343, ал. 3 от НК с настъпили повече от един резултат – смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица, липсата на тъжба от родственик или съпруг препятства възникването и реализирането на наказателната отговорност на дееца за причиненото с деянието му телесно увреждане, но остава отговорността му за настъпилата смърт. Тогава от правната квалификация следва да бъдат изключени телесните увреждания на пострадалите, които се явяват съпрузи или близки родственици на дееца и той да отговаря само за причинената смърт (дори и да е на лице от същия близък родствен кръг или съпруг). Разпоредбата на чл. 348б от НК не предвижда в приложното си поле и престъпленията по чл. 343а от НК, макар сходството им с чл. 343 от НК да е очевидно. Поради създаденото с нея изключение в интерес на дееца, разпоредбата не може да се тълкува разширително, а освен това тя е пределно ясна, за да се тълкува корективно. Съставът на чл. 343а от НК е инкриминиран със същия закон, с който е създадена и разглежданата разпоредба на чл. 348б от НК (ДВ, бр. 28 от 1983 г.). Ако законодателят е искал да приравни случаите на чл. 343 с тези по чл. 343а от НК, той би го направил изрично и редакцията на чл. 348б от НК би била разширена с позоваване в текста и на чл. 343а от НК. Ето защо, в случаите на пострадал от ПТП, който е съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра на дееца, оказал помощ по време на деянието или след него, но делото е образувано по тъжба на пострадалия и същата не е оттеглена, нито е направено искане за прекратяване по чл. 343, ал. 2 от НК, квалификацията на деянието е винаги по чл. 343 от НК, а не по чл. 343а от НК, като оказаната помощ следва да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство. [2] В т.см. – решение № 700 от 10.10.2007 г. по н. д. № 441/2000 г. на ВКС, II н.о. [3] Вж също и решение № 399 от 27.10.2008 г. по н. д. № 371/2008 г. на ВКС, I н.о.