Р Е Ш Е Н И Е № 197 София, 16.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 17 септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3488/2013 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№ 647/16.04.2013г. от И. И. Д. за отмяна на решение № 35/12.03.2012г. по гр.д.№ 789/2011г. на РС-Самоков, с което е разпределено между нея и Д. Х. Н. ползването на съсобствения между тях при равни права недвижим имот с идентификатор 65231.910.3, целия с площ 539 кв.м. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. Представя новооткрити доказателства: молба на Д. Х. Н. от 04.06.1966г. до председателят на окръжен народен съвет [населено място], протокол от 0406.1966г. на ИК на Самоковски градски общински народен съвет /извлечение/, протокол от 04.06.1966г. на комисията по пар.4 от Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното индивидуално жилищно строителство и молба-декларация от 1966г. Ответникът по молбата Д. Н. счита същата недопустима поради това, че решението по чл. 32, ал.2 ЗС не създава сила на пресъдено нещо Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 25.02.2013г.. – в рамките на тримесечния срок по чл. 305, т.1 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на молбата поради това, че решението по чл. 32, аал.2 ЗС не се ползвало със сила на пресъдено нещо. Действително решението по чл. 32, ал.2 ЗС е такова по спорна съдебна администрация. От това не следва обаче, че то не влиза в сила и не е задължително за страните. Искането за ново разпределение е възможно само при наличие на нови обстоятелства, т.е. на такива, които са настъпили след влизане в сила на решението. В хипотезата когато са открити обстоятелства и писмени доказателства, които са съществували към момента на разглеждане на делото, но не са станали известни на страните и съда и са от значение за изхода от спора, пътя на защита е производството по отмяна на влязлото в сила решение. Разгледана по същество, молбата е неоснователна: Искът по чл. 32, ал.2 ЗС е предявен от Д. Х. Н. против молителката с твърдение за равни права върху дворното место, съставляващо недвижим имот с идентификатор 65231.910.3, идентично с УПИ .... Ответницата не е оспорила това твърдение. От доказателствата по делото се установява, че с н.а. № 59,т.І/1961г. Д. Х. Н. придобива ½ ид.ч. от парцел І-1754 от кв. 84 по плана на С., ведно с ½ ид.ч. от къщата в него. Жилищната сграда в него е била предмет на делба между Д. Н. и В. Г. К. по гр.д.№ 258/1965г., по която е постигната спогодба, видно от протокол от 01.04.1966г. Съделителите са отразили в протокола, че притежават по ½ ид.ч. от дворното место, чието ползване са разпределили. Ответницата Й. И. Д. е единствен наследник на съделителката В. Г. К., починала на 15.04.1990г. По делото е представена заповед № 01177/10.10.1973г., с която по б. „Е” е отчужден от Д. Н. имот 1754 за благоустройствено мероприятие „пионерски дом” Със заповед № от 28.05.1992г. е отменено отчуждаването за имот, тъй като не е използван по предназначение и е бил даден за жилище на ответницата Й. Д.. Върху заповедта е отбелязано връщането на сумата, получена като парично обезщетение. По делото е представен и изпълнителен лист, съставляващ изпълнително основание по решение, с което е уважен иск между същите страни за предаване владението върху втория етаж от къщата на ищеца Д. Н. от ответницата Й. Д.. С решението, чиято отмяна се иска въз основа на посочените доказателства е прието, че страните са съсобственици при равни права на дворното место и е разпределено ползването върху него. С молбата за отмяна се представят Молба на Д. Х. Н. от 04.06.1966г. до председателят на окръжен народен съвет [населено място], с което се възразява срещу това, че с решение № 21 от 04.06.1966г. посоченото от него место, което да му се даде като компенсация за отчуждаване на имота му за разширение на политехническата гимназия е било дадено на друг гражданин. Представя се протокол № 6 решение № 34 от 04.06.1966г. на ИК на Самоковски градски общински народен съвет /извлечение/, с който е взето решение № 24, с което се отменя решение № 22 от 04.06.1966г. и се отстъпва право на строеж на Д. Н. върху имот, чийто номер е парцел Х кв. 115. С представения с молбата протокол от 04.06.1966г. на комисията по пар.4 от Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното индивидуално жилищно строителство е предложено да се отстъпи право на строеж върху държавно место от 204 кв.м. и молба-декларация от 1966г., че ще застрои в двегодишен срок. За да е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовава молителя е необходимо доказателствата, които представя да са новооткрити и той да не е могъл да се снабди с тях по обективни, независещи от него причини, да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и те да са от съществено значение за изхода от спора. Молителката се е снабдила с представените доказателства от държавен архив. Тези доказателства не са представени в хода на делото. Страната обаче е могла да се снабди с тях и в хода на процеса. Основанието за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК изиска обективно доказателства да са новоткрити. Бездействието на страната да се снабди с доказателства, включително и от държавен архив не е основание за отмяна. Представените доказателства не установяват обстоятелства, които да са и съществени за изхода от делото, тъй като от тях не може да се направят изводите, които излага молителката. От тези доказателства не се установява, че от Н. е отчужден процесния имот през 1966г. От тях се установява, че на Д. Н. е отстъпено право на строеж върху друг имот но на друго основание – Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното индивидуално жилищно строителство, а не като обезщетение за отчужден имот. Определящо е решението на ИК на ОНС, а не съдържанието на подадената от него молба, в която е посочено друго обществено мероприятие, а не това, за което е извършено по-късно през 1973г. отчуждаването. Индиция за това, че не е имало отчуждаване през 1966г. е и факта, че през същата година праводатеката на молителката и ответника по молбата сключват спогодба по дело за делба и поделят съсобствеността върху сградата по между си, като уточняват, че са съсобственици на дворното место при равни права. Представените с молбата за отмяна доказателства не опровергават представените по делото заповед за отчуждаване от 1973г. и заповед за отмяна на отчуждаването от 1992г. и не доказват основанието за отмяна по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК. Затова молбата е недоказана и поради това неоснователна. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 647/16.04.2013г., подадена от Иванка И. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение № 35/12.03.2012г. по гр.д.№ 789/2011г. на Районен съд - Самоков, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ