1 3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 208 гр.София, 23.03.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3980/ 2020 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 360 от 09.07.2020 г. по гр.д.№ 1115/ 2019 г., с което, след като отменено в обжалваната пред въззивния съд част решение на Павликенски районен съд по гр.д.№ 422/ 2019 г., е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Н. П. К. иск, квалифициран по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, за плащане на сумата 7 800 лв – дадена на отпаднало основание на 09.02.2018 г. Жалбоподателката релевира като основание за допускане на обжалването процесуалноправни въпроси, които при условията на тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат прецизирани в следния смисъл: за правилата за разпределение на доказателствената тежест по иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД; ново доказателство по смисъла на чл.266 ГПК ли е писмен документ, приет като доказателство от първата инстанция в заверен от страната препис, ако пред въззивния съд се представи оригиналът му и съставлява ли процесуално нарушение в тази хипотеза приемането на оригинала като доказателство във въззивното производство; длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните и да посочи защо ги счита за основателни или не, както и да обсъди в съвкупност всички доказателства и да посочи защо игнорира някои от тях; имат ли значение на влязла в сила за присъда за нуждите на гражданския процес решенията на наказателния съд, постановени на основание чл78а НК. Счита, че в обжалваното решение тези въпрос са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че поради това постановеният акт се явява очевидно неправилен. Ответната страна Н. К. оспорва жалбата като поддържа, че изложението на жалбоподателката по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не съдържа точно и ясно формулирани правни въпроси за допускане на обжалването, нито кои правни разрешения на въззивния съд касаят тези въпроси, нито какво е становището на касатора. Излага съображения, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с установената практика, а тази, на която жалбоподателката се позовава, счита за неотносима. Като поддържа, че обжалваният акт е правилен, моли той да не бъде допуснат до касационен контрол. Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационното обжалване. Неоснователно ответникът поддържа, че жалбоподателката не е посочила правни въпроси, по които обжалването да бъде допуснато, нито е обосновала значението им за обжалваното решение. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба въпросите са изрично формулирани, като са посочени и правните разрешения на съда по същество, с които ищцата не е съгласна. Това е достатъчно за редовността на изложението, а прецизирането на въпросите е в правомощието на касационната инстанция, съгласно цитираното тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че страните са имали преддоговорни отношения във връзка със сключване на договор за озеленяване на стойност 13 000 лв в имот на ищцата, което ответникът не извършил. Ищцата твърдяла, че имало сключен договор за озеленяване от 09.02.2018 г, с уговореното авансово плащане от 60% от уговорената сума - 7 800 лв. Ответникът твърдял, че договорът, на който се позовала ищцата, бил само проект, а действително подписаният договор бил друг, макар подписаната втора страница да била еднаква и в двата варианта. В първа страница на подписания договор обаче не било уговорено 60 % авансово плащане в брой, а плащания на четири вноски по банков път. В тежест на ищцата било да докаже твърденията в исковата молба при пълно и главно доказване, но надлежни доказателства не били ангажирани. За предаването на сумата имало само свидетелски показания, а съгласно чл.164 ГПК те не били допустими за установяване на договори на стойност, по–голяма от 5 000 лв. Въззивният съд счел за неправилни и мотивите на първата инстанция във връзка с представения в заверено копие пред нея договор, на който основава твърденията си ответника. Посочил, че пред въззивната инстанция ответникът представил оригиналния писмен договор съдържащ уговорките между страните и че това бил действителният валиден договор. При така установените фактически данни неправилно /според въззивния съд/ районният съд приел за установено, че разместването на имуществени блага е довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, без правно основание за това. Ответникът обаче бил установил по делото правното основание на обогатяването си с процесната сума за сметка на ищеца. Наред с това съдът по същество приел, че ищцата не е доказала, че е налице заплащане на сумата 7 800 лв. Не са обсъдени доводите й за наличие на влязло в сила решение по чл78а НК, с което е установено извършено документно престъпление от ответника и за правните последици на това решение. С оглед тази мотивировка на обжалваното решение, обуславящ е поставеният процесуалноправен въпрос длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните и да посочи защо ги счита за основателни или не, както и да обсъди в съвкупност всички доказателства и да посочи защо игнорира някои от тях. Основателно е и твърдението на жалбоподателката, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /решения по т.д.№ 2970/ 2018 г., I т.о., т.д.№ 761/ 2019 г., II т.о./. Поради това касационното обжалване следва да бъде допуснато по този въпрос на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите ще получат отговор при разглеждане на делото по същество. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 360 от 09.07.2020 г. по гр.д.№ 1115/ 2019 г. Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 156 лв (сто петдесет и шест лева), в противен случай жалбата ще бъде върната. Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: