Р Е Ш Е Н И Е № 50050 гр. София, 23.06.2023 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №519 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ОББ Факторинг“ ЕООД, [населено място] против решение №270/02.12.2021г., постановено по в.т.д. №280/2021г. на Апелативен съд- Велико Търново, с което е потвърдено решение №260073/15.06.2021г. по т.д. №335/2020г. на Окръжен съд- Русе. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.99, ал.1 ЗЗД за осъждане на „Вики 96“ ЕООД, [населено място] да плати сумата 35 279.16 лева- вземане по фактура №[ЕГН]/13.11.2017г., издадена от „МКМ БГ“ ЕООД, прехвърлено на основание договор за факторинг №А00196/17.05.2016г. В касационната жалба се твърди, че съдебният акт е неправилен - постановен при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснован. Навеждат се доводи, че в нарушение на закона и необосновано въззивният съд е приел: че поетото от ответното дружество задължение да не променя облигационната връзка с доставчика представлява отказ от права, който е недопустим; че няма злоупотреба с права по смисъла на чл.289 ТЗ от страна на ответника, сторнирал процесната фактура; че липсата на осчетоводяване на вземането в счетоводството на ответното дружество доказва липса на доставка, като е игнорирано както осчетоводяването от ищеца, така и писменото потвърждение на ответника, че доставката е извършена и вземането по нея е дължимо. Поддържат се оплаквания, че решаващият съдебен състав е нарушил материалния закон- нормата на чл.103, ал.3 ЗЗД. Твърди се, че след като не би могло да се извърши прихващане между доставчика и платеца, което би довело до погасяване на вземането на фактора, то не би могло да се признае на доставчика и платеца възможността с нарочно последващо споразумение да установят в отношенията помежду си, че вземанията на доставчика не съществуват и това да има действие спрямо фактора. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде постановено ново, с което искът му да бъде уважен. Претендира разноски. Ответникът „Вики 96“ ЕООД оспорва касационната жалба. Излага доводи за правилността на въззивното решение и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата 35 279.16 лева- цена по фактура №[ЕГН]/13.11.2017г., въззивният съд намира, че ищцовото дружество „ОББ Факторинг“ ЕООД, в качеството му на фактор, няма вземане срещу длъжника „Вики 96“ ЕООД, тъй като договорът за доставка между „МКМ БГ“ ЕООД /доставчик и страна по договора за факторинг/ и „Вики 96“ ЕООД /купувач/ е развален и не се дължи плащане по процесната фактура от страна на купувача. Решаващият съдебен състав приема, че с договор за факторинг №А00196/17.05.2016г. „МКМ БГ“ ЕООД прехвърля на фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД по реда на чл.99 и сл. ЗЗД, при условията на договора и срещу определената в него цена, всички свои настоящи и бъдещи вземания по търговски фактури с отложено плащане, вкл. тези срещу ответното дружество „Вики 96“ ЕООД. На 12.10.2017г. между „МКМ БГ“ ЕООД и „Вики 96“ ЕООД е сключен договор за доставка по заявка на хидроизолационна мембрана първо качество Рувимат Д 1.2, Рувимат Д 1.5 и Рувимат Е 1.2., като „МКМ БГ“ ЕООД издава на ответника фактура №[ЕГН]/13.11.2017г. за доставени стоки на обща стойност 35 279.16 лева с ДДС и дата на плащане 11.02.2018г. Съдът приема за установено, че с писмо с изх. №00078/09.02.2018г. „Вики 96“ ЕООД уведомява „МКМ БГ“ ЕООД, че счита договора за доставка от 12.10.2017г. за развален, тъй като са доставени некачествените хидроизолационни материали, които не са заменени, като издава кредитно известие № [ЕГН]/23.04.2018г. към процесната фактура №[ЕГН]/13.11.2017г. Възизвният състав излага мотиви, че договорът за факторинг е вид възмездна цесия за цената на доставените при условията на търговски кредит стоки и услуги, като отговорност спрямо цесионера за съществуване на вземането към датата на неговото прехвърляне носи кредиторът- цедент, а не длъжникът. При преустановяване действието на облигационната връзка между доставчика и купувача на стоката отпада вземането на доставчика за цената, което е било предмет на прехвърляне с договора за факторинг. С оглед чл.13 от договора за факторинг №А00196/17.05.2016г., предвиждащ, че ако в резултат на търговски спорове между доставчика и платеца по фактурите или вследствие на промяна в отношенията между доставчика и платеца, независимо от причината, стойността на вземанията по фактури, авансирани от фактора по договора, е частично намалена или напълно анулирана, доставчикът се задължава да възстанови в указания от фактора срок сумите, получени като аванс срещу прехвърлените вземания, съдът стига до извод, че факторът „ОББ Факторинг“ ЕООД разполага с възможност да претендира сумите, които авансово е заплатил по процесната фактура, но от доставчика „МКМ БГ“ ЕООД, а не от „Вики 96“ ЕООД. Намира за неоснователно възражението, че развалянето на договора за доставка от „Вики 96“ ЕООД е с цел увреждане на ищцовото дружество по смисъла на чл.289 ТЗ. Счита, че потвърждаването на доставката и на дължимостта на претендираната сума от „Вики 96“ ЕООД през 2017г. предхожда преустановяването на действието на облигационната връзка между „МКМ БГ“ ЕООД и „Вики 96“ ЕООД поради недостатъци на доставените стоки, поради което е ирелевантно. С определение №50055/27.01.2023г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - относно възможността длъжникът да противопостави на фактора възражение за разваляне на сключения между него и цедента договор след изразено изрично писмено съгласие с прехвърлянето на вземането. За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното: В решение №114/10.10.2019 г. по т.д. № 2704/2018 г. на ВКС, II т.о. е прието, че длъжникът има право да противопостави на цесионера възражения във връзка с валидността на договора, от който произтича прехвърленото вземане. Предвиденото в чл.103, ал.3 ЗЗД правило, според което длъжникът може да прихване задължението си срещу свое вземане към цедента, освен при изразено изрично писмено съгласие с цесията, е приложимо по аналогия и за други възражения на длъжника, основани на договорното правоотношение с цедента, от което произтича прехвърленото вземане – напр. правопогасяващи или правоотлагащи възражения. Посочените възражения не биха могли да се противопоставят на цесионера /самостоятелно или инцидентно/ само ако е налице приемане на цесията от длъжника, съобразно предвидените в чл.103, ал.3 ЗЗД предпоставки. Възприемайки гореизложената теза, с решение №50151/01.12.2022г., постановено по т.д. №344/2022г. състав на ВКС, І т.о. приема, че разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД е приложима и по отношение на направеното спрямо цесионера възражение на длъжника за разваляне на договора с цедента, от който произтича прехвърленото вземане. Това тълкуване е приложимо и по отношение на направеното спрямо фактора възражение на длъжника за разваляне на договора с цедента, от който произтича прехвърленото вземане, тъй като договорът за факторинг съдържа съществени общи признаци с договора за цесия, регламентиран в ЗЗД. При констатираната празнина в закона относно договора за факторинг съдебният състав стига до извод, че съгласно чл.46, ал.2, пр.първо ЗНА следва да се приложат по аналогия разпоредбите на закона относно договора за цесия /в този смисъл и решение №94/10.07.2014г., т.д. №3643/2013г., ВКС, ІІ т.о./. С постановеното в хода на настоящото дело решение №50029/06.04.2023г. по т.д. №2409/2021г. на ВКС, І т.о. на идентичен с поставения по настоящото дело правен въпрос е даден отговор, който съставът споделя, че длъжникът не може да противопостави на фактора възражение за разваляне на сключения между него и доставчика договор, от който произтича прехвърленото вземане, след като е изразил изрично писмено съгласие с прехвърлянето. По основателността на касационната жалба: Предвид отговора на правния въпрос, съдът намира за основателни въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на закона и необоснованост/. Правилни са изводите на въззивния съд относно сключването между ищеца- фактор и третото лице „МКМ БГ“ ЕООД – доставчик на процесния договор за факторинг, по силата на който са прехвърлени от доставчика на фактора описаните в приложение към договора вземания, произтичащи от договори за доставки, вкл. процесното вземане срещу ответника „Вики 96“ ЕООД по фактура №[ЕГН]/13.11.2017г. на стойност 35 279.16 лева с ДДС, за което прехвърляне длъжника е уведомен. Решаващият съдебен състав е приел за установено по делото развалянето на договора за доставка между „МКМ БГ“ ЕООД и „Вики 96“ ЕООД поради недостатъци на доставените стоки /хидроизолационна мембрана/, както и издаването на 23.04.2018г. от страна на „Вики 96“ ЕООД на кредитно известие към процесната фактура, но не е обсъдил, тъй като го е приел за ирелевантно, изпратеното през м.ноември 2017г. от „Вики 96“ ЕООД до „ОББ Факторинг“ ЕООД уведомление за получено от „МКМ БГ“ ЕООД съобщение за прехвърлено с договор за факторинг вземане по процесната фактура №[ЕГН]/13.11.2017г. на стойност 35 279.16 лева и падеж 11.02.2018г. В уведомлението е обективирано изрично съгласие от страна на длъжника, който е декларирал, че е получил съобщение от доставчика „МКМ БГ“ ЕООД за прехвърляне на конкретното вземане по посочената фактура. Освен това е декларирал, че доставката е редовно извършена от доставчика, няма възражения относно дължимостта на цената и е съгласен да извърши плащането по посочената сметка на фактора. Като е счел за ирелевантно и не е обсъдил това обстоятелство, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е довело и до неправилно приложение на разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД, респ. до неправилен краен извод, че длъжникът не дължи на фактора процесната сума, тъй като договорът за доставка е развален. Писменото съгласие с извършеното прехвърляне на процесното вземане препятства възможността длъжникът да противопостави на фактора възраженията си, произтичащи от договора за доставка на стоки с доставчика, включително и възражението за разваляне на договора. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се постанови друго за уважаване на предявения иск за сумата 35 279.16 лева. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноските за всички инстанции в размер на 8 062.32 лева /3 771.16 лева за първа инстанция, 1 785.58 лева за въззивна инстанция, 2 505.58 за касационна инстанция/. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №270/02.12.2021г., постановено по в.т.д. №280/2021г. на Апелативен съд- Велико Търново, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Вики 96“ ЕООД, [населено място] да плати на „ОББ Факторинг“ ЕООД, [населено място], на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, сумата 35 279.16 лева- вземане по фактура №[ЕГН]/13.11.2017г., издадена от „МКМ БГ“ ЕООД, прехвърлено на основание договор за факторинг №А00196/17.05.2016г. ОСЪЖДА „Вики 96“ ЕООД, [населено място] да плати на „ОББ Факторинг“ ЕООД, [населено място] сумата 8 062.32 лева разноски по делото за трите инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.