Р Е Ш Е Н И Е № 74 гр.София , 27 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП М.Михайлова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 90/2014 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане за възобновяване на наказателно дело- внохд 1114/2013 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, депозирано от осъдения Н. С. А. на основание чл.420 ал.2 от НПК във вр.с чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 от НПК. В искането са развити подробни съображения ,с които се аргументира оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от страна на въззивната инстанция, а именно: ОС-Пловдив е нарушил разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК ,като не е изложил аргументирани съображения защо не възприема доводите, изложени в жалбата и пледоариите; че е интерпретирал част от гласните доказателствени средства -показанията на свидетелите Б. и В. превратно и не според действителното им съдържание; че съдът не е обсъдил противоречията между показанията на тези двама свидетели; че е анализирал доказателствата не в тяхната цялост; че липсва обективно , всестранно и пълно разследване по делото, доколкото разследващите органи не са извършили оглед на местопроизшествие, не са иззели дактилоскопни следи и не са установили свидетели- очевидци на гонитбата, които да разпознаят подсъдимия А.. Доводът за явна несправедливост на наложеното наказание, поради нарушение на материалния закон се аргументира с това ,че въззивният съд неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл.58 б. „а” от НК,доколкото подсъдимият не е проявил упорство да довърши престъплението ,като избяга с якето на пострадалия. Според осъдения този аргумент ,заедно с другите смекчаващи отговорността обстоятелства-липсата на вреди,малкия размер на предмета на престъплението и тежкото материално и финансово положение обосновават приложението на чл.58 б. „а” от НК и определяне на наказанието по реда на чл.55 от НК. Моли се производството по делото да бъзе възобновено,да бъде отменено въззивното решение на ОС-Пловдив и делото върнато за ново разглеждане, или алтернативно- да бъде намалено наложеното наказание до размер около една година лишаване от свобода. В съдебното заседание пред ВКС служебно назначеният защитник на осъденият А.-адв.С. моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело, тъй като липсват доказателства, които да сочат категорично, че осъденият е извършил престъплението; че са налице съществени противоречия в показанията на свидетелите Б. и В., необсъдени от съда; че въззивната инстанция не е отговорила на направените от страна на защитата възражения. Счита ,че би било напълно оправдано, ако съдът приложи разпоредбата на чл.58 б. „а” от НК. Представителят на ВКП взема становище ,че искането е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.Счита ,че решението на въззивния съд не страда от пороци,а наложеното наказание намира за справедливо. В последната си дума осъденият Н. А. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд след като обсъди основанията ,изложени в искането на осъдения, становището на страните в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си,намери за установено следното: С присъда №209 от 20.06.2013 г. ,постановена по нохд 2654/2013 г., Пловдивски районен съд е признал подсъдимия Н. С. А. за виновен в това ,че на 09.05.2013 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив е направил опит да отнеме чужди движими вещи-парична сума от 160 лв.от владението на В. К. ,без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” във вр.с чл.18 ал.1 във вр.с чл.54 от НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59 ал.1 от НК е зачетено времето, през което Н. А. е бил задържан. По повод подадена от защитника на подсъдимия А. жалба ,пред Пловдивски окръжен съд е било образувано внохд 1114/2013 г., което е приключило с решение №305 от 14.11.2013 г., с което е потвърдена изцяло посочената по-горе първоинстанционна присъда. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл.420 ал.2 от НПК и е срещу влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл.419 ал.1 от НПК. Подадено е в срока по чл.421 ал.3 от НПК. Разгледано по същество,искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не са налице основания за възобновяване на делото. Съдилищата по фактите са изяснили всички обстоятелства от предмета на доказване по чл.102 от НПК-извършеното престъпление и участието на осъдения А. в него и всички други факти ,имащи отношение за отговорността му. Приели са от фактическа страна ,че на инкриминираната по делото дата и място, подсъдимият Н. А. влязъл в апартамента на св.К., който към този момент също бил в жилището си и взел намиращото се в коридора яке на свидетеля, в което имало 160 лв. К. чул скърцане на входната врата и усетил въздушно течение, което го накарало да погледне към коридора ,където забелязал подсъдимия, че държи якето му. Свидетелят подгонил подсъдимия, като гонитбата продължила и на улицата, където Н. А. бил настигнат, препънат от свидетеля,в резултат на което паднал на земята и по този начин задържан. Била извикана полиция , като на място пристигнали полицейските служители-св.Б. и В.,които отвели подсъдимия в управлението. Упрекът на осъдения, релевиран в искането му, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани доказателства-в тяхната цялост, не може да бъде възприет от настоящият касационен състав. И това е така ,тъй като видно от мотивите на постановения съдебен акт, ОС-Пловдив, макар и да не е извършил собствен анализ на показанията на св.В. К. и обясненията на подсъдимия, е споделил обосноваността на виждането на първостепенния съд, както относно това, че следва да бъде кредитирано заявеното в хода на съдебното следствие от св.К. /като единствено по отношение предмета на престъплението следва да бъде възприето посоченото от свидетеля в разпита му на досъдебното производство, приобщен по съответния процесуален ред/, а така също и относно обясненията на подсъдимия А., приети като израз на защитната му позиция. По-нататък , въззивната инстанция, във връзка с наведени доводи от защитата, е анализирала и показанията на свидетелите- полицейски служители И. Б. и А. В.. Вярно е ,че направената от ОС-Пловдив интерпретация на част от тези показания не е според тяхното действително съдържание, поради което не може да бъде възприета от ВКС. Но също така е вярно и ,че тези показания не носят първична информация относно събитията преди задържането на подсъдимия и по точно такава ,свързана с извършеното престъпление и неговия автор. Фактите ,за които е свидетелствал И. Б. - че господина , който е задържал лицето, му обяснил, че това лице преди пет минути е проникнало в жилището му и ,че е било подгонено от него , застигнато и бутнато на земята, имат производен характер, но в случая няма забрана за тяхното ползване, доколкото те служат за проверка на първични доказателства, каквито са фактите , съобщени от св.К. по влизането на подсъдимия в дома му и неговото подгонване, съответно задържане. От информацията ,че подсъдимият е съобщил на свидетеля Б., че е „бил във входа, в някакъв вход и повече не го питах, защото не е в моята компетенция”, не може да се направи извод за подкрепеност на показанията на св.К., поради две причини: първо- недопустима е подмяната на първични доказателства, каквито са фактите, съдържащи се в обясненията на подсъдимия ,при положение ,че той отрича да е „влизал някъде, нито пък да се е опитал да краде нещо” с производни, каквито са фактите , съобщени от св. Б. /замяната на първични доказателства с производни е допустима само когато първите са се оказали недостъпни , какъвто не е настоящият случай/ и второ- показанията на св.Б. са твърде неконкретни и общи по отношение време и място /„във входа , в някакъв вход”/. На следващо място, показанията на св.В., че „контактът с него /подсъдимия/ беше във връзка с оформянето на документите .Той каза, че е намерил тези вещи в казана /не касаят обвинението по настоящето дело/ и каза ,че не е влизал в жилището, но те всички така казват” по-скоро подкрепят позицията, заета от подсъдимия , че не е влизал в жилището на пострадалия. Независимо от изложеното дотук, показанията на св.К., характеризиращи се с логическа последователност и убедителност и потвърждаващите ги производни доказателства- показанията на св.Б. ,в които последният възпроизвежда казаното му от св.К., са напълно достатъчни за аргументиране на възприетите от решаващите съдилища изводи, свързани с авторството и механизма на деянието. Не следва да бъде подминаван и особено важния факт ,че в показанията на св.К. се съдържа информация, за това , че от момента ,в който той е подгонил подсъдимия по стълбите на входа на блока си /пострадалият живее на втория етаж/ до момента ,в които го е неутрализирал, чрез бутането му на земята, свидетелят е бил на разстояние не повече от 5-6 метра след него, не го е изпускал от поглед и не е губил визуален контакт с подсъдимия, което напълно опровергава твърдението на Н. А. ,че по погрешка е бил нападнат на улицата от К.. На следващо място не се споделя оплакването,релевирано в жалбата ,че въззивният съд не е отговорил на направените от жалбоподателя възражения. Макар лаконично и твърде схематично ,ОС-Пловдив им е дал отговор, според собствената си преценка, с изключение на възражението за липса на обективно ,всестранно и пълно разследване, намерило израз в липса на оглед на местопроизшествие в дома на св.К., липса на установяване и изземване на дактилоскопни следи, както и установяване на лица ,станали свидетели на гонитбата. Действително ,така посочените следствени действия не са извършени, като възможността делото да бъде попълнено с допълнителни доказателства е отдавна отминала. Това обаче не означава, че събраните доказателства не са достатъчни и категорични за обосноваване на авторството на деянието, в каквато насока бяха изложени съображения по-горе. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на осъдения А. наказание. Твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание, поради нарушение на материалния закон, предвид отказа на въззивната инстанция да приложи разпоредбата на чл.58 б. „а” от НК във вр.с чл.55 от НК, е неоснователно. Касационният съд намира за правилно решението на ОС-Пловдив да не приложи разпоредбата на чл.58 б. „а” от НК, макар и не по съображенията ,изложени от него. Разпоредбата на чл.58 б. „а” дава възможност за преценка относно приложението на чл.55 от НК ,когато деянието е опит, като при тази преценка следва да се съобразят обстоятелствата по чл.18 ал.2 от НК. В конкретният случай, изхождайки от приетите за установени от съдилищата фактически обстоятелства, се налага извода ,че единствената причина, поради която деянието не е довършено е именно появата на св.К., препятствала отнемането на предмета на престъплението. При това положение е напълно правилен отказа на въззивния съд да приложи коментираната правна разпоредба. В допълнение следва да се отбележи,че преценката за наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства е обоснована, като наложеното наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода,при спазване на разпоредбата на чл.54 от НК, е адекватно на тежестта на извършеното ,на обществената опасност на извършителя –изключително висока /осъждан е 13 пъти на лишаване от свобода/ и на целите по чл.36 от НК. По изложените съображения и доколкото не се установява основателност на искането на осъдения Н. С. А. за възобновяване на наказателното дело, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. С. А. за възобновяване на наказателното производство по внохд 1114/2013 год. по описа на Окръжен съд- град Пловдив, Наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/