Р Е Ш Е Н И Е № 147 Гр.София, 24.06.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.586/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С решение №4604/11.10.18 г.,постановено от ОС-Благоевград /БлОС/ по Н.Ч.Д.557/18 г. е отказано признаване и изпълнение на европейска заповед за арест, издадена на 01.08.18 г.от Апелативен прокурор при АП Ереу,Ермуполи, Република Гърция, с искане за предаване на Д. Д.-български и македонски гражданин, за изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от седем години и десет месеца, наложено с окончателно решение №3/08.01.18 г.на Апелативен съд по тежките престъпления на Ереу,Република Гърция. Със същото решение е прието да се приведе в изпълнение това наказание, като е постановено след влизане в сила на съдебния акт той да бъде изпратен незабавно на ОП-Благоевград за внасяне на предложение по реда на чл.457,ал.2-5 НПК. Потвърдена е и мярката за неотклонение Задържане под стража,взета спрямо осъдения. Постъпило е искане /наречено молба/ от Д. Д. чрез неговия защитник, в което се отправя претенция за възобновяване на посоченото производство,тъй като в хода на същото не са изследвани въпроси за накърняване на правата на осъденото лице при провеждане на съдебното производство в молещата държава. А това било задължително, независимо че осъденият отправил заявление пред съда, че желае да търпи наложеното му наказание в РБ. В съдебно заседание пред ВКС Д. и защитникът му поддържат искането с отразените в него доводи. Прокурорът от ВКП намира, че то следва да бъде оставено без разглеждане, а ако не се приеме тази теза- без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Както вече бе заявено, съдебното решение, чиято отмяна се иска по посоченото Н.Ч.Д.557/18 г., е постановено на 18.10.18 г., а искането за възобновяване е депозирано на 18.02.19 г. Следователно спазен е законово прогласеният шестмесечен срок от влизане на съдебния акт в сила. Това обаче не означава, че решението по атакуваното производство е от кръга актове по чл.419 НПК, които подлежат на проверка по реда на възобновяването. Казаното е така поради следните съображения: Компетентен орган на Република Гърция е изпратил до българските компетентни власти европейска заповед за арест /ЕЗА/ на Д. Д. и БлОС е пристъпил към разглеждане на производство по нея-Н.Ч.Д.557/18 г. В проведеното на 11.10.18 г. съдебно заседание българският гражданин Д. е заявил,в отговор на отправеното от неговия защитник изявление на основание чл.40,ал.1,т.4 ЗЕЕЗА, че желае да търпи наказанието лишаване от свобода, наложено му по присъда в Гърция, в България. Именно затова е отказано изпълнението на ЕЗА,като на основание чл.44,ал.8 ЗЕЕЗА съдът е приел да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода. Решението е влязло в законна сила,като е било атакувано само в частта по потвърдената мярка за неотклонение. В отговор на поетите ангажименти към молещата държава предвид характера на отказа, е инициирано производство по реда на чл.457,ал.2-5 НПК, както изисква нормата на чл.44,ал.10 и 11 ЗЕЕЗА. Образувано е Н.Ч.Д.652/18 г.по описа на БлОС. С решение от 22.11.18 г.е прието за изпълнение решение №3/ 08.01.18 г.на АС за тежки престъпления- Ереу,Република Гърция,като е приспособено същото по предвидения в НПК ред. Тогава е и започнало оспорване от страна на осъдения и неговата защита, предвид нарушените процесуални права на Д. при разглеждане на делото пред гръцкия съд. В тази връзка е депозирана жалба пред АС-София и е образувано В.Н.Ч.Д. 1603/18 г.по описа на същия. С решение № 10/14.01.19 г.съдебният акт на БлОС е потвърден. В предвидения в НПК шестмесечен срок от влизане на решението в сила е постъпило искане за възобновяване на последното посочено производство, което с решение №85/24.04.19 г.на 3 н.о.на ВКС е оставено без уважение. Процесуалната хронология установява, че с настоящото искане се настоява да се възобнови едно частно наказателно производство,в хода на което е решен междинен въпрос- този дали да се изпълни ЕЗА, изпратена от друга държава-членка на ЕС, или да не се изпълни на някое от посочените в ЗЕЕЗА основания. Именно желанието на Д. да търпи в България наказанието,наложено по постановената в Гърция присъда, е станало основа да се постанови отказ за екстрадиране. И тъй като това е решено на основание чл.40,ал.1,т.4 ЗЕЕЗА, е активирана разпоредбата на ал.8 на чл.44 ЗЕЕЗА и БлОС е приел да приведе в изпълнение лишаването от свобода по тази присъда. Това от своя страна е довело и до обсъжданото вече производство по реда на чл.457,ал.2-5 НПК,актовете по което се явяват финализиращи процедурата. Както този съд е имал повод да заявява и в други свои решения по третирания проблем, след като на основание чл.40,ал.1,т.4 ЗЕЕЗА е отказано изпълнение на ЕЗА, Д. сам е възпрепятствал възможността да бъдат разглеждани възражения за пороци с оглед негово неучастие в провежданото срещу му наказателно производство, приключило с постановена осъдителна присъда. Такава би била налице в осъдилата го държава по съответния предвиден в същата процесуален ред,след реално изпълнение на процедура по екстрадиция. Просто казано, тъй като става дума за държави-членки на ЕС, се приема взаимно доверие в наказателноправните системи на тези страни и именно затова съществува облекчен режим на изготвяне,депозиране и разглеждане на ЕЗА, със съответни възможности заявките по нея да се изпълнят в замолената държава. При това,доколкото иде реч за демократични държави, те предоставят възможност екстрадираното лице да има достъп до съд с оглед оплаквания за проведеното в молещата държава наказателно преследване. Следователно осъденият може да избере дали да бъде екстрадиран и да депозира възражения в тази връзка в молещата държава или да търпи наказанието по приспособената вече присъда в замолената държава. Но съдебните органи на последната не са оправомощени да се произнасят по правилността на постановения съдебен акт в другата държава-членка. Проследяване на реализираните по това производство процедури,както и простият прочит на закона /ЗЕЕЗА/ несъмнено установяват междинния характер на въпросите, решавани чрез конкретното съдебно решение /такъв не би бил налице, ако осъденият би бил екстрадиран/, постановено по делото,чието възобновяване се иска. Именно поради тази причина атакуваният съдебен акт не може да бъде поставен сред тези по чл.419 НПК, които подлежат на разглеждане по реда на възобновяването. Противното решаване на проблема би довело до възможност за настъпване на правен хаос, предвид последвалата финализирана процедура, с която по същество е изпълнена ЕЗА. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения Д. Д. чрез неговия защитник за възобновяване на Н.Ч.Д.557/18 г.по описа на ОС-Благоевград. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/