Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. София, 29.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Н. Любенов изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 2875/2011 година. Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по касационен протест на Апелативна прокуратура гр.Варна, против въззивна присъда на Варненския апелативен съд, постановена по внохд № 304/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, като искането е за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа касационният протест считайки, че въззивната инстанция е изпълнила указанията в отменителното решение на ВКС. Защитниците на двамата подсъдими считат протеста за неоснователен. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С въззивна присъда № 10/21.10.2011 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е отменил присъда № 41/13.04.2010 г., постановена по нохд № 184/2009 г., на Окръжен съд гр.Силистра, в частта относно произнасянето по чл. 252, ал. 2 НК, като вместо нея е признал подс. М. К. И. и Т. М. Т. за не виновни в извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като ги е оправдал по това им обвинение. По довода в протеста за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърдения за неправилна преценка на събраните доказателства, а от там и за незаконосъобразен извод, че подсъдимите не са извършили посоченото престъпление. По своята същност тези възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционната присъда, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Изводите за невиновността на двамата подсъдими в осъществяване от обективна и субективна страна състава на това престъпление, са подкрепени изцяло от показанията на разпитаните свидетели, от обясненията на подсъдимия Т., приложените многобройни писмени доказателства, подробно изброени в мотивите, експертните заключения. Следователно, вътрешното убеждение на съда не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ, на всички събрани доказателства – видно от изложените мотиви, съобразно указанията на ВКС с отменителното решение №145/14.07.2011 г., по н. д. № 30/2011 г.. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че не може да се направи еднозначен извод по отношение извършване на инкриминираното с обвинението деяние, т. е да се приеме за безспорно установено, че то е доказано по несъмнен начин, каквито са изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, за да се постанови осъдителна присъда. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован извод, защо отхвърля като неоснователна позицията на прокуратурата – л. 18 - 21 от мотивите. Изложил е също така и убедителни съображения, на кои се дава вяра и на кои не и на кои се гради извода за невиновността на подс. И. и Т.. При приетите за установени фактически положения, които не подлежат на касационен контрол с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление, са напълно законосъобразни. Посочените в касационния протест възражения във връзка с този довод, са идентични с поддържаното от прокуратурата становище и пред въззивният съд. Същият в мотивите си задълбочено се е занимал с тях и е изложил убедителни и задълбочени съображения, защо не ги възприема. Законосъобразно е било прието, че не е осъществен състава на престъплението, поради което правилно двамата подсъдими са били оправдани по това обвинение. Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно постановяването на оправдателната присъда. Счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Точно е посочено, че съставът на чл. 252, ал. 2 НК изисква извършването на банкови сделки без специално разрешение с реализиране на значителни неправомерни доходи. По делото по никакъв начин не са установени такива. Представяните парични средства са били обезпечавани с договорна ипотека, чрез изготвяне на нотариални актове, в нито един от който не е била уговаряна лихва, като и чл. 240 ЗЗД установява, че с договор за заем се дължи лихва само, ако е уговорена писмено. Обезпечаването на заемите само чрез договорните ипотеки, няма отношение към съставомерността на деянието по чл. 252 НК, тъй като няма никаква печалба и от там реализиране на неправомерен доход. В тази връзка въззивният съд, обсъждайки показанията на св. Д. и Х., правилно е дал вяра на приложените писмени доказателства – нотариални актове, в които не е уговорена лихва и тъй като са били изповядани пред нотариус. Законосъобразен е и извода, че дори и да има съмнение за получена скрита лихва по отпусканите заеми, липсват доказателства в тази насока и не може да бъде безспорно доказано при наличието на нотариални актове за договорни ипотеки изповядани пред нотариус, без такава уговорка. Правилни са и изводите относно отмяната на първоинстанционната присъда изцяло по чл. 252 НК, така както и е решението на Върховният касационен съд. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че двамата подсъдими следва да бъдат оправдани поради липса на състав на престъпление. За това, няма никакво основание за уважаване искането, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: От съдържанието на съображенията към протеста, може да се направи извод за твърдяно неспазване правилата за оценка на доказателствата от въззивния и нарушения по чл. 313 и 314 НПК. Настоящата инстанция счита този довод за неоснователен. Присъдата на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не е допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършени ли е или не престъпление от двамата подсъдими, е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните и писмени доказателствени средства, както и от експертните заключения. Чрез тях е установено точно поведението и действията им през инкриминирания период. След като е приел по несъмнен начин, че подсъдимите не са осъществил състава на това престъпление, правилно са били оправдани за това. Не възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалния закон. По повод на подадена въззивна жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи, мотивирано е обосновала извода си да приеме, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. Както бе посочено по – горе, видно от мотивите към съдебния акт, този съд е посочил защо приема доводите на защитата за несъставомерност на деянията. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил задълженията си по посочените текстове от НПК при постановяване на присъдата си, липсват допуснати нарушения свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на прокуратурата. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на първоинстанционната присъда. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност между страните е осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията относно правно – релевантните факти , са основани на цялостен анализ на събрания доказателствен материал. С оглед на изложеното касационния протест и в тази си част се явява неоснователен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 10/21.10.2011 г., постановена по внохд № 304/2011 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: