3 Р Е Ш Е Н И Е № 202 гр. София, 28 октомври 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Севдалин Мавров ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №782 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия К. Р. И. срещу решение №126 от 13.06.2016 г., постановено по ВНОХД №124/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. Варна. С присъда №15, постановена на 29.01.2015 г. по НОХД №1744/2015 г., по описа на Окръжен съд- гр. Варна, подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 22.05.2015 г., на кръстовището на [населено място] с пътя от [населено място] за [населено място], при управление на моторно превозно средство, лек автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] нарушил чл.6, т.1, чл.50, ал.1 ЗДвП и чл.45, ал.1 и ал.2 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. П. Д., Р. С. Б. и Н. Ж. Х. и тежки телесни повреди на Н. Н. Р. и Х. Ю. В., като на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.“б“, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1 НК и чл.54 НК и чл.58а НК са му наложени наказания четири години и четири месеца „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип и на основание чл.343г НК „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години и четири месеца. С присъдата подсъдимият И. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер на 1 164, 24 лева. С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена, като наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е увеличено от четири години и четири месеца на пет години и четири месеца. В останалата й част присъдата е потвърдена. В касационната жалба се сочи основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се твърди, че наложеното на подсъдимия И. основно наказание е твърде завишено и на това основание явно несправедливо. Поддържа се, че при индивидуализацията на наказанието не са отчетени в достатъчна степен множеството смекчаващи отговорността обстоятелства- младата възраст на подсъдимия, отличните му характеристични данни, изразеното съжаление, трудовата му ангажираност, чистото му съдебно минало, липсата на предходни административни санкции и това, че И. е студент. На тези основания се предлага отмерените наказания да бъдат намалени, като бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер, които позволява приложението на чл.66, ал.1 НК. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба, като повторно излага отразените в нея оплаквания. Поддържа, че по делото са събрани доказателства за многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които дават възможност наказанието му да бъде редуцирано и отмереното наказание „лишаване от свобода“ да не бъде изтърпявано ефективно. Повереникът на частните обвинители моли касационната жалба да не бъде уважена, като поддържа, че предходните съдебни състави правилно са преценили обществената опасност на извършеното престъпление и са наложили справедливо наказание. Представителят на държавното обвинение предлага въззивния съдебен акт да бъде оставен в сила, тъй като наложените на подсъдимия наказания са съобразени с тежестта на извършеното престъпление, броя на пострадалите лица и естеството на извършеното нарушение на ЗДвП. Подсъдимият И. моли да му бъде намалено наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прие, че при определяне на основното и допълнителното наказания на подсъдимия И. съдилищата правилно са отчели като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, младата му възраст, добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, това, че е студент, съпричиняването от страна на другия водач на моторно превозно средство, участвало в произшествието- М. и не на последно място изразеното съжаление за извършеното престъпление. Законосъобразно като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено това, че с действията си подсъдимият е нарушил няколко разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, като действията му представляват грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. Касационната инстанция прецени, че при индивидуализация на наказанието следва да бъде отчетена и обществената опасност на конкретно извършеното престъпление и броя на пострадалите лица. Предмет на производството е престъпление с правна квалификация по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.“б“, във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1НК, като законодателят е предвидил в този законов текст конкретна санкция когато в резултат на престъплението е настъпила смърт на поне едно лице и телесна повреда на поне едно лице. От конкретното престъпление е настъпила смъртта на три лица и са причинени увреждания, които представляват тежка телесна повреда на други две. Обществената опасност на извършеното от подсъдимия И. престъпление е значително по- висока от тази на други престъпления, с идентична правна квалификация. Това следва да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието на подсъдимия и правилно е довело до извод, че същото не следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. На подсъдимия е наложено основно наказание в размер на четири години и четири месеца „лишаване от свобода“, като същото е редуцирано по реда на чл.58а НК от определено наказание шест години и шест месеца „лишаване от свобода“. Това наказание е в размер под средния за конкретното престъпление и същото е справедливо с оглед съществуващите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Касационната инстанция приема, че определянето на по- леко основно наказание от наложеното на И., би било несъответно на тежестта на извършеното престъпление, броя на пострадалите лица, тежестта на засягането на здравето на преживелите произшествието пострадали и не на последно място не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК. Правилно въззивният съд е завишил и наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“, като вярно е било отчетена тежестта на извършеното нарушение и броя на нарушените законови норми. По делото липсват основания за приложение на чл.55 НК защото липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността на И. обстоятелства, а и предвидените в санкционната част на разпоредбата на чл.343, ал.4 НК наказания не са несъразмерно тежки. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №126 от 13.06.2016 г., постановено по ВНОХД №124/2016 г., по описа на Апелативен съд- гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.