4 Р Е Ш Е Н И Е № 314 София, 03 юли , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 1013/ 2012 година Производството е образувано по повод касационна жалба на подсъдимия Т. В. П. против въззивната нова присъда № 56 от 27.02.2012г. постановена по в.н.о.х.д.№ 5914/ 2011г.на Софийски градски съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 от НПК, които се поддържат и в съдебното заседание от защитника на подсъдимия.Иска се алтернативно- отмяна на съдебния акт и признаване на подсъдимия за невинен или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна, не са допуснати сочените нарушения, поради което и съдебният акт следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 от НПК намери за установено следното: Софийски градски съд с присъда № 56 от 27.02.2012г. по в.н.о.х.д.№ 5914/2011г. е отменил присъда на Софийския районен съд, НК, 9-ти състав от 11.07.2011г., постановена по н.о.х.д.№ 6576/ 2009г.на същия съд , като вместо нея на основание чл.334, т.2 от НПК постановил новата, с която признал подсъдимия Т. В. П. за виновен в това, че на неустановена дата в средата на м.ноември 2008г.в гр.С. направил опит да принуди Т. Д. Т. да извърши нещо противно на волята й- да оттегли показанията си , дадени по друго досъдебно производство, като употребил за това заплаха, че ще бъде залята със сярна киселина и ще бъде отвлечена , като деянието е извършено от лице от състава на МВР, поради което и на основание чл.143, ал.2 във вр. с ал.1 във вр. чл.142, ал.2 т.6 във вр. чл.18, ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се свеждат до неправилна преценка на събраните по делото доказателства- пренебрегване на оправдаващи подсъдимия такива и необосновано кредитиране на доказателствата, подкрепящи обвинителната теза.Твърди се, че съдът не е дал отговор на съществени противоречия в показанията на свид.Т. и Д., както и не е изпълнил задълженията си по чл.14, ал.1 от НПК- вътрешното му убеждение се основавало на недопустими предположения, а не на конкретни доказателства по делото.В мотивите липсвал отговор на направени съществени възражения, касаещи основния въпрос по делото- извършил ли е подсъдимия престъплението, за което е признат за виновен и осъден. Възраженията са неоснователни. Мотивите на постановената от въззивния съд нова присъда отговарят на всички процесуални изисквания.Съдът е изложил съображения въз основа на кои доказателства приема за установени фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, посочил е убедителни аргументи по достоверността на показанията на свид.Т. и Д., поради което и твърденията, че изводите си съдът е основал на предположения и разсъждения, недопустими в наказателния процес са неверни.Настоящият състав намира, че именно предлагания с касационната жалба от защитата начин на интерпретиране на събрания доказателствен материал , е една вероятност, която обаче се основава на избирателната преценка на определени доказателства по делото- конкретно на обясненията на подсъдимия.Задълженията на съда при постановяване на съдебния акт са конкретизирани и в настоящия случай те са изпълнени в пълен обем.Изследвани са в съответствие с изискванията и на формалната логика дори минималните различия в показанията на свидетелите, като е даден отговор на какво се дължат те, както и имат ли отношение за решаване на основния въпрос по делото- извършил ли е подсъдимият престъплението, за което е осъден. Неоснователно е и възражението, касаещо доказателствената дейност на въззивния съд.Твърденията, че неясни били причините поради които въззивният съд е допуснал събиране на нови доказателства, както и че след допускането им по неясни причини съдът се бил отказал от извършването на определени процесуални действия, са невярни.Видно от материалите по делото, при образуването му от въззивния съд, страните не са правили доказателствени искания и такива е било преценено, че не се налага да се събират.Едва след оттегляне, в процеса на постановяване на решението, е преценено, че се налага попълване на доказателствената маса.По тази причина съдът е отменил определението, с което е даден ход на съдебните прения и допуснал провеждане на съдебно следствие и събиране на доказателства.Определението на съда е мотивирано, ясно е посочено за доизясняването на кои обстоятелства се налага допускането на тези доказателства, а от момента в който е сторено това, не може да се правят никакви изводи, тъй като законът посочва до кой момент съдът може да преценява нуждата от нови доказателства.В последващото открито съдебно заседание никоя от страните не е възразила, нито пък при приключване на съдебното следствие е направила други доказателствени искания.При тези данни твърденията в касационната жалба очевидно са неверни.Доказателствата, които е било възможно да се съберат са събрани и по- късно прецени правилно от съда, а очевидно, че намерението на съда да извърши очна ставка между свид.Т. и Д. и подсъдимия е неосъществимо, поради отказа на последния да дава обяснения и да бъде поставен в очна ставка със свидетелите.За тази невъзможност да изпълни намеренията си съдът не може да бъде упрекнат, тъй като подсъдимият е този, който решава да участва или не в определено процесуално действие.Това негово право е част от основното му право на защита, което съдът не може по никакъв начин да ограничава. Поради изложените съображения и като изцяло споделя тези на въззивния съд, настоящият състав намери, че при разглеждането на делото не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна и връщане делото за ново разглеждане. При правилно приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен.Осъществени са както обективните, така и субективни признаци на чл.143, ал.2 във вр. с ал.1, вр. чл.142, ал.2, т.6 , вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което и искането за признаване на подсъдимия за невинен и оправдан не може да бъде уважено. Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 56 от 27.02.2012г. постановена по в.н.о.х.д.№ 5914/2011г. на Софийски градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: