Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 518
София, 22.06.2022 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09.02.2022 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 3408 /2021 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 44 /13.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 57 /2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 103 / 26.11.2020 г. по гр. д. № 59 /2020 г. на Сливенски окръжен съд, с което жалбоподателят [община] е осъдена да заплати на П. М. С. сумата 25 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на счупване на дясна бедрена кост и изкълчване на лява глезенна става, получени на 17.03.2018 г. в резултат от падане в дупка, разположена на вътрешна квартална алея на 17.03.2018 г. в [населено място], [жк], южно от [жилищен адрес] пред бл.14; както и сумата 2 114.27 лева - обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и пропуснати ползи, представляващи разлика между получени обезщетения за временна нетрудоспособност и неполучено трудово възнаграждение за посочен период от време, ведно със законната лихва от 17.03.2018 г. до окончателното изплащане на двете суми и разноски.
Ответникът П. М. С. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима в частта по иска за неимуществени вреди - подадена е в законоустановения срок от лице, което има право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Жалбата е процесуално недопустима в частта по иска за имуществени вреди, който е с цена под 5 000 лева и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. В тази част съгласно разпоредбата на чл.286, ал.1, т.3 ГПК касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея следва да бъде прекратено.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неоснователност на исковете, тъй като липсват доказателства, че ищцата е паднала в дупка, за местонахождението на дупката и въобще за механизма на инцидента и за причинно – следствена връзка между увреждащото деяние и настъпилата вреда. Както и доводи за неправилност на извода за липса на съпричиняване и за прекомерност на размера на обезщетението.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:
[община] не оспорва претърпените от ищцата неимуществени вреди, но оспорва механизма на произшествието.
Липсват очевидци на процесния инцидент. Като свидетелка е разпитана майката на ищцата Й. М.. Тя свидетелства за това, че дъщеря и и се обадила от болницата да прибере детето от болницата, където била заведена от съпруга си след падане в дупка, която описва като 2 м дълга, 50 см. широка, 30 см дълбока, описва и местонахождението и.
Относно механизма на претърпените от ищцата увреждания има прието по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, която описва получените от ищцата травма – фактура, по-скоро фисура (пукнатина) на дясна бедрена кост и механизма - падане при право коляно, което се е свило впоследствие, при което ударът се предава надлъжно и навяхване на лява глезенна става, които могат да бъдат получени от падане.
При тези доказателства въззивната инстанция приема за установен (доказан) предявеният механизъм на получените от ищцата телесни повреди.
Въззивният съд отбелязва, че в действителност липсват очевидци на инцидента. Пристигналият на мястото за помощ съпруг на ищцата междувременно е починал. Показанията на майката на ищцата в частта за падането на дъщеря и не са непосредствени, но предвид контакта, осъществен от двете в болницата, личните впечатления на свидетелката от процесната дупка, отразяването на същата на място от съдебно-техническата експертиза, както и подкрепения от съдебно-медицинската експертиза, описан от ищцата и предаден от майката механизъм на произшествието, дават основание на въззивната инстанция при условията на чл.172 ГПК да кредитира свидетелските показания изцяло, които намира последователни, непротиворечиви, житейски логични и подкрепени от всички други данни о делото. Разликите в описанията на неравностите и измерените от вещото лице, очевидно се дължат на приблизителната преценка на пострадалата без измерване и на частичното запълване. При наличието на посочените многобройни косвени доказателства се налага изводът за осъщественото от ищцата пълно и главно доказване.
В жалбата не се сочи като спорен въпросът за законовото задължение на [община] да осъществява ремонт и поддръжка на общинските пътища, каквато е процесната алея (чл.31 ЗП и чл.167, ал.1, изр.1 ЗДвП). Бездействието на общината представлява виновно противоправно деяние, в резултат на което ищцата е претърпяла процесните телесни повреди.
Въззивният съд е изложил мотиви за размерите, за които исковете са основателни. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД въззивният съд е съобразил следните обстоятелства: претърпените болки и страдания от двете телесни повреди – счупване и изкълчване (навяхване); извършените по спешност репозиция (наместване) и имобилизация (обездвижване) за период от 30 дни; впоследствие две операции с поставяне и премахване на два винта; курс по рехабилитация амбулаторно и стационарно; ищцата се е нуждаела от помощ за ежедневни битови нужди; След операциите не са настъпили усложнения. Пълното функционално възстановяване е продължило 5-6 месеца. От събраните по делото свидетелски показания въззивният съд е приел за установени преживените от ищцата болки, психически страдания, включително, че не можела да се грижи за болния си съпруг, който по-късно починал и за малкото си дете (майка и го е гледала).
Така въззивният съд е приел, че справедливият паричен еквивалент на преживените неимуществени вреди съответства на пълния предявен размер – 25 500 лева.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението за съпричиняване, като е приел, че не е установено поведение на пострадалата, което да е в причинно-следствен връзка с инцидента и претърпените вреди. Обстоятелството, че ищцата е носила детето си на ръце, вместо в количка (случайно събитие) и че не внимавала къде стъпва, не сочи на виновно противоправно поведение.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по процесуалноправния въпрос: за характеристиките на системата на доказателствените факти, установени единствено чрез косвени доказателствени средства, необходима при пълно доказване да даде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществила.
Въпросът се свежда до въпроса за необходимостта от пълно доказване и дали пълното доказване може да се осъществи само въз основа на преки доказателства.
Въпросът е свързан с доводи в касационната жалба (като във въззивната жалба), че не е проведено доказване на твърденията на ищцата, че ищцата е паднала в дупка, за местонахождението на тази дупка и въобще за механизма на инцидента и за причинно – следствена връзка между увреждащото деяние и настъпилата вреда.
Въпросът е обуславящ, тъй като при оспорване от ответника, че обстоятелствата, на които е основан искът, са се осъществили, въззивният съд е приел за доказани твърденията на ищцата, на които основава иска си за обезщетение на неимуществени вреди, единствено на косвени доказателства – показания на свидетели, които не са очевидци и заключения на съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертиза.
По този въпрос въззивният съд е допуснал противоречие с приетото в посочените от жалбоподателя съдебни решения на ВКС по граждански дела: № 3530 /2008 г., на IV г.о.; № 921 /2010 г., на IV г.о.; № 4578 /2015 г., на IV г.о., (в което има позоваване на № 921 /2010 г., на IV г.о.) и № 502 /2011 г., на III г.о. и № 478 /2020, на I г.о. (в което има позоваване на 4578 /2015 г., на IV г.о.), с които е прието, че :
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. … Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. …За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил.
Настоящият състав приема, че с това е осъществено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в частта по иска за неимуществени вреди.
Жалбоподателят следва да представи доказателства, че е платил по сметка на ВКС държавна такса в размер на 510 лева за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане касационната жалба на [община] срещу въззивно решение № 44 /13.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 57 /2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 103 / 26.11.2020 г. по гр.д. № 59 /2020 г. на Сливенски окръжен съд, в частта по иска за имуществени вреди, който е уважен за сумата 2 114.27 лева и прекратява производството в тази част.
В тази част определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 44 /13.04.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 57 /2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 103 / 26.11.2020 г. по гр. д. № 59 /2020 г. на Сливенски окръжен съд в частта по иска за неимуществени вреди, който е уважен за сумата 25 5000 лева.
Указва и дава възможност на [община] в едноседмичен срок от съобщение да представи по делото доказателства за платена на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната и жалба в размер на 510 (петстотин и десет) лева, като и указва, че в случай, че в определения срок не представи доказателства за заплащане на държавната такса, производството по делото ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване или прекратяване след представяне на доказателства за платена държавна такса или след изтичане на срока за това без държавната такса да е платена.
В тази част, с която е допуснато касационно обжалване, определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.