5 Р Е Ш Е Н И Е № 15 София, 22.04.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 46/2013 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], [община] срещу решение № 211 от 27.09.2012 г. по в.т. д. № 203/2012 г. на Добрички окръжен съд, с което, след отмяна на постановеното от Каварненски районен съд решение № 68 от 07.06.2012 г. по гр. д. № 67/2012 г., е уважен предявеният от [фирма], [населено място] иск по чл. 69, ал. 2 ЗЗД, като е определен срок на [фирма] за изпълнение на задължението му по т. 2.5. от споразумението от 08.07.2010 г. – 31.12.2015 г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на съда за наличие на предпоставките по чл. 69, ал. 2 ЗЗД, като твърди че изпълнението на задължението по т. 2.5. от сключеното между страните споразумение от 08.07.2010 г. не е предоставено на волята или възможностите на длъжника, а че то е поставено в зависимост от настъпването на едно отлагателно условие, т. е. от осъществяването на едно бъдещо събитие – продажбата на конкретно посочени апартаменти, собственост на длъжника, и получаването на продажната цена, което условие не зависи от волята на длъжника. С определение № 713 от 28.10.2013 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящия въпрос за приложението на чл. 69, ал. 2 ЗЗД в хипотезата, когато страните са обвързали изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно условие, за което не е уговорен конкретен срок. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор от 14.01.2013 г., които поддържа и в съдебно заседание. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени решението на Каварненски районен съд и да уважи предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма] иск по чл. 69, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че в т. 2.5. от сключеното между страните споразумение от 08.07.2010 г. не е уговорен срок за изпълнение на задължението на ответника по иска [фирма] за плащане на сумата 3 700 226.19 лв., представляваща част от общо дължимото на ищеца [фирма] възнаграждение по договор за извършване на СМР от 18.04.2007 г. и договор за строителство от 11.10.2006 г., а е постигнато само съгласие за плащането на тази сума поетапно /на части/ и за начина, по който ще бъде заплащана тя – по 25% от всички суми, постъпили по банковите сметки на длъжника от продажби на негови апартаменти, посочени конкретно в приложен списък. С оглед на това, решаващият състав е направил извод, че изпълнението на задължението за плащане е поставено в зависимост от сбъдването на едно отлагателно условие – продажба на апартаментите, което, доколкото също не е обвързано с определен срок, зависи изцяло от волята на длъжника. Като неоснователно е преценено възражението на ответника, че липсата на продажби се дължи на световната финансова и икономическа криза. В тази връзка съдебният състав е посочил, че от страна на длъжника не са ангажирани доказателства да е предложил апартаментите за продажба и че същите не са могли да бъдат продадени. По въпроса, обусловил допускането на касационния контрол, настоящият състав приема следното: Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗЗД урежда хипотезата, при която изпълнението на поето облигационно задължение е предоставено на волята или възможностите на длъжника. Отчитайки обаче систематичното й място в Закона за задълженията и договорите – в Глава „Изпълнение” от Раздел „Действия на задълженията” и с оглед обстоятелството, че същата е част от разпоредбите, относими към срока за изпълнение (определяне, последици, броене), следва да се приеме, че с посочената норма на длъжника е предоставена преценката не дали изобщо да изпълни или не поетото от него задължение, а кога да го изпълни. От установеното в чл. 63, ал. 1 ЗЗД правило, че всяка от страните по договора следва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, произтича изводът, че длъжникът трябва да изпълни своето задължение в срок, който, с оглед вида на престацията и конкретните обстоятелства на случая, се явява разумен от гледна точка интересите и на двете страни по сделката. Липсата на изпълнение в рамките на разумния срок е основание за упражняване потестативното право на кредитора да иска от съда да даде на длъжника достатъчен срок за изпълнение. Безспорно, предпоставките на чл. 69, ал. 2 ЗЗД ще са налице при изрична уговорка между страните по договора, че длъжникът ще престира, когато реши или когато има възможност. Приравнен на тези хипотези обаче е и случаят, при който страните са обвързали изпълнението на задължението с настъпването на отлагателно условие без уговорен краен срок, сбъдването на което е в зависимост и от поведението на длъжника. Допустимостта на подобна уговорка произтича от установения в чл. 9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето, приложим по силата на препращащата норма на чл. 288 ТЗ и към търговските сделки. Съгласието на страните, че задължението става изискуемо след настъпването на определено бъдещо несигурно събитие (условие), осъществяването на което е предпоставено и от активността на самия длъжник, следва да бъде преценявано като предоставяне на изпълнението на неговата воля и възможности. Отричането на приложимостта на чл. 69, ал. 2 ЗЗД към тази хипотеза би препятствало настъпването на изискуемостта на задължението и би лишило кредитора от дължимата му престация, което е правно недопустимо. В подкрепа на този извод е и нормата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, с която е въведена презумпцията, че условието се смята за сбъднато, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи. По аргумент от по-силното основание, ако сбъдването на условието е предпоставено и от действията на самия длъжник, изпълнението на задължението, чиято изискуемост е обвързана с настъпването на това условие, също следва да се преценява като предоставено на волята и възможностите на длъжника. С оглед изложеното, по отношение на обусловилия допускането на касационното обжалване въпрос настоящият състав приема следното: Нормата чл. 69, ал. 2 ЗЗД е приложима и в хипотезата, когато страните са обвързали изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно условие, за което не е уговорен конкретен срок, ако сбъдването на условието зависи и от самия длъжник. По основателността на касационната жалба: При така дадения отговор на релевантния за спора въпрос обжалваното решение е правилно. Изцяло следва да бъде споделено изразеното от въззивния съд становище, че в случая са осъществени предпоставките на чл. 69, ал. 2 ЗЗД. В т. 2.5. от сключеното между страните споразумение от 08.07.2010 г. не е уговорен срок за изпълнение на задължението на ответника по иска [фирма] за плащане на сумата 3 700 226.19 лв., а е уговорен само начинът, по който ще бъде погасявано това задължение – на части, чрез банков превод на 25 % от продажната цена на конкретно посочени апартаменти. Следователно, изпълнението на задължението е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, т. е. от сбъдването на едно отлагателно условие – продажбата на апартаментите. Доколкото сбъдването му зависи както от обективни обстоятелства – конкретната икономическа обстановка (търсенето и предлагането на имоти), така и от действията на длъжника, това условие е смесено по своя характер. Няма съмнение, обаче, че от решаващо значение за продажбата на процесните имоти е активността на длъжника-техен собственик – той следва да рекламира и предлага апартаментите непрекъснато, по всякакви възможни начини и то на цена, която е реална с оглед пазара в дадения момент. Цената, определянето на която е в зависимост единствено от волята на длъжника-продавач, е особено съществена предпоставка, за да бъдат реализирани продажбите, тъй като при обявяване на имотите на нереално висока цена същите биха били непродаваеми. Именно поради това, че сбъдването на уговореното от страните условие е предпоставено от активността на самия ответник, изпълнението на задължението му по т. 2.5. от процесното споразумение следва да бъде преценено като „предоставено на неговата воля и възможности” по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗЗД. Като е достигнал до същия извод, въззивният съд е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден. Що се отнася до дадения на длъжника срок за изпълнение – 31.12.2015 г., въпросът за това, дали същият е достатъчен, не подлежи на обсъждане в настоящото производство предвид липсата на заявено в касационната жалба оплакване в тази насока. Независимо от изхода на спора, доколкото ответникът по касация не е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, съдът не се произнася по дължимостта им. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211 от 27.09.2012 г. по в.т. д. № 203/2012 г. на Добрички окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: