6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
[населено място], 27.07.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2312 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. В. срещу решение № 937/05.08.2021 г. по в. гр. д. № 1357/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 261 776/17.03.2021 г. по гр. д. № 8595/2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на касатора сума над 13 000 лв. до 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие ПТП на 10.06.2016 г., ведно със законната лихва от 27.06.2018 г.
В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че липсва принос на касатора за реализиране на вредите, а те са резултат единствено на виновното поведение на мотоциклетиста делинквент, който според заключението на вещото лице е предприел изпреварване на колона спрели на червен сигнал автомобили и е можел да спре, което не е сторил своевременно. Дори да се приеме наличие на съпричиняване, то същото е в обем от 10%. Оспорва се размера на обезщетението като несъобразен с икономическата конюнктура и се заявява становище, че справедливото обезщетение следва да е в размер на 70 000 лв.
В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните :
1.„За задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за приложението на предпоставките по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия във връзка с приложението на т. 7 от ППВС № 17/1965 г.?“
2.„За задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост като съобрази степента и броя на причинените травматични увреждания, вида на проведеното лечение и интензитета на търпените болки и страдания от пострадалия.“
3.„Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационни процеси?“
Заявява се становище, че по първия въпрос е допуснато отклонение от указанията, дадени с т. 7 от ППВС № 17/1963 г. При произнасянето си съставът на въззивния съд е определил съпричиняване от 50% при необоснованост на изводите и без да обсъди всички, събрани по делото доказателства. Вторият въпрос е разрешен в противоречие с т. 11 от ППВС № 4/1968 г. при силно занижен размер на определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение. По третия въпрос се твърди отклонение от практика на ВКС, обективирана в решение № 28/2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на II ТО, и решение № 4/2021 г. по т. д. № 2940/2019 г. на II ТО, в които се сочи, че при преценка размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъдат съобразени лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ като израз на икономическите условия към правнорелевантния момент.
При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната му част с присъждане на сторените пред трите съдебни инстанции разноски.
От ответника по касация „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД е подаден отговор, с който се оспорват заявените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, както и се оспорва касационната жалба. Посочва се, че ищецът касатор е изопачил установените по делото факти в желанието си да постигне позитивна селекция на подадената от него касационна жалба. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Исковото производство е образувано по предявена от С. Н. В. срещу „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер 26 000 лв. /предявен като частичен от 70 000 лв. / за причинени му неимуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 10.06.2016 г.
Въззивното производство е инициирано от ответника, който излага оплаквания срещу мотивите на първостепенния съд за приемане наличието на противоправно поведение от страна на застрахованото лице, управлявало мотоциклет, както и отхвърляне на противопоставеното на иска възражение за съпричиняване. Оплаквания заявява и срещу липсата на мотиви от състава на Софийски градски съд относно справедливия размер на обезщетението, дължимо на ищеца, без значение дали този размер попада в пределите на посочения с исковата молба или го надхвърля.
За да постанови своето решение, въззивният съд е отделил като спорни и пренесни за разглеждане от по-горната инстанция следните факти: налице ли е противоправно поведение, обективирано от застрахования при ответното дружество водач на мотоциклет, и налице ли е участие на пострадалия в причиняване на вредоносния резултат. Кредитирайки заключението на повторната автотехническа експертиза, изслушана и приета в рамките на първоинстанционното производство, съставът на Апелативен съд София е споделил формирания от Софийски градски съд фактически обоснован извод за наличие на противоправно поведение от страна на застрахования водач на мотоциклет поради изпреварване на спряла на червен сигнал на светофара колона от автомобили и предприето завиване надясно и навлизане в лентата за насрещно движение. Съдът е приел още, че за реализиране на инцидента е допринесъл с поведението си и ищецът, тъй като е пресичал на необозначено за това място между спрели МПС и без да се огледа, с което нарушил правилата за движение, закрепени в чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. При определяне размера на обезщетението съдът е имал предвид задължителните указания на касационната инстанция, обективирани в ППВС № 4/1968 г., и казуална практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Като е отчел възрастта на пострадалия към датата на ПТП /39 г./, продължителността на търпените болки и страдания /7-8 месеца/, естеството на приложеното лечение /операция с цел открито наместване на счупените кости и фиксиране на фрагменти с интрамедуларен пирон и винтове/, както и запазения обем движения без установен при прегледа функционален дефицит, съдът е определил обезщетение в размер 26 000 лв., което е редуцирал с 50% поради уважено възражение за съпричиняване.
Формулираните от касатора въпроси могат да бъдат оценени като несъгласие с изводите на въззивната инстанция по същество на спора. Същите предполагат проверка за правилност на постановеното решение, която не може да бъде осъществена в производството по чл. 288 ГПК, съгласно разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Първите два въпроса нямат характера на правни, тъй като са хипотетично формулирани и без връзка с решаващите мотиви на въззивния акт. Първият въпрос е предпоставен от превратното интерпретиране в касационната жалба на факти, които въззивният съд е приел за установени, а именно – внезапно предприето пресичане на пътното платно от ищеца на необозначено за това място и без да се огледа, с което е допуснал нарушение на правилата за движение. Сочените обстоятелства са установени по категоричен начин от назначения по делото експерт, работил по повторната експертиза. Същият е заявил в заключението си на стр. 9: „….Основна причина за настъпване на удара е в действията на пешеходеца…“. При това положение няма как да се твърди, че единствено застрахованият при ответника водач на мотоциклет е причинил вредоносния резултат без да се провери правилността на приетите за установени от въззивния състав факти. Наред с това, следва да се посочи, че поставеният под номер едно въпрос е без връзка с оплаквания в касационната жалба относно необсъдено от съда конкретно доказателство, ангажирано от ищеца, което би имало значение за изясняване на спора. Същото важи и за поставения под номер две въпрос. Няма твърдяно от касатора увреждане, което съдът не е обсъдил, а ако беше – би формирал извод за различен размер на обезщетението. Хипотетично формулираните въпроси не могат да бъдат квалифицирани като удовлетворяващи общия селективен критерий за достъп до касация, регламентиран от чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третият въпрос, макар обуславящ изводите на въззивната инстанция, е разрешен изцяло в съответствие с цитираната от касатора практиката. Лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ се явяват само спомагателен критерий при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди така, че то да е справедливо. Те са само една обща илюстрация на икономическата конюнктура към релевантния за делото момент – датата на ПТП. В решенията, на които се позовава касаторът, не е казано нещо различно. Ето защо, въпросът не покрива допълнителния селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК достъп до касация следва да бъде отказан.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация се дължи присъждане на разноски в размер на 150 лв.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 937/05.08.2021 г. по в. гр. д. № 1357/2019 г. на Апелативен съд София в частта, с която е отменено решение № 261 776/17.03.2021 г. по гр. д. № 8595/2018 г. на Софийски градски съд за осъждане на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на С. Н. В. сума над 13 000 лв. до 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие ПТП на 10.06.2016 г.
ОСЪЖДА С. Н. В., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД сума в размер на 150 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.