4 Р Е Ш Е Н И Е № 148 С. 24.06.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 20 май две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 2123/2014г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на И. Д. П. от [населено място], за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение на Шуменския окръжен съд от 19.07.2013г. по в.гр.д. № 302/2013г., с което е потвърдено решението на Шуменския районен съд, № 931 от 30.10.2012г. по гр.д. № 3573/2005г. тъй като между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено решение по гр.д. № 318/2003г. на Шуменския районен съд, което му противоречи. На същото основание, с искане за отмяна на влезлите в сила решения по гр.д. № 318/2003г. на Шуменския районен съд, е подадена молба за отмяна от Р. А. Т. поради противоречие с влязлото в сила решение на Шуменския районен съд, № 931 от 30.10.2012г. по гр.д. № 3573/2005г. Всяка от страните в представените писмени отговори изразява становище за неоснователност на молбата на противната страна и претендира разноските по делото. Молбите за отмяна са подадени в срока по чл. 305, ал.1 ГПК, от легитимирани лица и са процесуално допустими. За да се произнесе по основателността им ВКС, трето г. о. взе предвид следното: С решение № 901/25.09.2003г. по гр.д. № 318/2003г. на Шуменския районен съд е допусната съдебна делба между И. Д. П. и Р. А. Т. на подробно описан в решението недвижим имот, при равни части. С постановено по същото дело решение № 672 от 03.06.2004г. имотът е изнесен на публична продан. С решение № 82/8.08.2003г. по гр.д. № 1120/2002г. Ш., потвърдено с решение от 24.06.2004г. по гр.д. № 890/2003г. Ш., което е оставено в сила с решение № 343/19.09.2005г. по гр.д. № 618/2004г. на Върховния касационен съд, ТК, І отд., е прогласена нищожността на запис на заповед, издаден на 26.08.1998г. от Й. М. Т. за сумата 8 929,48 деноминирани лева С решение на Шуменския районен съд, № 931 от 30.10.2012г. по гр.д. № 3573/2005г., потвърдено с решение на Шуменския окръжен съд от 19.07.2013г. по в.гр.д. № 302/2013г., е признато за установено по отношение на И. Д. П., че Р. А. Т. е собственик на възложената на ответника в качеството му на взискател по изп. д. № 457/1998г. и присъединеното към него изп. д. № 143/1999г. по описа на СИС при Ш., 1/2 ид. част от същия недвижим имот, предмет на делбеното дело. В. решение е влязло в сила с влизане в сила на определение № 312/29.11.2013г. по гр.д. № 708582013г. ВКС, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Д. П. – чл. 296, т. 3 ГПК. За да уважи установителния иск за собственост на Р. А. Т., съдът е приел от фактическа страна, че въз основа на представен от И. Д. П. запис на заповед, в негова полза е издаден изпълнителен лист срещу бившия съпруг на ответницата Р. Т. – Й. Т.. На основание този изпълнителен лист е образувано изп. д. № 457/1998г. и присъединеното към него изп. д. № 143/1999г. на СИС при Ш., по което на взискателя И. Д. е възложен процесния недвижим имот. По искова молба на длъжника Й. Т. е образувано гр.д. № 1120/2002г. по описа на Ш., по което с влязло в сила решение записът на заповед е обявен за нищожен. С решение от 02.06.1999г. по бр.д. № 1168/1998г. по описа на Ш., сключеният между настоящата ищца и длъжника Й. Т. брак е прекратен, като по силата на одобреното от съда споразумение по чл. 100 СК /отм./ целият имот е възложен на нея. При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че искът е допустим като основан на нови обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението за делба, и е основателен, тъй като публичната продан на недвижим имот е деривативно основание за придобиване на право на собственост, и проданта не би могла да направи купувача собственик, ако праводателят му не е притежавал правото, съответно ако е липсвало основание за съответното изпълнително действие. С обявяването на записа на заповед за нищожен е настъпило правопогасителното условие, предвидено в чл. 330, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, и по силата на закона е било прекратено горното изпълнително дело, като с обратна сила са отпаднали всички извършени изпълнителни действия, включително и възлагането на идеалната част от недвижимия имот. Защитата, която чл. 330, ал. 3 ГПК /отм./ дава на трети на принудителното изпълнение лица, не ползва привидния кредитор, получил имот вместо плащане, и той е длъжен да върне всичко което е получил на отмененото изпълнително основание. Бившите съпрузи и съсобственици са си поделили имота, при което негов едноличен собственик е станала ищцата. ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК поради следните съображения: Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение е приложимо при наличието на две влезли в сила решения, постановени между едни и същи страни, за едно и също искане, на същото основание, които си противоречат. За да има противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК трябва да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени решенията. Меродавният момент, към който силата на присъдено нещо установява правното положение, е денят на приключване на устните състезания, като силата на присъдено нещо установява, че правото съществува към този момент и че е съществувало и в миналото от деня на неговото възникване. С влязлото в сила решение по делото за делба въпросът за собствеността на делбения имот е решен със сила на присъдено нещо. Силата на присъдено нещо обхваща и периода от възникване на съсобствеността по изложения по-горе способ. Влязлото в сила решение по установителния иск за собственост отрича признатото по делбеното дело право на собственост на И. Д. П. върху същия имот за същия период. Т.е. налице е субективно и обективно тъждество между предмета на дете дела, поради което и на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се отмени неправилното решение. ВКС намира, че спорът за собственост е разрешен правилно с влязлото в сила решение на Шуменския районен съд по гр.д. № 3573/2005г., потвърдено с решението на Шуменския окръжен съд по в.гр.д. № 302/2013г., с което е признато за установено по отношение на И. Д. П., че Р. А. Т. е собственик на възложената на ответника в качеството му на взискател по посочените изп. дела 1/2 ид. част от имота. Възлагането на имота на ответника в качеството му на взискател не е породило целените правни последици, тъй като към момента на възлагането изпълняемото право е било недействително - записът на заповед, послужил като основание за издаване на изпълнителния лист, е бил признат за нищожен с решението по гр.д.№ 1120/2002г. по описа на Ш.. И. Д. не е придобил собствеността върху процесната 1/2 ид.ч. по силата на възлагането, а Р. Т. се легитимира като собственик на основание възлагането на имота по брачното дело. По изложените съображения следва да се отмени влязлото в сила решение от 25.09.2003г. по гр.д. № 318/2003г. на Шуменския районен съд, както и постановеното по същото дело решение от 03.06.2004г. с което имотът е изнесен на публична продан. На молителката следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 237,40 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК влязлото в сила решение № 901/25.09.2003г. по гр.д. № 318/2003г. на Шуменския районен съд, с което е допусната съдебна делба между И. Д. П. и Р. А. Т., както и постановеното по същото дело решение № 672 от 03.06.2004г., с което имотът е изнесен на публична продан. ОСЪЖДА И. Д. П. от [населено място] да заплати на Р. А. Т. от [населено място] сумата 237,40 лв. Председател: Членове: