Р Е Ш Е Н И Е № 596 гр.София, 16 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Велинова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1964 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения И. И. Г. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 1278/2012 г. по описа на Софийския градски съд. Искането е основано на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК с доводи за съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като подсъдимият е бил осъден задочно. Претендира се за по-голяма справедливост, която да бъде постигната чрез отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник (адв. Н.) поддържа искането. Допълва, че процедурата по гл. 27 НПК не е била разяснена на подсъдимия, който е разчитал на по-ниско наказание. Съдът, пренебрегвайки смекчаващите отговорността обстоятелства, му е наложил явно несправедливо наказание, което следва да бъде намалено и предвид факта, че към настоящия момент осъденият е инвалид и в тежко здравословно състояние. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането неоснователно, тъй като подсъдимият не е бил задочно осъден, правната квалификация на деянието е законосъобразна, а за извършеното престъпление е наложено и справедливо наказание. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда от 17.01.2012 г. н. о. х. д. № 19714/2011 г. Софийският районен съд е признал подсъдимия И. И. Г. за виновен в това, в периода 6.11.2010 г. -13.11.2010 г. в гр.Н.и., при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 65 лева от владението на С. И. П. без него съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. 194, ал. 1 вр. 29, ал. 1, б. „б” НК и чл. 58а НК е наложил наказание от четири години лишаване от свобода. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип. Приспаднал е предварителното задържане на подсъдимия и в негова тежест е възложил разноските по делото. С решение № 452 от 3.04.2012 г. по в. н. о. х. д. № 1278/2012 г. на Софийския градски съд присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения е ОСНОВАТЕЛНО. На първо място осъденият И. И. Г. се позовава на нарушено право на лично участие и защита поради задочно осъждане, каквото обаче не се установява от материалите по делото. Производството пред първоинстанционния съд и пред въззивния съд е протекло изцяло в негово присъствие и с участието на защитник. Съдът е изпълнил и процесуалните си задължения, съблюдавайки стриктно изискванията на чл. 372, ал. 1 НПК да разясни правата на подсъдимия, по чиято инициатива делото е било проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, както и последиците от направеното самопризнание на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт. Затова, разгледано от аспекта на изтъкваното от осъдения нарушение, решението съдържа всички доказателства за законосъобразност. Софийският градски съд обаче не е постигнал нужното ниво на справедливост при индивидуализация на наказанието. Отчетени са били като отегчаващи отговорността несъществуващи обстоятелства, а смекчаващи вината на подсъдимия са били неоправдано пренебрегнати по своята тежест и значение. Като смекчаващо отговорността обстоятелство е била взета предвид ниската стойност на предмета на престъпление, съобразена и от първоинстанционния съд (обща сума от 65 лева), а като отегчаващи - предходни престъпления, времето, мястото и начина на извършване на деянието от подсъдимия, както невъзстановените имуществени вреди от престъпното му поведение. Нито времето (периодът 6.11.2010 г.-13.11.2010 г. ), нито мястото (къща в малък град) на извършеното престъпление, нито степента на изражение на квалифициращото обстоятелство (счупване на дървена рамка на прозорец) са показвали такива специфични особености, които съдът е следвало да отчете при индивидуализация на наказанието по правилата на чл. 54 НК. Доброволното възмездяване на причинените вреди поначало може само да облекчи наказателната съдба на подсъдимия. Обратното обаче не може да влияе върху избора от съда на наказанието. Ето защо Върховният касационен съд счита, че в конкретния случай справедливостта диктува намаляване по размер на наказанието. Наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в достатъчна степен може да постигне и целите по чл. 36 НК. Този размер следва да бъде редуциран с 1/3, на основание чл. 58а, ал. 1 НК и подсъдимият И. И. Г. да изтърпи две години и четири месеца лишаване от свобода. Решението на въззивния съд подлежи на изменяване в посочения смисъл. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. о. х. д. № 1278/2012 г. на Софийския градски съд. ИЗМЕНЯ въззивно решение № 452 от 3.04.2012 г. на Софийския градски съд, като намалява наказанието на подсъдимия И. И. Г. на две години и четири месеца лишаване от свобода. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: