Р Е Ш Е Н И Е № 54 София, 26.03.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: Галина Тонева Членове: 1. Бисер Троянов 2. Димитрина Ангелова при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурора Ивайло Симов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 42 за 2021 г. Касационното производство е образувано, на основание чл. 346, т. 2 от НПК, по протест на Великотърновската окръжна прокуратура и по жалба на частния обвинител С. К. Ж., против нова присъда № 76 от 21.10.2020 г., по в.н.о.х.д. № 48/ 2020 г., по описа на Великотърновския окръжен съд. В касационния протест се сочат основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Нарушението на материалния закон е представено с неправилните, според прокурора, правни изводи за причиненото от подсъдимия телесно увреждане при условията на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК и неприлагане на закона, който е следвало да бъде приложен – за непредпазливо деяние по чл. 133 от НК, каквато правна квалификация то е получило с първоинстанционната присъда. Погрешните изводи счита за последица от процесуални нарушения при излагане на фактическата обстановка по случая, както и по начина на възприемане на събраните по делото доказателства при едностранното им обсъждане, при неправилно кредитиране на обосноваващите само защитната теза и игнориране на останалите, подкрепящи обвинителната теза. С протеста се прави искане за отмяна на оправдателната въззивна присъда и прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтекла погасителна давност за непредпазливо причиняване на средна телесна повреда. Касационната жалба на частният обвинител С. К. Ж., изготвена чрез неговия повереник адвокат Веселина Пиргозлиева, също се позовава на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Касаторът счита, че въззивният съд е извършил едностранен доказателствен анализ, а възприетата от него променена фактическа обстановка е в нарушение на изискванията за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото, които процесуални нарушения са довели и до неправилното приложение на материалния закон с институт, който не е бил проявен по време на деянието. Предлага свой прочит на доказателствата, сходен с установените от първоинстанционния съд факти по случая. Настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, или за постановяване на осъдителна присъда от касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста в касационното производство. Счита протестните доводи за неоснователни, а материалният закон за правилно приложен, при съответствие на вида и характера на неизбежната отбрана на подсъдимия спрямо противоправното нападение от пострадалия. Касационната жалба на частния обвинител също приема за несъстоятелна, поради липса на проява на касационните основания, посочени в нея. Изразява становище за потвърждаване на въззивния съдебен акт и оставяне на касационните протест и жалба без правни последици. Жалбоподателят и частен обвинител С. К. Ж., както и неговият повереник адвокат Веселина Пиргозлиева, не вземат лично становище пред касационната инстанция. Подсъдимият М. Г. Г. и неговите защитници адвокатите Милчо Ванев и адвокат Иван Скорчев считат атакуваната нова въззивна присъда за правилна и законосъобразна, и постановена в съответствие със събраните по делото доказателства и съдебната практика. Приложеният с присъдата институт на неизбежната отбрана намират за единствения възможен изход от наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилите протест и жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 76 от 18.12.2018 г. по н.о.х.д. № 252/ 2018 г. Севлиевският районен съд е признал подсъдимия М. Г. Г. за виновен в това, че на 10.01.2014 г., в гр. Габрово, ул. "Пенчо Постомпиров", пред № 23, чрез усукване зад гърба на лявата ръка на С. К. Ж. и последващо негово и на пострадалия падане, по непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лява раменна става и счупване (малък костен откъс) по ръба на ставната повърхност на лявата лопатка, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник на пострадалия, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 133 във вр. с чл. 129 от НК и му наложил административно наказание глоба в размер на 1 200.00 (хиляда и двеста) лева, но го оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за умишлено причиняване на средната телесна повреда по хулигански подбуди по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.първо във вр. с чл. 129 от НК. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. С нова присъда № 76 от 21.10.2020 г. по в.н.о.х.д. № 48/ 2020 г. Великотърновският окръжен съд отменил изцяло първоинстанционния съдебен акт и признал подсъдимия М. Г. Г. за невинен да е причинил телесното увреждане на пострадалия, поради наличието на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК и го оправдал по повдигнатото му първоначално обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.първо във вр. с чл. 129 от НК. Настоящото касационно производство е по второ по реда, след отмяната на предходна въззивна осъдителна присъда № 102 от 03.10.2019 г. по в.н.о.х.д. № 193/ 2019 г. на Великотърновския окръжен съд с решение № 247 от 13.02.2020 г. по к.н.д. № 1093/2019 г. на Върховния касационен съд, ІІ н.о. С отменената въззивна присъда подсъдимият е бил признат за виновен изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за умишлено причинена средна телесна повреда по хулигански подбуди и му е било определено наказание от две години лишаване от свобода, прието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. В хода на това въззивно производство, но преди постановяване на съдебния акт, подсъдимият Г. направил искане за прекратяване на наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтекла погасителна давност за преследване за деянието по чл. 133 от НК, квалифицирано от Севлиевския районен съд. Същевременно, първоинстанционното съдебно производство също е било повторено, след отмяна с въззивно решение № 35 от 17.05.2018 г., по в.н.о.х.д. № 30/ 2018 г., по описа на Габровския окръжен съд на оправдателната присъда № 766 от 22.12.2017 г. по н.о.х.д. № 768/ 2017 г., постановена за първи път в това наказателно производство от Габровския районен съд, с която бил приложен институтът на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК. Необходимостта от повторното разглеждане на делото наложила промяна на местната подсъдност, на основание чл. 43, т. 3 от НПК (с определение по н.ч.д. № 596/ 2018 г. на ВКС, ІІ н.о.) и делото било изпратено за разглеждане от Севлиевския районен съд. Всички въззивни производства са образувани по жалби на частния обвинител С. К. Ж., а в.н.о.х.д. № 30/2018 г. на Габровския окръжен съд – по жалба на частния обвинител и по протест на прокуратурата. Касационният протест и жалбата на частния обвинител – предмет на разглеждане в настоящото второ касационно производство, са подадени в законовия срок, от легитимни лица и срещу акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледани по същество доводите, изтъкнати от касаторите, са неоснователни. Не е допуснато нарушение от въззивната инстанция на процесуалните правила за правилно възприемане и анализ на събраните по делото доказателства. Касационната проверка установи, че основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, наведено в протеста и в жалбата на частния обвинител, не е проявено по делото. Обжалващите страни сочат, че доказателственият анализ бил едностранен и непълен, с отдадено предпочитание към обясненията на подсъдимия и показанията на неговата съпруга, вместо на показанията на частния обвинител, съпругата му и дъщеря им. Доводът е неверен и поради това - несъстоятелен. Въззивният съд е подложил на внимателна проверка всички събрани по делото доказателства, като е провел повторен разпит на подсъдимия М. Г. и на основните свидетели-очевидци на инцидента: С. Ж., Л. Ж., М.-А. Ж., А. М., М. Д. и М. Л.. Позовал се и на техните изложения от първоинстанционното съдебно следствие, а така също и на други свидетели, разпитани от районния съд, но дошли на мястото на инцидента след неговото преустановяване. Съдът е съпоставил фактите, разкрити чрез гласни доказателствени средства, с експертните изводи относно механизма на причиняване на средната телесна повреда и констатираните по телата на сборилите се мъже други леки телесни наранявания. Намерил е логично съответствие между всяко увреждане и действието, което го е причинило, както и неговият автор. По този начин окръжният съд е пресъздал в подробности поведението на подсъдимия Г. и на частния обвинител Ж. в хронологична последователност, разкривайки основните факти предопределили приложението на закона. В мотивите към въззивната присъда са изложени съображенията на съдебния състав защо предпочита едни доказателства, поради тяхната пълнота и неизменчивост на изложението, вместо други, които е намерил за непълни и откъслечни да пресъздадат цялата обстановка по случая. Позовал се на сведенията за няколко удара, нанесени от пострадалия на подсъдимия преди падането им на земята и впоследствие, след изправянето им, като намерил обясненията на подсъд. Г. и показанията на свидетелите Д. и М. за най-пълни и достоверни и не е могъл да се позове само на изложените от семейство Ж. събития, поради непълния им разказ, покрит от правото по чл. 121, ал. 1 от НПК. Извън професионалните умения на съдилищата не са останали необсъдени доказателства и доказателствени средства. Затова и възражението залегнало в протеста и в жалбата на частния обвинител за едностранчивост на доказателствения анализ не почива на обективната и логична преценка. Фактическата обстановка, приета от въззивната инстанция, не се отличава особено съществено от тази на първоинстанционния съд, но разкрива по-пълно и в детайли механизма на стълкновението и последователността от действия на подсъдимия и на пострадалия, което е позволило изграждането на по-добър анализ на ситуацията, с ясно обособяване на провокативното поведение на постр. Ж. и нападението му с удари с юмрук, вторият от които попаднал в областта на лявото око на подсъдимия, в резултат на което двамата се сборичкали и паднали на земята. Следствие на силния натиск на тялото на подсъдимия върху това на пострадалия и извитата лява ръка на постр. Ж. било причинено телесното увреждане на нападателя, изразяващо се в изкълчване на лявата раменна става и счупване (малък костен откъс) по ръба на ставната повърхност на лявата лопатка, довели до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник. Макар мотивите на Севлиевския районен съд в частта за доказателствения анализ значимо да превъзхождат тези на въззивната инстанция, поради добрите професионални умения и усет на съдията-докладчик с кратко, но стегнато, ясно и изчерпателно изложение, първата инстанция е допуснала сериозна грешка при изграждане на фактическата обстановка. Първоинстанционният съд не е описал последователното проявление на отделните събития от инцидента в неговата цялост, а излагайки вербалното стълкновение между спорещите водачи на двата автомобила в началото на инцидента, прекъснал изложението и се насочил към местоположението на свид. М., след което започнал да пресъздава събитията според нейните възприятия и наблюдателно място (в близост до мястото на стълкновение, но не непосредствено до него), поради което пропуснал да изведе важен факт от обективната действителност – двукратното замахване на пострадалия с юмрук към лицето на подсъдимия, при което първият удар бил отбит от подсъдимия, получавайки защитно нараняване на ръката, но при втория удар вече било причинено кръвонасядане в областта на лявото око. Тъкмо това поведение на частния обвинител Ж. било възприето правилно от окръжния съд за противоправно нападение, наложило неизбежната отбрана за подсъдимия, който приложил захват на свободната лява ръка на нападателя, но поради усукване на телата на борещите се те паднали на терена и от силата на натиск била причинена средната телесна увреда на нападателя. Пропускът на районния съд е довел до неправилно изграждане на цялостната обстановка по случая, което е предопределило и неправилното приложение на материалния закон по чл. 133, алт.втора от НК. Верни са правните изводи на Великотърновския окръжен съд, че телесното увреждане е причинено в резултат на неизбежна отбрана, в която подсъдимият Г. бил поставен от пострадалия Ж.. Вярно е също така, че изведените в различни етапи от наказателното производство факти по случая никога не са подкрепяли обвинителната теза за умишлено причинена средна телесна повреда, поради което тя закономерно е била отхвърлена. Затова и протестиращата прокуратура настоява само за връщане на делото обратно, като при новото разглеждане да се даде възможност за потвърждаване на мотивите на първоинстанционната присъда в частта за извършеното непредпазливо деяние и за прекратяване на наказателното производство, поради настъпила абсолютна погасителна давност за наказателно преследване. Същите правомощия не могат да бъдат приложени от касационния съд, каквото алтернативно искане е развито в протеста и в касационната жалба, предвид обстоятелството, че изложената от Великотърновския окръжен съд фактическа обстановка не разкрива общественоопасно деяние, а фактите по делото не могат да бъдат променяни в хода на касационното производство, освен при изключението на чл. 354, ал. 5 от НПК, каквото не е проявено досега по делото. Материалният закон е приложен правилно. Поведението на подсъд. М. Г. законосъобразно е възприето за неизбежно отбраняващо спрямо непосредственото, противоправно и непрекратено нападение с юмруци от страна на частния обвинител Ж.. Основателно присъдата на районния съд е била отменена, а подсъдимият Г. – оправдан за причиненото при неизбежна отбрана телесно увреждане на нападателя. Не е допуснато нарушение на чл. 348, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК, което се претендира с касационните протест и жалба – че не е бил приложен чл. 133, който е следвало да бъде приложен. Както първоинстанционният съд, така и въззивната инстанция не са приели за достоверен фактът, че пострадалият Ж. бил насила измъкнат от шофьорското си място, в каквато насока са неговите показания и тези на съпругата и дъщеря му. Ето защо непроявеният в действителност факт не може да получи правно изражение, нито да бъде обсъждан наред с останалите факти от инцидента. В хода на касационната проверка не бяха намери за основателни възраженията на протестираща страна и на частния обвинител за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Затова и атакуваната нова присъда на въззивната инстанция следва да бъде потвърдена. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 76 от 21.10.2020 г., по в.н.о.х.д. № 48/ 2020 г., по описа на Великотърновския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.