Р Е Ш Е Н И Е № 139 гр. София, 06 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Пенка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев К. №196 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационен протест и касационна жалба на гражданския ищец З. А. срещу решение №359 от 29.10.2012 г., постановено по ВНОХД №889/2012 г. на Софийски апелативен съд, НО, V въззивен състав, с която е изцяло потвърдена присъда №66 от 07.03.2012 г., постановена по НОХД №2614/2011 г. на Софийски градски съд, с която подсъдимите П. М. М. и П. П. Н. са признати за невиновни и оправдани за това, че на 18.02.2007 г., около 13:30 часа, в [населено място], в новострояща се сграда на /улица/, при условията на независимо съпричиняване помежду си, са нарушили чл.16, ал.1, чл.33 от КТ, чл.20, ал.1 от Наредба №3 за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана (1996 г.), чл.16 и чл.40 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (2004 г.) и чл.26 от Наредба №2 за Н. и причинили поради немарливо изпълнение на занятие или друга правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност смъртта на К. О. А., като на основание чл.304 НПК подсъдимите са оправдани по повдигнатото им обвинение за извършване на престъпление по чл.123, ал.1 НК. Първоинстанционната присъда е потвърдена и в частта й, с която предявените от З. В. А. иск за претърпени неимуществени вреда в размер на 100 000 лева и от Б. О., Р. О., С. О., М. И. и Т. О. искове за претърпени неимуществени вреди, всеки за по 50 000 лева, са изцяло отхвърлени като неоснователни. В касационния протест се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК и се поддържа, че въззивният съд е направил погрешен анализ на доказателствените материали и въз основа на него е приложил неправилно материалния закон, като незаконосъобразно е потвърдил постановената изцяло оправдателна присъда. Оспорва се приетото от съда, че пострадалият О. не е имал фактическа и правна връзка с дружеството „фирма”, като се поддържа, че този извод противоречи на показанията на свидетеля А., от които е установено, че на обекта се е зидало- дейност, в извършването на която е бил ангажиран и пострадалия. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че дружеството не е било ангажирано с извършване на строителна дейност на обекта, като неправилно не е бил ценен договора на „фирма”, в които изрично е посочен като предмет на дейност, осъществява от дружеството извършването на груб строеж. Държавното обвинение поддържа, че от доказателствените материали не следва направения от въззивния съд извод за липса на фактическа или юридическа връзка между двамата подсъдими и пострадалия, което е и в основата на постановения въззивен съдебен акт. На тези основания се предлага въззивното съдебно решение да бъде изцяло отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. В касационната жалба на гражданския ищец А. се оспорват изводите на въззивния съд за липса на предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на двамата подсъдими, като се моли атакуваното решение да бъде отменено и бъде постановена присъда, с която да бъдат уважени в пълен размер предявените граждански искове. В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло касационния протест, като твърди, че в хода на производството са допуснати същестествени нарушения на процесуални правила. Предлага да бъде уважена и касационната жалба на гражданския ищец А.. Гражданският ищец моли за справедлива присъда. Защитникът на подсъдимия М. предлага касационния протест и касационната жалба да бъдат оставени без уважение. Поддържа, че с въззивния съдебен акт решаващият съд не е допуснал нарушения на процесуални правила и е обсъдил всички доказателства. Защитникът на подсъдимия С. моли да бъде оставено в сила въззивното решение. В писмена защита оспорва качеството на технически ръководител на своя подзащитен, като твърди, че от трудовия му договор се установява, че той е бил ангажиран единствено с дейност, свързана с изграждане на басейни. Оспорва се и допустимостта на приетите за съвместно разглеждане граждански искове, като се твърди, че същите не са били доказани нито по основание, нито по размер. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав прецени, че в хода на въззивното съдебно производство (а и в производството пред първостепенния съд) са допуснати съществени нарушения на процесуални правила при оценката и анализа на събраните в хода на наказателното производство доказателствени материали. Въззивният съд е възприел виждането на първоинстанционния съд за това, че не е било установено пострадалия О. и свидетеля Б. О. да са наети на работа на процесния обект от дружеството „фирма”. При анализа на събраните доказателствени материали въззивният съд не е обсъдил показанията на разпитаните свидетели- Т. и А., от които се установява, че на обекта към инкриминираната дата са извършвани строително- монтажни работи и същите са били част от дейността- предмет на дейност на дружеството на подсъдимия М.. Пак от показанията на тези свидетели се установява, че те са били наети на работа от свидетеля А.- служител именно на „фирма”. Тази информация се подкрепя и от обясненията на двамата подсъдими, от които се установява, че на инкриминираната дата и двамата са били уведомени за инцидента и са пристигнали на обекта, което е сериозна индиция за това, че и М. и Н. са били ангажирани с извършване на строителна дейност в тази сграда. В подкрепя на този извод е и обстоятелството, че пострадалият е бил вписан в книгата за инструктаж именно на „фирма” (без значение дали такъв инструктаж е провеждан и кога) Въззивният съд не е обсъдил показанията на свидетеля Г., който поддържа, че дружеството е имало ангажимент във връзка с изпълнение на строителни работи на обекта, както и договора с предмет извършване на груб строеж, сключен между „фирма” и „фирма”, въз основа, на който са изпълнявани тези строителни работи. Действително в този договор страните са конкретизирали тяхното естество, като дейности, в които зидането не е посочено, но това не може да бъде основание да се приеме, че такава дейност не е била извършвана. В тази връзка трябва да се отчете и това, че от всички доказателствени материали не се установява да е съществувал друг изпълнител на строително монтажни работи на сградата, където е настъпила трудовата злополука. Не на последно място, при обсъждането на доказателствата, трябва да бъде отчетено и това, че пострадалият е бил ангажиран с демонтирането на издигната вече стена от тухли, тъй като същата е била некачествена. Това обстоятелство кореспондира с показанията на свидетеля Г., който твърди, че е имал оплаквания от изпълнението на строителните работи от „фирма” и това е било причина да не им възложи и зидането. Липсата на анализ на посочените доказателствени източници е причина въззивният съд да възприеме факти и обстоятелства, пряко относими към предмета на производството и да допусне неточности по отношение на правилното приложение на материалния закон. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и са основание за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Независимо, че идентични нарушения са допуснати и при първоинстанционното разглеждане на делото, доколкото въззивната инстанция е такава както по фактите така и по правото тези нарушения могат да бъдат отстранени при разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон Независимо, че касационната инстанция констатира допускането на съществени нарушения на процесуални правила, което е самостоятелно основание за уважаване на касационните жалба и протест съдът прецени, че следва да отговори и на направените оплаквания във връзка с касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК. Този извод почива на констатираната връзка между анализа на доказателствата и възприетите от съда изводи по отношение на съставомерността на инкриминираното деяние и необходимостта от установяване на определени обстоятелства, с оглед ангажиране на наказателната отговорност на двамата подсъдими. При внимателен преглед на въззивния съдебен акт може да бъде направен извод, че решаващият съд е приел, че не са налице предпоставки за носене на наказателна отговорност от страна на подсъдимите, тъй като липсват доказателства пострадалият О. да е бил нает от тях на работа на процесния строителен обект. Касационният съд намира за необходимо да отбележи, че наличието на трудово или гражданско правоотношение между пострадалия и субекта на престъплението по чл.123 НК не е задължителна позитивна предпоставка за носене на наказателна отговорност. При анализ на състава на обсъжданото престъпление може да бъде направен извод, че наказателна отговорност се носи, когато субектът на престъплението е лице, което упражнява занятие или друга правно регламентирана дейност със завишена опасност и е осъществил нарушение на нормативно определени свои задължения, в резултата на което е настъпила съставомерната вреда. Наличието или липсата на трудово или друго правоотношение между извършителя на престъплението и пострадалия не е съставомерен факт и не е от значение за носенето на наказателна отговорност. В този смисъл са и решения по К. №609/2010 г., ВКС, НК, І НО, по К. №382/2010 г., ВКС, НК, ІІІ НО и др. Ето защо изводите на решаващите съдилища за това, че О. не е бил нает от подсъдимите не може да бъде формална пречка те да носят отговорност за извършено престъпление по чл.123, ал.1 НК. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че от доказателствените материали може да бъде направен извод, че сключването на трудов договор с работещите за дружеството работници не е било задължителна практика за „фирма”. В хода на производството са събрани безспорни доказателства, че част от свидетелите са работили на обекта въз основа на устна договорка със свидетеля Б. А. при липса на сключен трудов или друг договор с дружеството работодател. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди и даде отговор на въпросите дали са допуснати нарушения на правила, свързани с извършваните на обекта строително- монтажни работи, ако такива нарушения са допуснати, дали същите са в пряка причинно- следствена връзка със смъртта на О., какви са били конкретните задължения на всеки един от подсъдимите и доколко същите са били свързани с допуснатите нарушения и причинения съставомерен резултат. Всеки един от тези въпроси не е бил обсъждан с оглед извода за липсата на връзка между пострадалия и подсъдимите. Отсъствието на отговор на посочените важни за изхода на делото обстоятелства е било и причина въззивният съд да допусне нарушение на материалния закон. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №359 от 29.10.2012 г., постановено по ВНОХД №889/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.