Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 38 София, 08 юни 2009 год.   В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А               Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година и в състав:                                                                  Председател: Иван М.Недев                                                                         Членове: Николай Дърмонски                                                                                          Блага Иванова   при секретар Аврора Караджова ...……………    и с участието на прокурора Мариана Маринова ........ изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев ………………………  наказателно дело № 739/2008 год. Подсъдимият Й. Д. С. обжалва по касационен ред въззивна присъда № 58/08 от 17. ХІ.2008г. по внохд 907/2008г. на АС-София с доводи за нарушения на закона – материалния и процесуалния. Съображенията са, че неправилно са възприети за достоверни показанията на св. Б. В. , които са в основата на осъдителната присъда. Защитата му прави свой анализ на доказателствата и предлага извода, че показанията на Б. са недостоверни и не могат да обосноват извода за престъпна дейност. Искането е въззивната присъда да се отмени и вместо това подсъдимия да бъде оправдан. Прокурорът е на становище, че жалбата е неоснователна След преценка доводите и становищата на страните и проверка на решението в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимият Й. Д. С. е признат за виновен и осъден за подкуп по чл.301 и чл.54 НК на 2(две) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 3(три) години и глоба 2000лв. за това, че на 29. ХІІ.2005г. в Митническо бюро-Самоков в качеството на длъжностно лице – младши митнически специалист при Митница-Аерогара – София, поискал и приел 400лв., които не му се следват, за да извърши действия по служба; на основание чл.301,ал.4 НК е лишен от правото да извършва дейност на митнически орган по смисъла на Закона за митниците за срок от 2(две) години. Жалбата е неоснователна. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в съответствие със смисъла на закона и практиката по приложението му. Анализът и преценката на доказателствата по делото не противоречат на правилата на формалната логика и взаимната връзка на установените обстоятелства. Стремежът на защитата да внесе съмнение в достоверността на показанията на свидетелката Б, правилно съдът е възприел като част от защитната теза на подсъдимия. Изложени са аргументи, които дават основание за извода, че тези свидетелски показания отразяват вярно фактите и обстоятелствата от значение за отговорността на подсъдимия. След като той и защитата му не спорят, че в момента на ареста и двете му ръце са били в джобовете на якето, в единия от които са намерени исканите и получени 400лв., очевидно твърдението, че не разбрал и не знаел да има такива пари е само защита. То противоречи и на неговите обяснения при обиска и претърсването към момента на задържането – протокола на л.3 и л.4 от досъдебното производство. А по отношение показанията на другата свидетелка А. В. не се сочат и причини да не им се вярва. Несъстоятелни са, както правилно е приел въззивният съд, и твърденията, че определените суми са приблизителната такса „Физически контрол”, след като сумата 400лв. е получена след внасянето по банков път на тази такса в по-малък размер и документите за това са били в ръцете на подсъдимия. Няма нарушения на процесуалните правила, още повече – съществени по смисъла на чл.348,ал.3 НПК. Няма нарушение и на материалния закон – при приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. Подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението подкуп по чл.301,ал.1 НК – на инкриминираните дата и място и в качеството на длъжностно лице е поискал и е получил 400лв. за да извърши действията по служба, която дейност е извършвал към момента на престъплението. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав   Р Е Ш И:   Оставя в сила въззивна присъда № 58/08 от 17. ХІ.2008г. по внохд 907/2008г. на АС-София. Решението не подлежи на обжалване.     Председател:   Членове: