О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
гр. София, 04.07.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр. дело № 3658/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 309, ал. 1, изр. второ, във вр. с чл. 282, ал. 5 ГПК.
С молба вх. № 1217/08.02.2022 г. от М. Ж. М.-П. чрез адвокат М. Ж. М., е поискано освобождаване на сумата от 11475,40 лв., внесена по сметката на ВКС като обезпечение за спиране изпълнението на влязло в сила решение № 140 от 04.01.2019 г., постановено по гр. д. № 192/2018 г. на ВКС, ГК, ІІ отд., допуснато спиране изпълнение на влязлото в сила решение частично с определение № 197 от 13.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 4232/2019 г. на ВКС, ГК, І г.о..
Насрещните страни по молбата - А. С. П. и М. Д. М., не са взели становище по искането.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение като взе предвид относимите към молбата данни по делото, намира следното:
С определение № 197 от 13.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 4232/2019 г. на ВКС, ГК, І г.о. е спряно изпълнението на влязло в сила решение № 140 от 04.01.2019 г., постановено по гр. д. № 192/2018 г. на ВКС, ГК, ІІ отд., само в частта, с която с него е признато за установено по отношение на А. С. П., че М. Д. М. е собственик на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ж.п. ареал, улица, ПИ ***, ПИ ***, който съставлява реална част с площ от 1089 кв.м. от УПИ * – за озеленяване и УПИ –ЖП ареал, от кв.20б, по действащия регулационен план на „Н. – О. и съседни жилищни територии - част север“ и на основание чл.108 ЗС А. С. П. е осъден да предаде на М. Д. М. владението върху описания имот.
За допускане на спирането молителката М. Ж. М.-П. е внесла обезпечение по специалната сметка на ВКС в размер на 11475,40 лв.
С решение № 60150 от 24.01.2022 г. по настоящето гр. д. № 3658/2021 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., по молба на М. Ж. М.-П., е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение № 140 от 04.01.2019 г., постановено по гр. д. № 192/2018 г. на ВКС, ГК, ІІ отд., в частта, с която е отменено въззивното решение № 6239/01.09.2017 г. по гр. д. № 15965/2015 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено, че признава за установено по отношение на А. С. П., че М. Д. М. е собственик на за 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: ж.п. ареал, улица, ПИ ***, ПИ ***, който съставлява реална част с площ 1089 кв.м. от УПИ *-за озеленяване и УПИ-ЖП ареал от кв. 20б по действащия регулационен план на м.„Н. О. и съседни жилищни територии-част север”, заключена между цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 по скицата на л. 154 от делото на СРС, съставляваща неразделна част от решението и осъжда на основание чл. 108 ЗС А. С. П. предаде на М. Д. М. владението върху описания имот, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-София, при което разглеждане се съобразят дадените указния, касаещи необходимите процесуални действия при новото разглеждане на делото.
При така установените факти по делото настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че молбата за връщане на сумата, внесена като обезпечение по чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 282, ал. 1 ГПК, е неоснователна.
По отношение спирането на изпълнението като мярка за обезпечение в производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение, с чл. 309, ал. 1, изр. второ ГПК се препраща към разпоредбите на чл. 282, ал. 2-6 ГПК, от което следва извод, че искането за връщане на гаранцията следва да се преценява по правилата на чл. 282, ал. 4 и 5 ГПК, т. е. не съобразно резултата от производството по отмяната, а съобразно окончателния резултат от исковото производство. Този извод следва както от тълкуването на визираните разпоредби, така и от приетото в т. 3 на ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което изискуемостта на вземането за връщане на внесените като гаранция суми настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковия процес.
В конкретния случай не е налице нито една от посочените предпоставки, тъй като производството по предявения иск продължава да е висящо, предвид връщане на делото на РС-София за ново разглеждане на спора. Изложеното обосновава извод за неоснователност на молбата за връщане на внесената като обезпечение сума, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1217/08.02.2022 г. на М. Ж. М.-П. за освобождаване на внесената от нея по сметка на ВКС сума от 11475,40 лв. като обезпечение по чл.309, ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.