7 Р Е Ш Е Н И Е № 36 [населено място] 09.04.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 73/2021 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.1 от ГПК . Образувано е по молба на „Евро – Алумил 2014„ ЕООД за отмяна на решение № 3212/25.11.2019 г. по гр.д.№ 5793/2018 г. на Бургаски районен съд, влязло в сила, с което е отхвърлен предявен от същото дружество против „Оптимакс Тур” ООД иск, за установяване, по реда на чл.422 ГПК, вземане на ищеца към ответника, в размер на 7 353,84 лева – неплатено възнаграждение по договор за изработка и монтаж на алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ,остъклен със защитно стъкло тип триплекс и алуминиева дограма за конструкция във фоайето на хотел „Империал„ , с предназначена „Валутно бюро”. Молителят се позовава на признание на ответното дружество, направено в последващо влизането в сила на съдебното решение, съдебно производство – по т.д.№ 2844/2020 г. на Бургаски районен съд, в открито съдебно заседание от 19.11.2020 г., протокол от което е приложен към молбата за отмяна. Твърди, че същото се отнася до релевантен за изхода на спора по гр.д№ 5793/2018 г. на Бургаски районен съд факт – съществуването на облигационна връзка по договор за изработка между страните, със съдържанието поддържано в исковата молба по същото дело, съответно е основание за отмяна на решението по същото, на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК. Ответната страна - „Оптимакс Тур „ООД – оспорва молбата за отмяна. Счита, че изявленията на процесуален представител на страна в последващо съдебно производство, не са относими към основанията по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Не съставляват обстоятелство или писмено доказателство по смисъла на същата разпоредба , а становище на страна по спора , предмет на друго съдебно производство. Изрично потвърждава, че документите, на които се позовава процесуалния й представител, в изявлението в открито съдебно заседание от 19.11.2020 г. по гр.д.№ 2844/ 2018 г. на БРС, са същите, представени и по гр.№ 5793/18 г. на БРС – електронно писмо от 16.05.2018 г., с прикачен към същото файл , озаглавен „ рекапитулация„ и в този смисъл изявлението му само възпроизвежда тяхното съдържание, поради което не се касае за новоузнати обстоятелства или нововъзникнали доказателства за обстоятелства, поддържани в хода на производството, решението по което е обект на исканата отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение намира, че подадената молба за отмяна е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК, считано от датата на съдебното заседание от 19.11.2020 г., в което, в присъствието на представител на молителя, е направено релевираното признание. За да се произнесе по молбата за отмяна, настоящият състав взе предвид следното : В производството по гр.д.№ 5793/2018 г. на Бургаски районен съд ищецът се е позовал на сключен договор за изработка с ответника от дата 15.12.2016 г. / вероятно визирайки датата на една от представените по делото оферти /, без по делото да е представен писмен договор от тази дата, нито дори да се твърди обективиране в писмена форма. За съдържанието му ищецът се е позовал на 2 бр.оферти, приложени към исковата молба, а за изпълнението му и приемане на изработеното от възложителя - на копие от приемо- предавателен протокол от 26 април 2017 г. / позиции 1 и 2 / , носещ подписи на представляващи всяка от страните лица. Позовал се е и на разменена електронна кореспонденция - свое електронно писмо от 08.05.2018 г. и писмо от 16.05.2018 г. на ответното дружество, към което посоченото признание изрично препраща и в което се коментира рекапитулация, също представена по делото, с посочени по име автори, но без упоменато качество на същите и положени подписи. В същата е упоменато перо „нов парапет закалено стъкло тераса над СПА „ / 2 позиция / , срещу дължима за същия сума от 5 348 лева, съвпадаща със сумата по п.1 на преждепосочения приемо-предавателен протокол. Перо „ алуминиева конструкция за Валутно бюро „ не фигурира в рекапитулацията, вкл. стойност на СМР , съответна на посочената за същата в протокола от 26.04.2017 г.. Ответникът „Оптимакс Тур„ ООД е оспорил сключването на п и с м е н д о г о в о р от посочената от ищеца дата, без да е отрекъл изобщо съществуващо правоотношение по договор за изработка с ищеца. На практика е затаил обстоятелства във връзка със спора, а съдът не е изпълнил задължението си по чл.145 ал.1 ГПК, за изясняване обстоятелства по същия. Ответникът, обаче, изрично е оспорил приемане на СМР, предвид подписването на приемо-предавателния протокол от лице без представителни за дружеството функции и по начало неустановимо от съдържанието на протокола. Съдебно-графологична ектспертиза е установила , че подписа за ответното дружество, върху протокола от 26.04.2017 г., е положен от лицето А. В. - управител на хотелския комплекс „Империал”,вкл. към датата на съставяне на документа. Вещото лице е дало заключение , че протоколът е манипулиран, чрез пренасяне на печат от друг документ – сключен между страните договор за наем, по електронен път, чрез цветно ксерокопие, макар да не е работило върху оригинал на документа. Едностранно изготвената от ищеца проформа – фактура съдът е отрекъл да съставлява счетоводен документ, по смисъла на ЗСч., като наред с това е отчел, че същата не е осчетоводена при ответника. С оглед липсата на доказателства за сключен между страните , вкл. като неформален, договор за изработка с посочения от ищеца предмет и на посочената от него стойност / недоказано постигнато между страните съгласие по представената оферта на ищеца , нито прието от ответника изпълнение със соченото от ищеца съдържание и на съответната стойност / , съдът е отхвърлил иска. В останалата му част предмета на производството е неотносим към настоящото, освен с направеното от ответника, в случай на уважаване на иска, съдебно възражение за прихващане с вземане от наемна цена по сключен с ищеца договор за наем. В предявен от ищеца нов иск срещу ответника, с който ищецът твърди, че е предприел реализиране правата си за действително изпълнените СМР, но по реда на неоснователното обогатяване, в открито съдебно заседание от 19.11.2020 г. по гр.д.№ 2844/2020 г. на Бургаски районен съд, процесуалният представител на „Оптимакс Тур „ ООД е заявил , че : „ към електронното писмо представено по делото е имало прикачен файл ... Доверителят ми не оспорва обстоятелството, че въпросната рекапитулация е изготвена от отдел Техническа поддръжка и изпълнителния директор на хотела, така както е посочено в т.1 от писмо от 16.05.2018 г.. Потвърждаваме посоченото в същата точка, а именно , че сме приели извършената от ищеца работа съгласно рекапитулацията. Не оспорваме, че сме във фактическа власт на изработеното и го използваме по предназначение, както и не оспорваме, че процесните СМР са извършени съгласно представената оферта, както се твърди в исковата молба и което е обективирано в електронната кореспонденция между страните „. По твърдение на самия ищец, а и видно от писмените доказателства и свидетелските показания по гр.д.№ 5793/2018 г. на БРС, страните са били обвързани по договор за изработка с предмет множество СМР, като предмет на конкретното дело е било установяване на вземане за изработката и монтажа на алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ, остъклен със защитно стъкло тип триплекс и алуминиева дограма за конструкция във фоайето на хотел „Империал„, с предназначена „Валутно бюро”. В писмото на ответника от 16.05.2018 г. , към което изрично препраща и „признанието” на процесуалния му представител по гр.д.№ 2844/2020 г. на БРС, изрично е заявено, че се приема извършената от ищеца работа на обект Империал ризорт, к.к. Слънчев бряг, съгласно приложена рекапитулация. Както се посочи по-горе, в настоящото производство ответникът твърди, че визираната в писмото рекапитулация и идентична с тази, представена по гр.д.№ 5793/2018 г. на БРС, както и с тази, упомената в изявлението на процесуалния представител на „Оптимакс Тур „ООД по гр.д.№ 2844/20 г. на БРС. При така установеното, настоящият състав съобрази следното: Основанието на чл.303 ал.1 т.1 предл.второ ГПК предпоставя узнаването и снабдяването с писмени доказателства, за твърдени в хода на производството, релевантни за решаването на спора обстоятелства, с които доказателства страната не е могла да се снабди по време на висящността на производството по обективни причини, не и поради неположена дължима грижа за собствените си работи / първа хипотеза / или доколкото самите писмени доказателства, в удостоверяване на съществуващо в хода на производството обстоятелство, са били последващо съставени / втора хипотеза /. Така сочените нови писмени доказателства следва да са от съществено значение за решението по спора. Настоящият състав намира, че признанието на факт, вкл. от процесуален представител на страна по спора, влязлото в сила решение по който се претендира за отмяна, в последващо производство, обективиран в протокол от съдебно заседание, в качеството му на писмен документ, удовлетворява характеристиката на нововъзникнало писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК / втората хипотеза /. Достатъчно е признанието да се отнася до факт, който страната е поддържала в производството, решението по което се претендира за отмяна и доказването му да е от значение за изхода на спора по същото. Признанието на факт не е идентично с признание на иск и не за признание на иска се касае в конкретния случай. Признанието е доказателствено средство, макар доказателствената му стойност да е преценима с оглед всички обстоятелства по делото - чл.175 ГПК. Действително разпоредбата касае признание пред съда, решаващ спора, спрямо който то се явява с доказателствена стойност, различна от тази на писмен документ. Но от съществуването на нормата не би могло да се приеме, че признанието в друго производство, съответно обективирането му в писмен вид – в протокол от съдебно заседание на друг съд, не би могло да се цени с доказателствена стойност за съдържащите се в него, неизгодни за заявилата го страна факти. Вярно е, че ползващата се от признанието страна е следвало да се подсигури и да може да докаже факта с други доказателствени средства, но законът не я санкционира за неуспеха в това. В хипотезата на нововъзникнало доказателство обективно не може да се обсъжда бездействие на молителя, тъй като признанието е изцяло подчинено на волята на противната страна .Законът не прави и разлика между нарочно, каквото би било признанието по чл.175 ГПК, и случайно признание – обективирано в писмен документ / съдебен протокол / извън производството, за което се ползва като основание по чл.303 ал.1 т.1 ГПК – затова и със случаен характер спрямо последното. Настоящият състав не намира основание да тълкува стеснително чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, в смисъл, че под „ писмен документ„ се визира всякакъв, но не и такъв, обективиращ признание, доколкото същото и направено в процеса, решението по който се претендира за отмяна, би било доказателствено средство с различна от тази на писмено доказателство характеристика. За направените пред съд изявления протоколът има качеството на официален свидетелстващ документ. В конкретния случай са налице предпоставките за отмяна по чл.303 ал.1 пр. второ ГПК, поради следното: От съдържанието на обективираното в съдебния протокол по гр.д.№ 2844/20 г. на БРС, с оглед съдържанието на електронно писмо от 16.05.2018 г., към което изявлението препраща и съдържанието на рекапитулацията, представена по гр.д.№ 5793/2018 г. на БРС, към която и електронното писмо от 16.05.2018 г. и изявлението в открито съдебно заседание от 19.11.2020 г. по гр.д. № 2844/2020 г. на БРС препращат и която съдът приема за идентична с визираната в писмото, като изходяща от ответното дружество, се извежда безспорно признание на „Оптимакс Тур„ ООД за възникнало с молителя правоотношение по договор за изработка, с предмет различни по вид СМР, всички на обект – хотел „Империал”, к.к. Слънчев бряг, вкл. за изработка и монтаж, но само за част от предявеното по гр.д.№ 5793/2018 г. на БРС - алуминиев предпазен парапет, к а к т о и приемане на изработката и монтажа му, при дължимо за това възнаграждение от 5 348 лева. Несъстоятелно е възражението на ответника, че „признанието” само указва на доказателства, вече представени по гр.д.№ 5794/2018г. на БРС, респ. възпроизвежда съдържанието им. Същото изяснява авторството на рекапитулацията – ответника, безспорното й визиране в съдържанието на електронното писмо от 16.05.2018 г. , чрез което се доказва предмета на възложеното и дължимото възнаграждение за отделните СМР. Самата рекапитулация,като съставена без подписи и данни за авторство, изходящо от ответника, е била негодно доказателствено средство. С признанието на ответника, че е приел, посочените в същата СМР и на съответно посочените цени, както и че е съставил самата рекапитулация, възниква и доказателствената й стойност. От друга страна „признанието” изрично потвърждава приемането на изпълнението на упоменатите в рекапитулацията СМР, без самата тя или електронното писмо от 16.05.2018 г. на ответника сами по себе си да съдържат достатъчно ясно и безспорно изявление в този смисъл. Поради това, само ценени в съвкупност трита писмени документа, само два от които вече приети и разглеждани в производството по гр.д.№ 5794/2018 г. БРС, позволяват формирането на релевантни за изхода на спора правни изводи. Доказателството за приемането на изпълнението и за дължимо възнаграждение в претендирания размер, е от решаващо значение за изхода на спора в частта по предявено за установяване вземане от изработка и монтаж на алуминиев парапет. В настоящата хипотеза на чл.303 ал.1 т.1 ГПК връщането би задължило съда да съобрази материализираното в писмен документ признание на неизгодни за ответника факти, евентуално да извърши процесуални действия в случай на оспорването му, в качеството на официален свидетелстващ документ, както и с оглед предпоставеното от основателността на иска разглеждане на предявеното от ответника съдебно възражение за прихващане, да се произнесе по същото. С оглед изхода на делото, съдебните разноски за настоящото производство подлежат на възмездяване с решението по съществото на спора при новото разглеждане на делото / т.4 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС /. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА, по реда на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, решение № 3212/25.11.2019 г. по гр.д.№ 5793/2018 г. на Бургаски районен съд, в частта му , в която е отхвърлен предявеният от „Евро – Алумил 2014„ ООД, по реда на чл.422 ГПК, иск за установяване на вземане към „Оптимакс Тур „ ООД, в размер на 5 348 лева – неплатено възнаграждение по договор за изработка и монтаж на алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ, остъклен със защитно стъкло тип триплекс, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване заявление за издаване заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 4116/2018 г. на Бургаски районен съд, както и за присъждане на разноски по делото в тази му част. ВРЪЩА делото в отменената част, за ново разглеждане от друг състав на Бургаски районен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на решение № 3212/25.11.2019 г. по гр.д.№ 5793/2018 г. на Бургаски районен съд в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: