Р Е Ш Е Н И Е № 154 София, 30.11.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 957/2015 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Е. Г. от [населено място] пазар против решение № 156 от 15.12.2014 г. по в. т. д. № 557/2014 г. на Шуменски окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 218 от 08.07.2014 г. по гр. д. № 73/2013 г. на Новопазарски районен съд, е уважен предявеният от Р. В. Ч. от [населено място] пазар срещу Г. Е. Г. от [населено място] пазар, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на сумата 20 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 17.07.2008 г., за която сума са издадени заповед за изпълнение № 569 от 13.12.2012 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 991/202012 г. на Новопазарски районен съд. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд, че доколкото издателят на процесния запис на заповед не е оспорил факта на издаването и валидността му, представянето на същия в заповедното производство в цветно принтерно копие, а не в оригинал, не е пречка за установяване на произтичащото от него вземане. Счита, че това становище на въззивната инстанция е неправилно и е в противоречие със съдебната практика. Като незаконосъобразно касаторът преценява и изразеното от решаващия състав разбиране, че не е доказано изпълнение на поетото със записа на заповед задължение за плащане на сумата 20 000 лв. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 406 от 31.05.2016 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпроса: Относно възможността на съда в производството по чл. 422 ГПК да признае за съществуващо вземане по запис на заповед, който не е представен по делото в оригинал. Ответницата по касация – Р. В. Ч. от [населено място] пазар – заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 09.03.2016 г., поддържани и в открито съдебно заседание. Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи предявения от Р. В. Ч. от [населено място] пазар срещу Г. Е. Г. от [населено място] пазар иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване съществуването на вземане в размер на сумата 20 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 17.07.2008 г., въззивният съд е приел, че независимо от безспорно установения от заключенията на изслушаните по делото единична и тройна графически експертизи факт, че представеният в заповедното производство запис на заповед от 17.07.2008 г. не е в оригинал, а в цветно ксерокопие, посоченото в него вземане следва да се признае за съществуващо. Според съдебния състав, този извод произтича от обстоятелството, че ответникът не оспорва нито издаването на менителничния ефект, нито формата и съържанието му. С оглед на това и доколкото записът на заповед съдържа всички задължителни реквизити по чл. 535 ТЗ, съдът е счел, че непредставянето му в оригинал не води до невъзможност за ищцата да упражни правата си по него. Като неоснователно е преценено и възражението на ответника за погасяване на вземането по записа на заповед. В тази насока, позовавайки се на специалната норма на чл. 492, ал. 1 ТЗ, решаващият състав е приел, че доколкото не е доказано отбелязване на извършено плащане на сумата по записа на заповед, връщането на същия на неговия издател и последващото му унищожаване не доказват погасяване на дълга. По обусловилия допускането на касационното обжалване въпрос настоящият състав приема следното: Записът на заповед е ценна книга, материализираща определено субективно право и доказваща наличието му. От тази негова характеристика следва изводът, че абсолютна предпоставка за реализиране на правата по записа на заповед е обективното му съществуване като писмен акт, т. е. като оригинален документ. Липсата на оригинал лишава поемателя по записа на заповед от основното доказателство за инкорпорираното в него вземане и поради това същото не може да бъде удоволетворено. Без да съществува в оригинал, записът на заповед не може да изпълни и функцията на изпълнително основание, каквато възможност предвижда Гражданският процесуален кодекс (чл. 417, т. 9), тъй като не би могла да бъде извършена проверката по чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК налице ли е редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, нито да бъде отбелязано издаването на изпълнителен лист в съответствие с императивното изискване на чл. 418, ал. 2, изр. 2 ГПК. Становището, че оригиналът на записа на заповед трябва да е налице към момента на издаване на изпълнителен лист, е застъпено и в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 2008 г. на О. на ВКС във връзка с отклонения въпрос по т. 5, а също и в постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 1172 от 28.12.2012 г. по ч. т. д. № 733/2012 г. на ВКС, Второ т. о. и определение № 710 от 24.07.2012 г. по ч. т. д416/2012 г. на ВКС, Второ т. о. Поради изложените съображения следва да се приеме, че ако записът на заповед не съществува в оригинал и поради това същият не е представен нито в заповедното производство, нито в производството по чл. 422 ГПК, обективираното в него вземане не може да се счете за доказано и съответно искът за установяване на съществуването му не може да бъде уважен. В този смисъл е отговорът на въпроса, обусловил допускането на касационното обжалване. По основателността на касационната жалба: С оглед дадения по-горе отговор на значимия за спора въпрос, обжалваното въззивно решение е неправилно. Безспорният по делото факт, че в заповедното производство процесният запис на заповед е представен в цветно принтерно копие, а не в оригинал и че оригиналът на същия изобщо не съществува, налага извода, че инкорпорираното в него вземане за сумата 20 000 лв. не е доказано. Ето защо, установителният иск по чл. 422 ГПК, имащ за предмет това вземане, не може да бъде уважен. В тази връзка следва да се отбележи, че причините, поради които оригиналът на документа не съществува, са ирелевантни за настоящото производство. Без значение е и обстоятелството, че ответникът не е оспорил представеното по делото копие на документа по реда на чл. 193 ГПК, тъй като такова оспорване би имало смисъл само ако ценната книга е налична. Доколкото по делото не е доказано възникване на твърдяното от ищцата вземане, не подлежи на обсъждане и въпросът за неговото погасяване. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено, а предявеният от Р. В. Ч. срещу Г. Е. Г. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК –отхвърлен. С оглед указанията по т. 13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, издадените по ч. гр. д. № 991/202012 г. на Новопазарски районен съд заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не подлежат на обезсилване. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора (ответник по иска) следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 1300 лв., включваща 100 лв. – възнаграждение за вещо лице, 400 лв. – държавна такса за касационно обжалване и 800 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е установено от приложения договор за правна защита и съдействие № 76355 от 03.06.2016 г. Поради липсата на искане за присъждане на разноски за заповедното производство, съдът не се произнася по дължимостта на такива. Касаторката следва да заплати по сметка на Новопазарски районен съд разноски по делото за вещо лице в размер на сумата 95 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 156 от 15.12.2014 г. по в. т. д. № 557/2014 г. на Шуменски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. В. Ч. от [населено място] пазар, [улица] срещу Г. Е. Г. от [населено място] пазар, [улица] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в размер на сумата 20 000 лв., произтичащо от запис на заповед от 17.07.2008 г., за която сума са издадени заповед за изпълнение № 569 от 13.12.2012 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 991/202012 г. на Новопазарски районен съд. ОСЪЖДА Р. В. Ч. от [населено място] пазар, [улица] да заплати на Г. Е. Г. от [населено място] пазар, [улица] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 1 300 (хиляда и триста) лева. ОСЪЖДА Р. В. Ч. от [населено място] пазар, [улица] да заплати по сметка на Новопазарски районен съд разноски в размер на сумата 95 (деветдесет и пет) лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: