Р Е Ш Е Н И Е № 39 С о ф и я, 06 февруари 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 22 я н у а р и 2014 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 2272/2013 година. Подадена е касационна жалба от защитника на подсъдимата Л. А. К. от П. адв.А.А. от АК-П., която има за предмет решение № 162 от 23.09.2013 г., постановено по ВНОХД № 334/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.1 и 3 от НПК с искане за отмяната му и оправдаването й по предявеното обвинение на основание чл.9, ал.2 от НК, алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане, и накрая - за намаляване на наложеното й наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касаторката К., редовно уведомена, не взема участие в производството пред ВКС, като чрез защитника си адв.А. от АК-П. поддържа жалбата и моли атакуваното решение да бъде отменено и бъде оневинена на основание чл.9, ал.2 от НК. Върховният касационен съд провери решението в пределите на чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 82 от 10.07.2013 г., постановена по НОХД № 847/2013 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимата Л. А. К. от П. е призната за виновна в това на 23.03.2013 г. в П., без надлежно разрешително да е разпространила високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 6,939 грама с активен компонент 5,1 тегловни процента ТХК на обща стойност 41,63 лв и на основание чл.354а, ал.1, пр.1 от НК при условията на чл.58а, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК е осъдена на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като не й е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба. С присъдата на основание чл.53, ал.2, б.”б” от НК е отнета в полза на държавата иззетата от дома на подсъдимата сума от 723,70 лв като придобита от престъплението. Първоинстанционната присъда е била обжалвана от защитника на подсъдимата адв.А.А. от АК-П. с оплаквания за незаконосъобразността й и явната несправедливост на наложеното й наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна на основание чл.9, ал.2 от НК, алтернативно наложеното й наказание да бъде намалено до законовия минимум на наказанието лишаване от свобода, но с решението си Пловдивският апелативен съд я е потвърдил изцяло. Касационната жалба на защитника на подсъдимата ангажира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК, преповтаряйки доводите относно приложението на чл.9, ал.2 от НК и за явната несправедливост на наложеното й наказание с алтернативните искания за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаването й от ВКС, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на размера на наказанието й. Върховният касационен съд намира касационната жалба за допустима, подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.1 от НПК, но разгледана по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В проведеното по реда на чл.373, ал.2 и 3 вр.чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК съкратено съдебно следствие жалбоподателката е признала, а съдът с основание се е съгласил признатите факти по обстоятелствената част на обвинителния акт да се подкрепят от събраната на досъдебното производство доказателствена маса и ги е вложил в мотивите на постановената осъдителна присъда, което не се оспорва и в настоящето производство. Неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното й наказание се поддържа заради отказа на инстанционните съдилища да я оправдаят заради малозначителност на деянието на основание чл.9, ал.2 от НК, пред които са били наведени поддържаните и пред настоящата доводи, но които са получили правилен и законосъобразен отговор. Вярно е, че разпространяваното чрез св.Ю.Д. високорисково наркотично вещество, за което е предявено обвинение на подс.К. е сравнително малко като количество и стойност, но едновременно с това тя е признала и категорично установения със свидетелските показания на Ю.Д., Кр.Е., Г.Г., М.А. факт на такова разпространение достатъчно дълъг период от време преди това, което сочи на сериозна обществена опасност на деятелността й. От друга страна, поддържаният от защитата й аргумент към това да е била подтикната „от тежкото социално положение да изкара някой лев за себе си и двете си деца” контрастира на откритата и иззета значителна сума от 723 лв, която не може да се свърже с полагане на общественополезен труд, както и заплащането на ежедневна „надница” от 50 лв на св.Ю.Д., загдето й е съдействал в разпространението на наркотичното вещество. Не на последно място, сериозен аргумент против тази й позиция е осъждането й с влязла в сила през м.януари 2013 г. присъда заради неплащане на дължима издръжка на двете си деца С. и Ю., като при изтърпяване на наложеното й наказание пробация е извършила и инкриминираното деяние. Всичко това не позволява възприемане на доводът й деянието да е малозначително или че обществената му опасност е явно незначителна, поради което правилно не е приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Не е налице касираното основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. Не е налице и явна несправедливост на наложеното на жалбоподателката наказание, като съдилищата са проявили снизходителност при определяне на размера на наказанието лишаване от свобода, прилагайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, значително под законовия минимум и като са отказали да се наложи наказанието глоба, срещу което прокурорът не е възразил и не е жалил, въпреки заетата от него позиция в пренията. Още повече, че наказанието лишаване от свобода е отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, който е минимален. ВКС намира, че няма основание за по-голяма снизходителност към подсъдимата и жалбата в тази й част следва да бъде оставена без уважение. Незаконосъобразно обаче е приложена разпоредбата на чл.53, ал.2, б.”б” от НК с постановеното отнемане в полза на държавата на иззетата при обиска на фризьорския салон, дома, личния обиск на подсъдимата и на св.Д. сума в размер на 723,70 лв като „придобити от престъпната й дейност”. За да се приложи тази разпоредба е необходимо имуществото да е „придобитото чрез престъплението”, пряко или косвено, по повод на престъплението, което да сочи на незаконния му произход, освен ако не подлежи на връщане на действителния му собственик. Само липсата на друг източник на доходи, на несъответствие с крупния размер на сумата и данните (но не обвинение) тя да е резултат от реализацията на наркотично вещество, още не е достатъчно да се постанови отнемане на същата на посоченото основание. При придобиване на доходи от престъпна дейност е налице възможност те да бъдат отнети по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, където в чл.22, ал.1, т.25 като източник на такова се сочи извършването на престъпление по чл.354а, ал.1-4 от НК, каквото е инкриминираното деяние на жалбоподателката. Именно в такова производство ще се установи несъответствието на доходи и имущество не само за подсъдимата, но и за допустимия кръг от нейни близки и незаконно придобитото ще се отнеме в полза на държавата. А за извършеното престъпление, още при привличането й като обвиняема, съгласно чл.25, ал.1 от същия закон, е следвало да бъде уведомена съответната комисия, респ. нейното териториално бюро в П., за да започне съответната проверка на имуществото й. Пропускът може да се отстрани от настоящата инстанция, като се отмени приложението на чл.53 от НК, а след връщане на делото прокурорът следва да изпълни горепосоченото си задължение, за което да се уведоми. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 и 3 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 162 от 23.09.2013 г., постановено по ВНОХД № 334/2013 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърдената с него присъда № 82 от 10.07.2013 г. по НОХД № 847/2013 г. на окръжен съд-Пловдив в частта, с която на основание чл.53, ал.2, б.”б” от НК е отнета в полза на държавата сумата от 723,70 лв, иззета при обиска от дома на подсъдимата Л. А. К. от П.. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :