Ключови фрази
Поправка на очевидна фактическа грешка * доказателства

Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
София, 24.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:АННА БАЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

при секретаря Валерия Методиева, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 57 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба на „ИНТЕРКОМ ГРУП” ООД, със седалище в [населено място], представлявано от адв. Г. А., срещу решение № 1260 от 05.06.2017г. по в.т.д. № 1782/2017г. на САС, ТО, 6 състав в частта, в която е потвърдено решение № 2181 от 13.12.2016г. по т.д. № 245/2014г. на СГС, ТО, VI – 14 състав, с което „Интерком груп” ООД е осъдено на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД да заплати на „Булмекстрейд” ООД /в несъстоятелност/ сумата 72 000 лева с ДДС, представляваща дължима наемна цена по договор за наем, сключен на 25.06.2012г., както и да заплати на „Булмекстрейд” ООД /в несъстоятелност/ разноски в размер на 878,40 лева, а по сметка на Софийски градски съд – сумата 5760 лева държавна такса. Въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е обявено за недействително на основание чл.645, ал.3 ТЗ по отношение на кредиторите на „Булмекстрейд” ООД /в несъстоятелност/ прихващането, извършено по споразумение за прихващане от 25.06.2012г., сключено между „Булмекстрейд” ООД и „Интерком груп” ООД, по иска, предявен от синдика на „Булмекстрейд” ООД /в несъстоятелност/ срещу „Интерком груп” ООД и „Булмекстрейд” ООД /в несъстоятелност/, не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.
Касаторът „ИНТЕРКОМ ГРУП” ООД – ответник по предявените искове, излага подробни съображения за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Излага и доводи за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, тъй като в разпореждането от 11.04.2017г. необосновано е прието, че във въззивната жалба не са посочени доказателства и не са направени доказателствени искания и тъй като в решението не са изложени мотиви по направеното оплакване за задължението на първоинстанционния съд да направи и приеме по делото окончателен доклад съгласно изискванията на чл.375, ал.1 вр. чл.146, ал.1 ГПК, което изключвало настъпването на процесуална преклузия за представяне на доказателства. Твърди още, че липсва произнасяне и по разпределението на доказателствената тежест и не са дадени от въззивния съд указания на въззиваемия да посочи периода, през който е осъществявано ползването на отдадения под наем имот, след като това не е сторено от първоинстанционния съд, както и да наведе твърдения за размера на дължимата наемна цена. Сочи, че решението по иска по чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД съдържа пестеливи мотиви, в които не е обсъдено обстоятелството, че липсват доказателства за ползването на имота през целия договорен период. Поддържа, че дори и при уговореното авансово плащане на наема, то пак в тежест на ищеца е следвало да се възложи да установи, че имотът е ползван през целия договорен период. Счита, че да се приеме за достатъчно основание за уважаване на иска договореното 100% авансово плащане на наемното възнаграждение, противоречи на правната логика, тъй като няма уреден в закона допустим иск за плащане на възнаграждение, въпреки и независимо от изпълнението на насрещната престация, която в конкретния случай се явява недоказана от ищеца. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено и производството да бъде прекратено. При условията на евентуалност моли въззивното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени, а ако се приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения – делото да бъде върнато за ново разглеждане с указания по приложението на закона.
Ответникът по касация В. С. С. - синдик на „Булмекстрейд” ООД /в несъстоятелност/, оспорва касационната жалба. Оспорва оплакването за недопустимост на въззивното решение, като твърди, че в производството е установено по категоричен начин подаването на исковата молба в срока по чл.649 ТЗ. Излага подробни съображения за липса на допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, като твърди, че въззивникът не е поискал във въззивната си жалба събиране на приложените към нея документи, не е навел оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, съобразно изискването на чл.266, ал.3 ГПК, не е навел и твърдения какви са причините, които са препятствали узнаване настъпването на тези нови за въззивника обстоятелства. Счита за неоснователно и оплакването във връзка с липсата на съставен окончателен доклад по чл.146 ГПК, като сочи, че доклад е бил съставен на проведеното на 22.11.2016г. съдебно заседание и съдържа разпределение на доказателствената тежест. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Ответникът „Булмекстрейд” ООД /в несъстоятелност/ не представя отговор на касационната жалба на ответника „ИНТЕРКОМ ГРУП” ООД.
С определение № 59 от 06.02.2020г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по следния процесуалноправен въпрос: „Какви са правомощията на въззивната инстанция при изложени във въззивната жалба оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка със задължението му за изготвяне на пълен и точен доклад и разпределяне на доказателствената тежест и направени с жалбата доказателствени искания?”
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за неоснователно оплакването за недопустимост на обжалвания акт поради пропускане на срока по чл.649, ал.1 ТЗ. Посочил е, че исковата молба е била изпратена от пощенски клон в [населено място] и по искане на въззивника във връзка с възражението му, че датата на пощенското клеймо вероятно е подправена, е изслушано заключението на почеркова експертиза, от което се установява, че датите, отбелязани в същите клейма на лицевата страна на плика, са „26.06.13” и „26.06.”. Посочил е още, че от този факт касационната инстанция е извела извода, че в случая е ирелевантно в кой клон на „Български пощи” ЕАД пратката е постъпила, поради което е без значение за изхода на спора нечетливостта на пощенското клеймо в частта относно клона, при четливост на датата на клеймото на лицевата част на плика, удостоверяваща датата на изпращане на пратката. Въззивният съд е счел, че не е овластен да преосмисля изводите на ВКС.
Въззивният съд е намерил за основателен главния иск с правно основание чл. 645, ал. 3 от ТЗ, като е приел, че кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника на 25.06.2012 г., а решението, с което е открито производството по несъстоятелност по отношение на длъжника, е постановено на 27.06.2012г., а въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства е счел, че към деня на извършването на въпросното прихващане същият кредитор е знаел, че е настъпила неплатежоспособност. Въззивният съд е намерил за несъстоятелно възражението на въззивника за необсъждането от съда на въпроса дали прихващането води до намаляване на масата на несъстоятелността, като е посочил, че конкретната правна норма не съдържа презумпция, която да възлага в тежест на ищеца установяването на настъпването на определени правни последици от извършеното прихващане, затова и законът не поставя задължение за съда да изследва така поставения въпрос. С оглед основателността на главния иск е приел за безпредметно обсъждането на евентуалния иск с правно основание чл. 645, ал. 4 от ТЗ.
По обусловения иск с правно основание чл.232, ал.2, във връзка с чл. 79 от ЗЗД въззивният съд е приел за безспорно, че сумата по издадената от наемодателя „Булмекстрейд” ООД фактура № 24/ 25.06.2012 г. за 60 000 лева, без включен ДДС, не е била платена от наемателя „Интерком груп” ООД. Счел е за неоснователно оплакването на въззивника, че наемната цена е недължима поради непредаването на вещта на наемателя, като е приел, че такова възражение не е било направено нито в отговора на исковата молба, нито в отговора на допълнителната искова молба, а е заявено за пръв път във въззивната жалба. Посочил е, че дори и това възражение да не е било преклудирано, разгледано по същество, то е неоснователно, тъй като в споразумението от 25.06.2012 г. изрично е посочено, че на същата дата „Булмекстрейд” ООД е предал на „Интерком груп” ООД държането на горепосочения недвижим имот, а други доказателства, които да установяват обратното, по делото няма. Приел е за неоснователно и възражението, че ищецът е трябвало да докаже ползването на имота за целия срок на договора, за да има претендираното плащане своето основание, като е изложил съображения, че, след като сам се е съгласил да плати авансово цената за целия срок на наемния договор и не твърди някакви пороци на волята, които биха могли да обусловят неговата унищожаемост, по силата на чл. 20а от ЗЗД наемателят е трябвало да се подчини на обвързващата сила на тази уговорка и да изпълни така поетото задължение.
По поставения процесуалноправен въпрос:
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК /т. 2/, решение № 8 от 05.06.2019г. по гр.д. № 1295/2018г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 6 от 19.04.2019г. по гр.д. № 1714/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др., въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по чл. 146 ал. 1 ГПК, тъй като дейността му не е повторение на действията, дължими от първата инстанция. Въззивният съд дължи единствено указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Съдът следва с оглед на тези указания да даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства, представени с жалбата или в откритото заседание по разглеждане на делото, без да се съобразява с ограниченията, предвидени в чл.266, ал.1 и ал.2 ГПК.
По основателността на касационната жалба:
По оплакванията на касатора за недопустимост на въззивното решение настоящият състав се е произнесъл с определението по чл.288 ГПК.
Предявеният иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД се основава на твърдения за сключен на 25.06.2012г. между двамата ответници „Булмекстрейд“ ООД /н./ и „Интерком груп“ ООД договор за наем, с който първото дружество е отдало под наем на второто описания недвижим имот за срок от четири години, считано от датата на подписването му, за договорена месечна наемна лева в размер на 1250 лева без ДДС или общо сумата 60 000 лева без ДДС, платима авансово към датата на подписване на договора. Предявеният иск е бил уважен от първоинстанционния съд по съображения, че с оглед уговорката за авансово плащане на договорената наемна цена за целия срок на договора изискуемостта на задължението за наема не е поставено в зависимост от предоставянето на недвижимия имот за ползване, както и че ответникът не е направил възражение в срока по ГПК за липса на изпълнение от страна на наемодателя на задължението му за предаване на имота за ползване.
Настоящият състав намира, че независимо от съдържащата се в договора уговорка за авансово плащане на наемната цена за целия срок на договора, въпросът за ползването на имота през този срок е релевантен за основателността на предявения иск за заплащане на наема.
В случая във въззивната жалба са направени оплаквания за неизпълнение на задължението на първоинстанционния съд в първото заседание да направи устен доклад, да даде указания на страните и да им предостави възможност да изложат становища във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да приеме окончателен доклад, както и за неизпълнение на задълженията на първоинстанционния съд да посочи кои факти и обстоятелства дължи да докаже всяка от страните с оглед спецификите на конкретния спор. Във въззивната жалба са изложени и твърдения, че държането на имота, за чието ползване се претендира наем, е отнето от въззивника и предадено на трето лице – купувач, като в тази връзка са представени писмени доказателства и е направено искане за приемането им. Посочено е, че тези факти не биха могли да бъдат съобразени към датата на изготвяне на отговора, тъй като не са били настъпили, и не е можело да бъдат посочени след приемане на окончателния доклад по делото, тъй като такъв не е изготвен.
По така направените оплаквания и искания въззивният съд се е произнесъл в о.с.з. на 03.05.2017г., като е приел, че доклад по делото е бил направен от първоинстанционния съд и е бил надлежно предявен на страните, които не са направили възражение в съдебното заседание на 22.11.2016г., както и че в същото определение е била разпределена доказателствената тежест между страните, поради което нов доклад по делото не се налага да бъде извършен. Въззивният съд е счел за основателно възражението на въззиваемата страна за липса на предпоставките на чл.266, ал.2 ГПК и е оставил без уважение искането за приемане на представените с въззивната жалба писмени доказателства.
Въпросът за липсата или за неправилно разпределение на доказателствената тежест се отнася до доклада, който първоинстанционният съд е бил длъжен да направи на основание чл. 146 ГПК, и до съответствие на съдържанието му с изискванията на чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК. В настоящия случай с определение без дата, намиращо се на л.62-л.66, първоинстанционният съд е направил доклад, в който по иска с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД е указал, че ищецът носи доказателствената тежест относно сключване на валиден наемен договор между ответниците, правата и задълженията на страните по наемния договор, настъпване на изискуемост на задължението за заплащане на наемната цена и е посочил, че ответниците не са направили твърдения, за които носят доказателствена тежест. В първото съдебно заседание по чл.143 ГПК, проведено в първоинстанционното производство на 22.11.2016г., съдът е докладвал посоченото определение. В това заседание представителят на ответника „Интерком груп” ООД е направил възражение, че ползване на имота, предмет на договора за наем, не е било осъществявано и е оспорил наличието на основание на иска по чл.232 ГПК. Това възражение е относимо към предмета на спора и не е било преклудирано, тъй като с оглед изложените във въззивната и в касационната жалби твърдения то се основава на факти, настъпили след изтичане на срока за отговор и допълнителен отговор. При така направеното възражение първоинстанционният съд е следвало да допълни доклада си, като даде на страните указания относно разпределението на доказателствената тежест във връзка с твърдението, че ответникът не е осъществявал ползване на имота, предмет на договора за наем. Въпреки посочената непълнота на доклада в първоинстанционното производство и направените във въззивната жалба оплаквания в тази връзка и във връзка с разпределението на доказателствената тежест, въззивната инстанция не е процедирала съобразно даденото разрешение в т. 2 на посоченото Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, като не е уважила направените от въззивника доказателствени искания, които той е пропуснал да извърши в първата инстанция поради непълнота на доклада по чл. 146 ГПК, и не е допуснала представените доказателства във връзка с релевираните от въззивника – ответник по иска, относими твърдения и възражения.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че обжалваният въззивен съдебен акт е неправилен – постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменен. С оглед недопускането на представените от касатора с въззивната му жалба писмени доказателства настоящата инстанция не може да се произнесе по основателността на изложените оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения и поради необходимостта от извършване на посочените по-горе съдопроизводствени действия делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на основание чл. 293, ал. 3 ГПК.
На основание чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по направените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.3 ГПК
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1260 от 05.06.2017г. по в.т.д. № 1782/2017г. на САС, ТО, 6 състав в частта, в която е потвърдено решение № 2181 от 13.12.2016г. по т.д. № 245/2014г. на СГС, ТО, VI – 14 състав, с което „Интерком груп” ООД е осъдено на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД да заплати на „Булмекстрейд” ООД /в несъстоятелност/ сумата 72 000 лева с ДДС, представляваща дължима наемна цена по договор за наем, сключен на 25.06.2012г., както и да заплати на „Булмекстрейд” ООД /в несъстоятелност/ разноски в размер на 878,40 лева, а по сметка на Софийски градски съд – сумата 5760 лева държавна такса.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: