Р Е Ш Е Н И Е № 42 София, 21.03.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....деветнадесети февруари..... две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 45 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия П. М. К. и на служебния му защитник адв. С. И. срещу решение № 241/ 10.12.2015 г. по внохд № 275/2015 г. на Великотърновския апелативен съд с оплаквания за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК и искане за неговото намаляване. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа жалбата. Развива съображения за неправилна индивидуализация на наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства и моли за определянето му по първата алтернатива на чл. 116 от НК или за приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, установи следното: С присъда № 9/ 19.08.2015 г. по нохд № 203/2015 г. Ловешкият окръжен съд признал подсъдимия за виновен в това, че на 16.03.2015 г. умишлено умъртвил баща си М. К., намиращ се в безпомощно състояние, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл. 116 ал.1 т. 3, 5 и 6 от НК го осъдил на доживотен затвор. На осн. чл.58а ал.2 и ал.3 от НК заменил доживотния затвор с лишаване от свобода за срок от 25 години. С атакуваното решение Великотърновският апелативен изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 116 ал.1 т.6 от НК и намалил наказанието на 22 години лишаване от свобода. Жалбата е основателна. За извършеното престъпление по чл. 116 от НК законът предвижда три алтернативни санкции, поради което решаващият съд е длъжен на първо място да мотивира коя от тях е адекватната за конкретното деяние, като изследва всички обстоятелства, от значение за индивидуализацията на наказанието. Съгласно разпоредбата на чл. 38а ал.2 от НК наказанието „доживотен затвор” се налага само на лица, извършили изключително тежко престъпление. Преценката за тежестта на престъплението се прави на база данните за деянието, като то би било изключително тежко, ако разкрива обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърляща тези на останалите случаи. В случая въззивният съд е изложил подробни и убедителни съображения за извода си, че извършеното от подс. К. престъпление е изключително тежко, които настоящата инстанция споделя изцяло. За да избере втората алтернатива на наказанието, предвидена в чл. 116 от НК, съдът правилно е акцентирал върху цялостното поведение на подсъдимия през тридневния период, изминал от нанесения на бащата побой до физическото му умъртвяване и мотивацията, от която той се е водил. Не може да се пренебрегне механизма на привеждане на пострадалия в безпомощно състояние, сочещ на изключително жесток побой с нанесени множество удари по цялото тяло, довели до счупване на ребра двустранно, счупване на гръдната кост, на гръбначния стълб, кръвоизливи в белите дробове, както и тежки травми по главата, довели до субарахноидна хеморагия, субдурален хематом и контузия на мозъка. Въпреки, че след побоя пострадалият е изпаднал в изключително тежко състояние, видимо и за подсъдимия, в рамките на два дни той не предприема никакви действия за оказване на медицинска помощ. Обръща се към лекар след двудневната агония на бащата, като го умъртвява чрез удушаване, за да не бъде транспортиран до болницата, където несъмнено биха се констатирали тежките му наранявания. Всички тези обстоятелства в тяхната съвкупност са мотивирали апелативния съд при избора на наказанието по втората алтернатива измежду посочените в нормата на чл. 116 от НК. Настоящият касационен състав споделя изложените убедителни съображения на съда и намира за неоснователно искането за индивидуализация на наказанието в рамките на третата алтернатива, а именно лишаване от свобода от 15 до 20 години. Върховният касационен съд не може да се съгласи с аргументите на въззивната инстанция за наличие на баланс между смекчаващите и отегчаващи вината на К. обстоятелства. Видно е от мотивите на решението, че съдът приема като смекчаващи отговорността чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на криминални регистрации, положителните данни за личността му, направените самопризнания веднага след деянието, довели до разкриване на обективната истина и доказване на обвинението, заявеното разкаяние и видимото чувство за осъзната вина. Единственото отразено отегчаващо вината обстоятелство е мотивът за извършване на престъплението- за да се прикрие друго престъпление. Тук е мястото да се отбележи несъстоятелността на направеното от защитата възражение, че съдът вменява на касатора по-тежка квалификация, за която не му е повдигнато обвинение. Великотърновският апелативен съд изрично е посочил, че оценява данните за причинените при побоя телесни увреждания като утежняващи вината обстоятелства, защото обвинение по квалифициращия признак на чл. 116 ал.1 т.8 от НК не е повдигано. Наличието на такова обвинение би изключило оценката на тези данни при индивидуализация на наказанието поради законовата забрана по чл. 56 от НК. Върховният касационен съд намира, че смекчаващите вината обстоятелства превишават като брой и тежест отегчаващите такива. Като е отмерил санкцията за престъплението около средния размер на лишаването от свобода, определен по правилата на чл. 58а ал.2 и ал.3 от НК, апелативният съд е наложил явно несправедливо наказание, несъответстващо на критериите по чл. 348 ал.5 т.1 от НПК. Наказанието следва да бъде намалено на 18 години лишаване от свобода, защото в този размер би постигнало в пълна степен целите на специалната и генерална превенция по чл. 36 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.2 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 241/ 10.12.2015 г. по внохд № 275/15 г. на Великотърновския апелативен съд, като НАМАЛЯВА наказанието на П. М. К. от 22 години лишаване от свобода на 18 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: