11 Р Е Ш Е Н И Е № 196 гр. София, 11.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 994 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Г. С. Х. срещу решение № 85 от 10.05.2010г. по гр. дело № 1436/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав, с което е отменено решението от 02.11.2009г. по гр. дело № 44475/2008г. на Софийски районен съд, І г. о., 39 състав и ответното дружество е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата 11 806.88 евро, представляваща дадено /плащане/ по развален поради виновно неизпълнение договор за проектиране № 5/29.02.2008г., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2008г. до окончателното плащане на сумата, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 483 лв. – разноски по делото. Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивния съдебен акт поради това, че съдът е излязъл извън правораздавателната си компетентност като е обсъждал доводи, които не са наведени във въззивната жалба. Релевира доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора разсъжденията на въззивната инстанция за устна форма на заданието за проектиране са неправилни, противоречат на смисъла на ЗУТ и съдебният състав е игнорирал волята на страните проектирането да се извърши въз основа на писмено задание, приложено към договора. Касаторът поддържа становище, че не е налице виновно неизпълнение на договора за проектиране от страна на ответника по иска, не е доказано, че изработеното до датата на изявлението за разваляне на договора е негодно или безполезно, нито че изпълнението е трябвало да стане на точно определен срок, не е представено доказателство за дадено предизвестие за разваляне, поради което не са налице предпоставки за упражняване на правото на разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Прави оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради това, че в нарушение на чл. 269 ГПК въззивният съд се е произнесъл по основания, с които не е бил сезиран, като по собствен почин е разгледал правилността на решението във връзка с точното прилагане на императивни разпоредби на закона. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. О. М. оспорва касационната жалба и изразява становище за законосъобразност и обоснованост на решението и постановяването му при спазване на процесуалните правила. Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а е взел предвид описаните в мотивите обстоятелства, както и направения в първоинстанционното производство довод, че ответникът по иска не може да изпълни проектирането без да е извършил процедурата по ПУП и виза за проектиране. С определение № 522 от 19.07.2011г. по настоящото т. дело № 994/2010г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните правни въпроси: 1/ Каква трябва да е формата на заданието за проектиране; 2/ Въпросът за компетентността на въззивния съд при разглеждане на делото съгласно чл. 269, изр. второ ГПК – длъжен ли е съдът да следи служебно за точното прилагане на императивните разпоредби на закона, когато във въззивната жалба не се съдържат изрични доводи за противоречие на първоинстанционното решение с материалния закон; длъжен ли е съдът да следи служебно за правилността на решението или само доколкото е сезиран с такива оплаквания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводи на страните и провери правилността на въззивното решение, приема следното: Във въззивната жалба са изложени конкретни факти и обстоятелства, които според въззивника /ответника по иска/ са възприети неправилно от първоинстанционния съд и които са относими към основанието за разваляне на сключения между страните договор, т. е. към приложението на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за проектиране на собствения на ищеца конкретизиран урегулиран недвижим имот, по силата на който ищецът възложил, а ответникът се задължил да изготви мотивирано предложение за изменение на ПУП, да изготви самия ПУП и да проектира жилищна сграда с допустими градоустройствени показатели в уговорени срокове, срещу задължението на възложителя да плати определяема по чл. 5.1. от договора цена. Решаващият съдебен състав е констатирал, че при подписване на договора ищецът е превел на ответника по банков път сумата 11 806.88 евро, а ответникът е изпълнил само първото от поетите няколко отделни, но взаимно свързани задължения - изготвил е мотивирано предложение за изменение на подробния устройствен план. Възражението на ответника, че неизпълнението се дължи единствено на неоказано съдействие от страна на ищеца, който не му бил предоставил заданието за проектиране, съдържащо отправните точки на идейните и техническите проекти на бъдещата сграда, е прието за неоснователно. В тази насока са изложени съображения, че законът не съдържа изискване заданието по чл. 125, ал. 1 ЗУТ да бъде направено в писмена или друга форма за действителност, поради което е допустимо да бъде дадено и устно. Въз основа на допуснатото изменение на плана за регулация и застрояване въззивният съд е направил извод, че преди този момент възложителят е дал задание на изпълнителя, тъй като без него не би могло да бъде подготвено допускането на изменението на плана. Поради това, че по-конкретни указания за изпълнение на възложената работа възложителят би могъл да даде едва след изготвянето на новия ПУП и в съответствие с издадената виза, съдебният състав е заключил, че последващото изпълнение на договора от страна на ответника не е зависело от съдействие на ищеца. Възражението на ответника по иска, че развалянето на договора не е произвело правен ефект, тъй като не му е даден подходящ срок за изпълнение, е прието за неоснователно поради това, че кредиторът може да не даде срок, когато от обстоятелствата е видно, че изпълнение няма да има или поради забавяне на сроковете от страна на длъжника забавеното изпълнение е безполезно за кредитора. По въпроса за компетентността на въззивния съд при разглеждане на делото съгласно чл. 269, изр. второ ГПК – длъжен ли е съдът да следи служебно за точното прилагане на императивните разпоредби на закона, когато във въззивната жалба не се съдържат изрични доводи за противоречие на първоинстанционното решение с материалния закон; длъжен ли е съдът да следи служебно за правилността на решението или само доколкото е сезиран с такива оплаквания: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а относно неговата неправилност е ограничен от посочените в жалбата основания. От правилото, че при проверката на правилността на обжалваното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата, има изключение, отнасящо се до нарушението на императивни материалноправни разпоредби. Приетото в т. 10 на ТР № 1 от 17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г., ВКС, ОСГК разбиране, че съдът следи за спазването на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, не е загубило значение след влизане в сила на сега действащия ГПК. При решаване на делото по същество въззивният съд прилага императивни разпоредби на материалния закон и проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд. Относно изводите си за фактите въззивният съд е обвързан от посочените в жалбата и отговора основания за неправилност, предвид променената характеристика на въззивното производство – ограничен въззив. В тези случаи въззивната инстанция не проверява изцяло правилността на решението, като при решаване на спора от фактическа страна проверява законосъобразността само на посочените съдопроизводствени действия и обосноваността само на указаните в жалбата и отговора фактически констатации. Не може да се приеме обаче, че новите разпоредби за правомощията на въззивната инстанция досежно вменените контролни функции, ограничават възможността като решаващ съд, на базата на самостоятелен анализ на доказателствата, относими към посочените във въззивната жалба и отговора фактически констатации, въззивният съд да стигне до правни изводи, различни от тези на първата инстанция, прилагайки относимата материалноправна норма. Неправилното приложение на материалния закон може да бъде следствие от неправилно възприемане на фактическата обстановка в резултат на обсъждане на доказателствата и възприемане на конкретните факти и доказателства в противоречие с правилата на логическото мислене. Постановеното от въззивния съд решение досежно наличието на предпоставките за разваляне на сключения между страните договор за проектиране на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД касаят именно такава хипотеза, поради което наведеното с касационната жалба възражение за допуснато нарушение на чл. 269 ГПК не може да бъде споделено. В хипотезата на конкретно изложени от въззивника факти и обстоятелства, които според него са възприети неправилно от първоинстанционния съд, въззивната инстанция е длъжна да се произнесе по тези факти и обстоятелства, като субсумира събрания относим доказателствен материал под приложимата според него материалноправна норма, независимо, че въззивникът не се е позовал изрично на нарушение на конкретна законова разпоредба. По въпроса за формата на заданието за проектиране: Договорът за проектиране е разновидност на договора за изработка, чиято правна уредба се съдържа в чл. 258 – чл. 269 ЗЗД. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати уговореното възнаграждение. В конкретния случай изпълнителят се е задължил да извърши договорените работи /мотивирано предложение за изменение на ПУП за имот УПИ 786, кв. 43, м. Х. С., район С., [населено място]; изготвяне на ПУП; проектиране на жилищна сграда с допустими градоустройствени показатели двуфазно – идеен и технически проект по части Архитектурна, Конструкции, Електро, ВиК, ОВКИ, Озеленяване, П./ в съответствие с представените от възложителя изходни данни и утвърдено от него задание за проектиране. В Закона за устройство на територията са регламентирани различни видове задания в зависимост от проектите – задание за проектиране на общ или подробен устройствен план и задание за изработване на инвестиционен проект. Съгласно чл. 135 ЗУТ лицата по чл. 131 ЗУТ могат да правят искания за изменение на подробните устройствени планове с писмено заявление до кмета на общината. Искането следва да е достатъчно конкретно, да е ясно до кого е отправено, от кое лице, какво точно се иска, а на основание чл. 135, ал. 2 към него следва да се приложи скица с предложение за изменение на действащия ПУП. Съобразно препращащата норма на чл. 136, ал. 1 ЗУТ към раздел ІІІ от глава 7 на ЗУТ, за изменение на устройствените планове приложение намира и чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, съгласно която разпоредба проектите за устройствените планове се изработват въз основа на задание, включващо при необходимост опорен план, както и на допълнителна информация, свързана с устройството на съответната територия, осигурена от общините, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, централните и териториалните администрации и дружества, които изработват специализирани карти, регистри и информационни системи. Основна задача на заданието е да обоснове необходимостта от изработването на плана, респективно неговото изменение, и да очертае изискванията на възложителя относно териториалния му обхват, сроковете и етапите за изработване. В съдържанието на заданието се включва необходимата информация за съществуващото положение и за действащите за съответната територия устройствени схеми и планове. За нуждите на административното производство по одобрение на ПУП или изменение на ПУП заданието трябва да бъде изготвено в писмена форма. Във взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя по договора за проектиране формата на заданието не е форма за действителност. Съдържанието на заданието може да бъде инкорпорирано в текста на договора, както и да се извлече от други документи, например от изготвените документи във връзка с извършените предпроектни проучвания. В конкретния случай, видно от договора, даденото от възложителя задание на изпълнителя е изготвяне на мотивирано предложение за изменение на ПУП на конкретен имот, описан в договора, и изготвяне на ПУП за този имот с цел впоследствие проектиране на жилищна сграда с допустимите градоустройствени показатели. Сроковете и етапите на изработване са посочени в сключения между страните договор. В този смисъл възражението на ответника по иска, че ответникът не е представил задание за проектиране по отношение на изготвянето на ПУП е неоснователно, до който извод е стигнал и въззивният съд. Заданието за изработване на инвестиционен проект е уредено в чл. 138 ЗУТ и в Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. По аргумент от разпоредбата на чл. 5 от посочената наредба, съгласно която инвестиционното проектиране се извършва в съответствие със скицата /визата/ за проектиране по чл. 140 ЗУТ и с изискванията на заданието за проектиране или договора за проектиране в случаите, когато не е изработено задание, може да се направи извод, че писмената форма на заданието за изработване на инвестиционен проект не е форма за действителност. То може да бъде приложение към договора за проектиране, или да е инкорпорирано в текста на договора, или да се препрати към резултатите от предварителните проучвания съгласно чл. 13, ал. 5 от горепосочената наредба, както и да се установи с гласни доказателствени средства. Със заданието за инвестиционно проектиране трябва да бъдат определени изискванията към обекта, фазите на проектиране и необходимите проектни части. В обхвата и съдържанието му могат да се посочат основни технически, икономически, технологични, функционални и планово-композиционни изисквания към обекта съгласно чл. 13, ал. 3 Наредба № 4/21.05.2001г. и да бъдат зададени необходимите основни функционални и композиционни параметри на обекта съобразно чл. 13, ал. 4 от посочената наредба. В процесния договор за проектиране част от необходимото съдържание на заданието за изработване на инвестиционен проект е посочено – изработване на проект на жилищна сграда в имот УПИ 786, кв. 43, м. Х. С., район С., [населено място], с допустими градоустройствени показатели, в две фази – идеен и технически проект по части Архитектурна, Конструкции, Електро, ВиК, ОВКИ, Озеленяване и П.. Не са отразени другите елементи от съдържанието на заданието, примерно изброени в чл. 13, ал. 3 и ал. 4 Наредба № 4/21.05.2001г. По правилността на решението: При така дадените отговори на релевантните за спора процесуалноправни и материалноправни въпроси, от правна страна се налагат следните изводи по правилността на обжалваното решение: Д. на касатора за недопустимост на въззивния съдебен акт поради това, че съдът е излязъл извън правораздавателната си компетентност като е обсъждал доводи, които не са наведени във въззивната жалба, е неоснователен. Във въззивната жалба въззивникът се е позовал на конкретни факти и обстоятелства, които според него са възприети неправилно от първоинстанционния съд и които са относими към основанието за разваляне на сключения между страните договор, т. е. към приложението на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Законосъобразно и в съответствие със съдебната практика решаващият съдебен състав е обсъдил относимите към посочените във въззивната жалба и отговора фактически констатации доказателства, установил е фактическата обстановка и е приложил към нея съответните материалноправни разпоредби. За да възникне преобразуващото право да се развали един договор, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ между страните да е сключен договор, който да не е прекратен на друго основание; 2/ да има неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора – пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 3/ неизпълнената част от договора да е значителна; 4/ неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5/ кредиторът трябва да бъде изправен. Правото да се развали договорът отпада, ако длъжникът не отговаря за неизпълнението, напр. ако неизпълнението е в резултат на забава на кредитора, неоказано съдействие от негова страна, или забава на трети лица. Изводът на въззивния съд за наличието на основанията по чл. 87 ЗЗД за разваляне на облигационната връзка по съобрлажения, че ответникът по иска е изпаднал във виновно неизпълнение на поетите с договора задължения, е необоснован. Решаващият съдебен състав не е съобразил, че забавата за изпълнение на първата част от договора /изготвянето на мотивирано предложение за изменение на ПУП/ е причинена от забавата на кредитора. Началото на срока за изготвяне на мотивирано предложение за изменение на ПУП е представянето на актуален кадастър и регулация в електронен вид и координация на чупките, което е било задължение на възложителя – ищец и което не е било изпълнено до началото на м. април 2008г. Въззивната инстанция не е отчела в достатъчна степен факта, че Столична община е допуснала изменение на плана за регулация и застрояване /ИПРЗ/ на 25.06.2008г. като е издала мотивирано предписание за спазване на чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО и съгласуване с експлоатационните предприятия, ОБД-СО, СДВР – КАТ и СКГТ – СО по отношение на транспортен достъп и спиране. Изискването за представяне на становище по чл. 19, ал. 4 ЗУЗСО и направената от Дирекция „Зелена система” при СО на 30.09.2008г. заверка са обстоятелства с обективен характер и същите са причинили забавяне изготвянето на ПУП. Поставянето на конкретни допълнителни изисквания от административните органи, които не са могли да бъдат предположени при сключване на договора, не могат да се вменят във вина на длъжника /изпълнителя/ – ответник по иска. Направеният в обжалвания съдебен акт извод, че ответникът е изпълнил само първото от поетите няколко отделни, но взаимно свързани задължения /изготвил е мотивирано предложение за изменение на подробния устройствен план/, е необоснован. От една страна, изготвянето на експертна оценка на растителността е условие за допускане на ИПРЗ и е направено от изпълнителя във връзка с изготвянето на ПУП и постигане на желания от страните резултат. От друга страна, въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че изпълнителят е изготвил два варианта на идеен проект за конкретния недвижим имот и че идейният проект съответства на мотивираното предложение за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 2 ЗУТ, където е ситуирана конкретната сграда по идейното решение, което се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза. Д. на ищеца, че е невъзможно изготвяне на архитектурен проект преди изменението на ПУП и издаване на виза, е неоснователен и не е съобразен с конкретните факти. С подробните устройствени планове се определят, както изискванията към устройството на населените места и техните землища и селищни образувания, така и конкретното предназначение, допустимите дейности и застрояване на поземлените имоти, като предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране, съгласно чл. 108, ал. 1 ЗУТ. С визата за проектиране се предоставя изходна информация относно изискванията за застрояване на поземлените имоти, съобразно предвижданията на действащия подробен устройствен план и правилата и нормативите за устройство на съответната територия или устройствена зона, във връзка с изработването на инвестиционните проекти. При възложено изменение на ПУП за определен поземлен имот с цел впоследствие проектиране на жилищна сграда с допустимите градоустройствени показатели е възможно изработване на идеен проект съобразно параметрите на застрояване, определени в мотивираното предложение и допуснатото изменение на ПУП. Допуснатото изменение на плана за регулация и застрояване е съобразно подаденото мотивирано предложение, като изрично в мотивираното предписание е посочено, че процесният имот попада в жилищна зона със средноетажно застрояване /ЖС/, максимална плътност на застрояване 50%, максимална интензивност на застрояване /кинт/ 2.3, озеленяване към 35%, кота корниз /максимална етажност/ 15 м. Изготвяйки идейния проект в два варианта, изпълнителят е изследвал при зададените в допуснатото ИПРЗ параметри на застрояване каква сграда може да се построи в недвижимия имот. И. проект в двата му варианта съответства на мотивираното предложение и допуснатото изменение на ПУП, поради което ищецът следва да изпълни задължението си да представи на ответника заданието си за инвестиционно проектиране, респективно да посочи кой от вариантите приема, като уточни някои основни технически, икономически, технологични, функционални и планово-композиционни изисквания към сградата, респективно основни функционални и композиционни параметри за обектите в сградата, примерно изброени в чл. 13, ал. 3 и ал. 4 Наредба № 4/21.05.2001г. Обстоятелството, че ответникът по иска не е доказал, че лицето, на което е предаден идейния проект по част Архитектурна – А. Ш., е упълномощен от ищцовото дружество, не обосновава извод, че идейният проект не е изготвен през м. юли 2008г. Развалянето на договора е крайно средство в развитието на възникналото между страните правоотношение. Поради това законодателят в разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е предвидил предупреждението като предпоставка за упражняване на правото на разваляне на договора. С предупреждението следва да бъде предоставен подходящ срок за изпълнение на задължението. В чл. 87, ал. 2 ЗЗД са уредени хипотези на разваляне на договора без предупреждение: 1/ когато изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти; 2/ когато длъжникът е изпаднал в забава, а късното изпълнение е безполезно за кредитора; 3/ при фикс – сделките, когато задължението трябва да се изпълни непременно в уговореното време. Съображенията на въззивния съд, че забавено изпълнение на задълженията на длъжника е безполезно за ищеца, са необосновани,тъй като по делото не са налице доказателства за отпадане интереса на кредитора. Между забавата и отпадналия интерес от престацията трябва да съществува причинна зависимост, като при възникнал между страните спор кредиторът следва да установи, че няма полза от забавеното изпълнение, което не е направил в настоящия случай. От друга страна, в първоинстанционното производство е представен протокол № ЕС-Г-89 от 06.10.2009г. на Общински експертен съвет по устройство на територията към СО, от който се установява, че процедурата по проекта за И. за процесния имот е прекратена до произнасяне на СГС по заведеното срещу ищеца [фирма] дело относно собствеността върху процесния недвижим имот. Този факт би могъл да обоснове евентуално основателна причина за отказ от договора по смисъла на чл. 268 ЗЗД, в който случай възложителят дължи на изпълнителя само направените разходи, извършената работа и печалбата, която изпълнителят би получил от изпълнението на работата, и ако е платена по-голяма сума, разликата подлежи на връщане, какъвто иск обаче не е предявен от ищцовата страна. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице необходимите предпоставки за разваляне на договора съгласно чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, поради което направеното с нотариалната покана от 23.09.2008г. изявление за прекратяване на договора не е произвело правно действие. Решението на въззивния съд е неправилно – необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, поради което на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен. С оглед изхода на делото разноски на ищеца не се дължат, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК същият трябва да заплати на ответника по иска /касатор в настоящото производство/ сума в размер 2 942,25 лв. – разноски по делото за всички съдебни производства. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 85 от 10.05.2010г. по гр. дело № 1436/2010г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Д въззивен състав изцяло и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3 срещу [фирма], [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 1 иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 11 806.88 евро, представляваща дадено /плащане/ по развален поради виновно неизпълнение договор за проектиране № 5/29.02.2008г., ведно със законната лихва, считано от 11.12.2008г. до окончателното плащане на сумата, като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 3, ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], вх. 1, ет. 1, ап. 1, ЕИК[ЕИК] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 942,25 лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и два лева и двадесет и пет стотинки/ – разноски за всички съдебни производства. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.