1 Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 30.01.2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Е.Стоянова като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2714 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ищеца И. В. Й. срещу Решение № 1017 от 15.03.2013г. по въззивно гр.д.№ 1015/2012г. на Окръжен съд Благоевград, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 2070/2012г. на РС Разлог, е отхвърлен искът на касатора против Г. М. М., предявен по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи 11 000 евро с левова равностойност 21 450лв. по запис на заповед от 08.05.2009г. с падеж 09.06.2009г., ведно със законната лихва от 21.09.2011г.- датата на подаване на заявлението, за която сума е била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК и изпълнителен лист. В касационната жалба се поддържат основанията за отмяна на решението по чл.281 т.3 ГПК-нарушение на материалния закон, приложим по отношение на записа на заповед, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разпределението на доказателствената тежест и необоснованост. Иска се постановяване на друго за уважаване на заявената по реда на чл.422 ГПК претенция. Ответникът по касация Г. М. не е взел становище. С определение № 740 от 03.10.2014г. касационното обжалване е допуснато на основание т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, като е счетено, че становището на въззивния съд по процесуалноправния въпрос за разпределяне на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, противоречи на разрешението, дадено с ТР № 4/2014г. на ОСГТК. ВКС, Търговска колегия, състав на Първо т.о., след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: Ищецът е предявил иска за установяване на вземането си, за което в негова полза като поемател е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК- запис на заповед от 08.05.2009г. с падеж 09.06.2009г. за сумата 11 000 евро с издател Г. М. М., платим на предявяване и предявен за плащане на 09.06.2009г., срещу която е било подадено възражение от длъжника по реда на чл.414 ГПК. В исковата молба се е позовал на редовната ценна книга, материализираща безусловно поето задължение за плащане. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не дължи претендираната сума, не я е получавал от ищеца, не е имал намерение да го надари, записът е бил издаден във връзка с бъдещи взаимоотношения, които не се осъществили. При разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154,ал.1 ГПК, в доклада си по чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е указал, че задължението за установяване на твърденията, че менителничният ефект е подписан във връзка с нереализирани взаимоотношения между страните, е на издателя. За да уважи иска е изложил съображения за редовността на ценната книга от външна страна, посочил е че ответникът не е изложил конкретни факти за причината за издаването на ценната книга, не е установил твърдението си за бъдещи взаимоотношения и уговорки с ищеца, а общото оспорване на вземането по редовния от външна страна документ не представлява възражение на длъжника срещу вземането, а неяснотата за характера на сочените от издателя каузални правоотношения, не води до преминаване на доказателствената тежест за ищеца - поемател установяването им. Окръжният съд е счел, че е допуснато процесуално нарушение при разпределянето на доказателствената тежест в доклада и дадените във връзка с това от районния съд указания на страните. Изготвил е нов доклад, посочвайки, че ответникът твърди отсъствие на правопораждащи вземането на ищеца по записа факти и е определил, че в тежест на поемателя е да посочи и установи в процеса изпълнението на кое каузално правоотношение е обезпечено с издадената ценна книга, валидното му възникване и съществуването на поетото с него задължение и е дал указания в този смисъл. В изпълнение на посоченото, ищецът-въззиваем е настоявал, че оспорването от длъжника е общо и бланкетно и не представлява същинско възражение срещу вземането, че на изследване ще подлежи каузалното правоотношение, когато обезпечителната функция на ефекта е валидно въведена от някоя от страните по спора и доказателствената тежест за установяване на каузата – даване на паричните средства с оглед бъдещи взаимоотношения, е на ответника, който я твърди и черпи права от това. Поддържал е, че поради невъвеждане на конкретни твърдения на наличието и естеството на каузалното правоотношение, правомощията на съда се изчерпват с проверката редовността на ефекта. Алтернативно на горното и с оглед формалното изпълнение на дадените указания е посочил, че процесният запис е издаден за обезпечаване на получен от ответника паричен заем на стойност 11 000 евро; че записът представлява и разписка, удостоверяваща предаването и получаването на сумата. Ангажирал е писмени доказателства - че за 2009г. от сметката на съпругата му единствените изтеглени суми са на обща стойност равна на задължението по записа, както и гласни доказателства. В обжалваното решение е прието, че при наведените от ответника лични възражения ищецът следва да докаже договора за заем, а позоваването на записа като обективиращ разписка за получаване на сумата, е неоснователно. Изложени са съображения за недоказаност на заемното правоотношение поради невъзможност редовният менителничен ефект да се конвертира в разписка и предаването на сумата да бъде установено чрез ангажираните от ищеца гласни доказателства, и за неотносимостта на представените писмени доказателства за движението по сметката на съпругата на ищеца. Отговорът на въпросите по които е допуснато касационното обжалване пряко произтича от даденото разрешение по т.17 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС - предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. При наличието на такъв и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Само при въведени твърдения или конкретни възражения от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, в производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед като доказателствената тежест се разпределя съобразно принципното правило на чл.154 ГПК. С оглед отговора на правния въпрос по който касационното обжалване е допуснато въззивното решение е неправилно – постановено в отклонение от задължителната за съдилищата практика. Наведеното от ответника общо оспорване на поетото задължение за плащане с доводи за безпаричност на ценната книга, не могат да имат за последица вменяване в доказателствена тежест на ищеца да посочи причината поради която издателят едностранно и безусловно се е задължил да престира сумата, т.е. да установява възникване на конкретно каузално правоотношение, връзката на записа с него, и съществуването на задължение по обезпечената сделка. Дори в хипотеза, в която кредиторът е посочил обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение, той доказва вземането си основано на менителничния ефект, а твърдението му за кауза е обуславящо предмета на защитата на ответника. При безспорния по делото факт за наличие на редовен от външна страна менителничен документ, въз основа на който е предявеният по реда на чл.422 ГПК иск, той е основателен, защото страната е доказала съществуването на вземането си, произтичащо от този документ. Въззивната инстанция не е имала основание да извършва нов доклад и неправилно е определила доказателственото задължение на ищеца да установява факта на предоставяне на парични средства на ответника. Ответникът е този, който носи доказателствената тежест за установяване на своите правозащитни доводи. Липсата на установени лични или абсолютни възражения за несъществуването на спорното вземане обосновава извод за основателност на иска. Съобразно изложеното и на основание чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Върху сумата по записа на заповед ответникът дължи и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 21.09.2011г. до окончателното й плащане. С оглед окончателния изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК ответната страна следва да заплати поисканите съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказани разноски на касатора в общ размер 1 759лв. По тези съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 1017 от 15.03.2013г. по въззивно гр.д.№ 1015/2012г. на Окръжен съд Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК от И. В. Й. от [населено място], общ.Р., [улица] против Г. М. М. от [населено място], общ.Р., [улица], че Г. М. М. дължи на И. В. Й. сумата 11 000 евро /единадесет хиляди евро/, с левова равностойност 21 450лв. по запис на заповед от 08.05.2009г. с падеж 09.06.2009г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417,т.9 ГПК - 21.09.2009г., за която сума е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1314/2011г. на РС Разлог. Осъжда Г. М. М. да заплати на И. В. Й. сумата 1 759 лв. /хиляда седемстотин петдесет и девет лева/ разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.