Р Е Ш Е Н И Е № 227 Гр. София, 12.03.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 135/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К. от [населено място], [община], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1205 от 13.06.2016 г. по в.гр.д. № 3985/2015 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 3228 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 12993/2014 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 120 000 лв. /неплатена част от общо претендираните 250 000 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.07.2011 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Твърди, че разпоредбата на чл.52 ЗЗД е приложена формално и принципът на справедливост е нарушен. По подробно изложени съображения моли за неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да му заплати исканото обезщетение в пълен размер, с присъждане на разноски за всички инстанции. В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба - ЗАД [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Решението е допуснато до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по обуславящия изхода на спора материалноправен въпрос относно критериите, формиращи съдържанието на понятието „справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволено увреждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното: За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че вследствие на ПТП, настъпило на 14.07.2011 г., К. К. – пътник в „Ауди А4“ с д.к. [рег.номер на МПС] , изпаднал в кома за 14 дни и получил тежка съчетана травма, която застрашила живота му, включваща тежка коремна травма, разкъсване на далака, довело до премахването му по оперативен път, счупване на дясна скула, счупване на дясна бедрена кост, счупване на лява раменна кост, счупване на 6 ребра в ляво, счупване на четири проходилни кости на левия крак, вътрегръден кръвоизлив, множество рани, натъртвания и охлузвания на лицето и тялото. На ищеца е била извършена спешна лапаротомия, при която е установен излив на кръв в коремната кухина и е премахната слезката. Наложило се обездвижване на лявата раменна кост с гипсова лонгета, а долният десен крайник е поставен на екстензия. Били включени инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапии. Установен е плеврален излив, бронхит и обилна секреция, включена била аспирация. Поради ниски хематологични показатели се наложили многократни кръвопреливания - общо 2 870 мл. Впоследствие в планов порядък били извършени операции на лявата раменна и дясната бедрена кост, стабилизирани съответно с вътрешна и външна фиксация. Последвали са три нови кръвопреливания. Общият период на лечение е продължил една година, като болките са били интензивни през първите три месеца и след това един месец в началото на рехабилитацията. През първите четири месеца пострадалият не е можел да си служи с лявата ръка, а в продължение на пет месеца не е можел да стъпва с десния крак и ползвал патерици. Счупените ребра са зараснали за около два месеца, както и счупените предходилни кости на лявото стъпало. Към момента на прегледа вещото лице е констатирало, че ищецът се е възстановил от получените увреждания, като има оплаквания от периодично главоболие, нарушени движения на увредените крайници, чести възпалителни заболявания и намалено зрение на лявото око. Счупените ребра в ляво са зараснали с малка остатъчна деформация. Отпред на шията е виден белег от трахеостома. На мястото на оперативните интервенции също са налични козметични белези, част от които са големи и трайни. Налице е трайно скъсяване на десния крак с около два сантиметра, в резултата на което пострадалият има леко накуцваща походка. От свидетелските показания става ясно, че ищецът за около пет месеца не е можел да се обслужва сам. След възстановяването не можел да си намери работа, тъй като повдигането на тежки предмети го затруднява. През зимния период остатъчните явления от травмите се обостряли, често се разболявал от инфекциозни заболявания. Съдът е определил като справедлив размер на обезщетението сумата от 120 000 лв., като е изложил съображения, че същата кореспондира с получените от ищеца тежки травматични увреждания и преживени болки и страдания в тази връзка. Посочил е, че макар да има остатъчни последици от травмите /напр. пострадалият не може да кляка, накуцва, има ограничени движения в увредените крайници, скъсяване на крака, белези и загрозявания и пр./, при така проведеното лечение организмът на ищеца като цяло се е възстановил и е понесъл добре отстраняването на далака, което не води до опасност за живота му, при спазване на хранителен режим и повишено внимание при инфекциозни заболявания. Той отново води самостоятелен начин на живот и въпреки данните, че не може да върши тежък физически труд, не е неработоспособен. Съдът изрично е посочил, че при определяне на този размер се е водил както от конкретните данни по делото, така и от икономическите условия в страната към момента на ПТП, чието проявление са нивата на застрахователно покритие /увеличени след застрахователното събитие/. Доколкото ответникът е изплатил на ищеца обезщетение в размер на 130 000 лв., ведно с лихви и разноски върху тази главница, то искът за разликата над 130 000 лв. до 250 000 лв. е счетен за неоснователен. Решението е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с Постановление № 4/23.12.1968 г. по гр.д.№ 2/1968 г. на Пленума на ВС и доразвити с трайната практика на ВКС, понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи обезщетение, съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на нематериалните вреди, с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, както и икономическата конюнктура в страната към момента на причиняване на вредите, като проявление на обществено-обоснованото усещане за справедливост. Следва задължително да бъдат посочени и едновременно с това - надлежно оценени в своята съвкупност всички обстоятелства, имащи значение за размера на дължимото по чл.52 ЗЗД обезщетение. При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият въззивен състав не е преценил комплексно и в пълен обем значението на релевантните за определянето на обезщетението факти, в резултат на което въведеният с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост е приложен неточно. В недостатъчна степен са отчетени конкретните множество, различни по характер и тежки телесни увреждания, представляващи сложна съчетана травма, създала опасност за живота на пострадалия К.. Недооценени са останали сложността и продължителността на проведеното болнично и извънболнично лечение /само първоначалното стационарно лечение е продължило месец и половина, проведени са няколко сериозни оперативни интервенции/, както и протеклият дълъг възстановителен период. Не е отдадено нужното значение на трайността на уврежданията и негативните последици, който ищецът ще търпи до края на живота си, особено поради факта, че заради катастрофата е безвъзвратно лишен от изключително важен за имунната му система орган. Това променя изцяло ежедневието му и го принуждава да полага специални, дори извънредни грижи за здравето си, предвид повишената опасност от тежки инфекциозни заболявания. Видно от заключението на вещото лице, за три години след инцидента ищецът често е боледувал от пневмонии, кожни възпалителни заболявания, вирусни и простудни заболявания. Към горното следва да се прибавят и получените видими физически недъзи – белези, загрозявания, скъсяване на долен крайник, както и трайните ограничения в движението на тялото, които безспорно затрудняват ищеца в личната и трудовата му реализация. С оглед изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал отклонение от съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. задължителни указания по приложението на закона, довело до занижаване на приетия за справедлив общ размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, който настоящият съдебен състав намира, че следва да възлиза на 150 000 лв. Предвид това, предявеният пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е основателен за сумата от 20 000 лв., представляващи разликата над 130 000 лв. - платеното от застрахователя обезщетение и дължимото такова, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането - 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението. За разликата до претендираните 120 000 лв. искът се явява неоснователен, т.к. размерът му не е съобразен с обществено-икономически условия към момента на настъпването на вредите и като такъв се преценява за несправедлив. Предвид горното, и доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293 ал.2 ГПК съдът следва да постанови решение, с което частично да отмени обжалваното въззивно решение за сумата от 20 000 лв. и да уважи иска до този размер, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед окончателния изход от спора, решението следва да бъде отменено и в частта относно разноските и вместо него да се постанови друго, с което ищецът да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции; ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 601 лв. – разноски за всички инстанции, както и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 1 600 лв. – също за всички инстанции. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1205 от 13.06.2016 г. по в.гр.д. № 3985/2015 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав в частта, с която е потвърдено решение № 3228 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 12993/2014 г. на СГС, ГК, І-17 състав за отхвърляне на предявения от К. К. К. срещу ЗАД [фирма] иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 20 000 лв., както и в частта относно разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД [фирма] - [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати на К. К. К. от [населено място], общ. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 20 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 14.07.2011 г., на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1 601 лв. – съдебно-деловодни разноски за трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА ЗАД [фирма] - [населено място] с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 600 лв. - дължима държавна такса за уважената част от иска за трите съдебни инстанции. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1205 от 13.06.2016 г. по в.гр.д. № 3985/2015 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав в останалата обжалвана част /с която искът по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над присъдените 20 000 лв. до претендираните 120 000 лв./. ОСЪЖДА К. К. К. от [населено място], общ. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма] - [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 1 350 лв. – съдебно-деловодни разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: