Ключови фрази
Грабеж на вещи в големи размери * разпознаване * обществена опасност на деец * обществена опасност на деяние


5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 529

гр.София, 19 ноември 2010 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от
съдия И. касационно дело № 568 по описа за 2010 г

Производството е образувано по жалба на подсъдимия И. Я. С., чрез защитата му, срещу решение на Софийски апелативен съд № 219 от 2.07.2010 г, по ВНОХД № 326/10, с което е изменена присъда № 23 от 16.10.2007 г на Софийски градски съд, по НОХД № 2776/05, като подсъдимият е оправдан по обвинението да е действал в съучастие с подсъдимите К. Р. Ф., В. В. В. и З. Н. З., а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият И. Я. С. е признат за виновен в това, че на 9.07.2004 г, в [населено място], в съучастие като съизвършител с неустановени по делото лица, е направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 16 230 лв, големи размери, от владението на П. Т. Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, и опитът е останал недовършен по независещи от дейците причини, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на пет години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, със зачитане на предварителното задържане, считано от 6.08.2004 г до 1.06.2005 г, както и от 1.06.2005 г до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, са групирани наказанията, по присъди, както следва: по НОХД № 2776/06 на СГС, по НОХД № И-2829/05 на СРС, и по НОХД № 164/06 на НРС, като е определено едно най-тежко общо наказание: пет години „лишаване от свобода”.
С жалбата се релевират всички касационни основания. Излагат се следните съображения: В основата на осъждането са залегнали непоследователните показания на св. Ташева, както и проведеното с нейно участие разпознаване, които не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на другите доказателствени източници. Неправилно е прието, че пострадалата е имала възможност да възприеме нападателя си. Даденото от нея описание се различава от това, посочено от св. Б. и св. М.. Кредитиран е протоколът за оглед от досъдебното производство, съставен в разрез с изискванията на НПК. Обвинителният акт не отговаря на процесуалните изисквания, квалификацията е по чл. 119, ал. 1, т. 1 НК, каквото обвинение не е повдигано, неточна е номерацията на блока, в който са се осъществили инкриминираните събития, не е описано в какво се състои участието на подсъдимия в престъплението, предмет на наказателното производство. Незаконосъобразно въззивният съд е отбелязал, че неточностите в обвинителния акт са технически грешки, които не са нарушили правото на защита. С жалбата се правят алтернативни искания: подсъдимият да бъде оправдаван, делото да бъде върнато за ново разглеждане или наложеното наказание да бъде намалено.

В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Жалбоподателят заявява, че не е извършил инкриминираното деяние.
Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

ВКС намери, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд не е опорочил вътрешното си убеждение по релевантните факти, тъй като анализът на доказателствената съвкупност е направен в съответствие с процесуалните изисквания и правилата на формалната логика. С. е изложил убедителни съображения защо приема за достоверни показанията на св. Ташева, респективно, защо кредитира проведеното с нейно участие разпознаване. Обстойно са обсъдени възраженията на защитата срещу възможността на свидетелката да възприеме образа на нападателя си. Правилно е посочено, че инцидентът се е развил през деня, при добра осветеност на помещението, че пострадалата е видяла лицето на своя нападател, който не е носил маска, и тогава е възприела негови специфични белези, по които впоследствие го е разпознала. Разпознаването е проведено, при спазване изискванията на НПК, което е видно, както от протокола на самото следствено действие, така и от разпита на поемните лица в качеството на свидетели. Липсва разминаване в показанията на св. Ташева и тези на останалите свидетели относно външния вид на нападателите. Възприятията на пострадалата са преки и непосредствени и поради това тя е дала подробно описание, докато св. Б. и св. М. са наблюдавали лицата в процеса на бягството им от местопрестъплението, което се е отразило на възможността им да ги възприемат детайлно. Това обаче не означава, че е налице противоречие между изброените гласни доказателствени източници. Не е допуснато съществено процесуално нарушение при огледа, което да опорочи резултата от следственото действие. Протоколът за оглед е съставен от компетентен орган, в присъствието на две поемни лица, и вярно отразява фактите, изложени в него, тоест, представлява годно доказателствено средство. Неоснователно се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение в обвинителния акт, което да обуславя необходимост от връщане на делото в предходна процесуална фаза. Такова липсва, съгласно разбирането на ТР № 2/2002 ОСНК ВКС. Инкриминираното деяние е извършено в съучастие, а в обвинителния акт се съдържат достатъчно фактически обстоятелства, сочещи на осъществена задружна престъпна дейност. Изписването на чл. 119, ал. 1, т. 1 НК вместо чл. 199, ал. 1, т. 1 НК, както и неточното посочване на номера на блока, са технически грешки, които не се отразяват на правото на защита, каквото правилно становище е изразил и въззивният съд. Следователно, не са налице съществени процесуални нарушения, допуснати при изготвянето на обвинителния акт, които да обусловят необходимост от отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото на прокурора. Липсата на допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения препятства възможността от отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на С..
Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевантните факти обвързват подсъдимия с престъплението, за което е осъден, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимия, при условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като това би било възможно само при осъждане за несъставомерно деяние, докато настоящият случай не е такъв.
Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложеното наказание е минималното възможно, при хипотезата на чл. 54 НК. Правилно е становището, че смекчаващите обстоятелства: добри характеристични данни и млада възраст, не са многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55 НК, а и причините, довели до недовършеност на престъплението, не са от категорията на тези, даващи възможност за приложение на чл. 58, б. „а” вр. чл. 55 НК. В същото време, правилно са отчетени като отегчаващи обстоятелства завишената степен на обществена опасност на деянието / грабеж, извършен в съучастие / и високата лична обществена опасност на дееца / осъждан с още две присъди, обхванати от групирането /. Следователно, наложеното наказание отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което не са налице основания за неговото по-нататъшно намаляване.

По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 219 от 2.07.2010 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 326/10.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: