6 Р Е Ш Е Н И Е № 513 София, 17 декември 2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на осми ноември две хиляди и десета година и в състав: Председател: Иван М.Недев Членове: Ивета Анадолска Даниела Атанасова при секретар Румяна Виденова ......................... и с участието на прокурора Николай Любенов .......... изслуша докладваното от съдията И. М. Недев .............................. наказателно дело № 544/2010 год. Производството е касационно по жалба от защитника на подсъдимия И. С. С., защитника на подсъдимия М. А. А. и защитника на П. И. Б. против въззивна присъда № 74/22.VІ.2010г. по внохд 1568/2010г. на ОС-Пловдив. В първите две жалби се изразява несъгласие с постановената въззивна присъда без да се сочат конкретни касационни основания, нито и данни, които да подкрепят изразеното недоволство. Назначеният защитник по чл.94 НПК на подс.Б. развива оплаквания за нарушения на материалния закон по съображения, че по делото е безспорно установено, че предмета на престъплението е възстановен на пострадалото дружество до приключване на съдебното следствие пред първата инстанция и въпреки това не е приложена нормата по чл.197 НК, че кражбата е извършена без да е използвано МПС, че с оглед стойността на предмета на кражбата и установените многобройни смекчаващи обстоятелства деянието следва да се квалифицира като маловажен случай, което пък налага прилагане на нормата по чл.218б НК. В тази жалба защитникът поддържа и касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК по съображения, че въззивният съд е нарушил чл.303,ал.2 НПК – липсват доказателства, които да установяват по несъмнен начин авторството на Б. в посегателството срещу авто-моргата, като така е ограничено правото на защита и неговата гаранция – презумпцията за невиновност. В съдебното заседание само защитникът на Б. поддържа жалбата и иска да се уважи. Прокурорът е на становище жалбите да останат без уважение като неоснователни. ВКС в настоящия състав намира: 1. Жалбите от защитниците на С. и А. не отговарят на изискванията по чл.351 НПК – не са посочени нито касационните основания, нито в какво се състои изразеното недоволство от съдебния акт на въззивната инстанция и още по-малко – доводи в подкрепа на възраженията. Посочено е, че след изготвяне на мотивите жалбите ще бъдат допълнени, но това не е сторено и по реда на чл.351,ал.3 НПК в производството пред ВКС. Тези жалби не могат да предизвикат касационна проверка, поради което и следва да останат без разглеждане, а производството по тях – прекратено. 2. След преценка доводите и становищата на страните по жалбата на Б. и проверка на въззивната присъда в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира същата за правилна и законосъобразна, поради което и следва да остане в сила. Подсъдимият П. И. Б. е признат за виновен и осъден по чл.195,ал.1,т.3, предл.ІІ-ро, т.4, предл.І-во във вр. с чл.194, чл.20,ал.2, чл.18,ал.1, чл.26,ал.5 във вр. с ал.1 и чл.55 НК на 6(шест) месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 3(три) години за това, че на 17 и 18.ІІ.2009г. в П., при продължавано престъпление и в съучастие[населено място] и С., чрез взлом и използване на МПС направил опит да отнеме чужди движими вещи на стойност 312,74лв. от владението на „Хюсейну”-ЕООД, П. и от „Е.-05”-ЕООД, П. с намерение противозаконно да присвои. Доводите, предмет на настоящето производство са поддържани и пред въззивния съд, който в съответствие със задълженията си по чл.339,ал.2 от НПК е посочил основанията, поради които не ги е възприел. Изводите на съда са резултат на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, които имат значение за правилното му решаване. Те са в съгласие със смисъла на закона и практиката по приложението му. Обвинението против този подсъдим е за опит за кражба при условията на чл.26,ал.5 НК, за което и е признат за виновен и осъден. Обстоятелството, че част от предмета на престъплението (този на довършеното деяние на 17.ІІ.2009г.) е възстановен, не дава основание престъплението да се квалифицира по чл.197 НК, след като недовършеното деяние (на 18.ІІ.2009г.), при което няма вредни последици за пострадалия, е водещото при квалификацията, която позволява наказването на продължаваното престъпление като за опит – чл.26,ал.5 НК. Така становището на въззивния съд, че при опит за кражба квалификация по чл.197 НК не може да има е законосъобразно. Неоснователни са и доводите за квалификация на деянието като маловажен случай – касае се до опит за квалифицирана кражба, при повече от един признак, на чуждо имущество на обща стойност 312,74лв., извършена в съучастие от две и повече лица. Не е налице нито една от хипотезите по чл.93,т.9 НК. Това изключва и приложението на чл.218б НК. Неоснователни са и доводите за постановяване на решението при съществени нарушения на процесуалните правила. Както е посочено по-горе, решението е взето по вътрешно убеждение без да са допуснати нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането и проверката на доказателствата по делото. Изводите на съда относно авторството и личното участие на Б. при осъществяване на престъплението не противоречат на формалната логика и установената връзка между отделните обстоятелства, които са елемент на изпълнителното деяние. Те се установяват както от самопризнанията при разпита на подсъдимия пред съдия, надлежно приобщени към доказателствения материал, така и от останалите гласни доказателства. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1, т.1 от НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав Р Е Ш И: Оставя в сила въззивна присъда № 74/22.VІ.2010г. по внохд 1568/2010г. на ОС-Пловдив. Оставя без разглеждане жалбите от защитника на подсъдимия И. С. С. и от защитника на подсъдимия М. А. А. против посочената въззивна присъда и прекратява касационното производство по тях. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: