5 Р Е Ш Е Н И Е № 221 [населено място], 21.06.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в публично заседание на първи юни две хиляди и единадесета година в състав: Председател: К. Ю. Членове: Л. Б. С. Д. При секретаря Райна Стоименова като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 399 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. А., В. Р. А., И. И. А. и Р. И. А., действаща лично и със съгласието на майка си В. Р. А., всички от [населено място], подадена от процесуалния им представител- адв. В.Н. и по касационна жалба на И. Х. Ш., Д. В. Ш. и Н. В. Ш. и тримата от [населено място], подадена от процесуалния им представител - адв.П. К. срещу въззивно решение № 111 от 24.07.2009 г. по гр.д. № 88/2009 г. на Габровския окръжен съд. С определение № 253 от 1.03.2011 г. е допуснато касационно обжалване само по касационната жалба на И. Х. Ш., Д. В. Ш. и Н. В. Ш. срещу въззивно решение № 111 от 24.07.2009 г. по гр.д. № 88/2009 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 638 от 22.11.2006 г. по гр.д. № 1408/2005 г. на Габровския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. П. А., действащ лично и в качеството на едноличен търговец с фирма “И.-И. А.”, В. Р. А., лично и като законен представител на Р. И. А. и И. И. А., действащ лично и със съгласието на майка си В. Р. А. против И. Х. Ш., Д. В. Ш., Н. В. Ш. и ЗК [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ за обявяване нищожност на споразумение от 13.07.2004 г. по нох.д. № 687/2004 г. на Старозагорския окръжен съд в гражданската му част, като вместо него е постановено ново, с което е признато за установено по отношение на И. Х. Ш., Д. В. Ш., Н. В. Ш. и ЗК [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/, че И. П. А. не дължи сумите както следва: на И. Х. Ш. сумата 40 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г.; на Д. В. Ш. сумата 30 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г. и на Н. В. Ш. сумата 30 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г., издадени от Окръжен съд, [населено място], като издадени на несъществуващо /нищожно/ изпълнително основание- споразумение по нох.д. № 687/2004 г. на Окръжен съд, [населено място]. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото по този иск правен въпрос- представлява ли годно изпълнително основание в частта, с която е одобрено по реда на чл.414з, т.7 НПК /отм./ от наказателния съд споразумение, извършено по нох. дело № 687/2004 г. на Окръжен съд, [населено място] за гражданските последици от престъплението- обезщетение за неимуществени вреди на пострадалите. По поставения правен въпрос настоящият съдебен състав дава следния отговор: Съгласно разпоредбата на чл.414 и, ал.1 НПК /отм./ одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда. Ревизирането на този съдебен акт може да бъде постигнато само по реда на Глава ХVІІІ НПК /отм./, в което производство може да бъде установявано споразумението противоречи ли на материалния и процесуален закон, за да се прецени дали е нарушена разпоредбата на чл.414з, т.7 НПК /отм./. Наказателният процес не познава понятието нищожност на постановения съдебен акт. На преценка подлежи само обстоятелството нарушен ли е закона или не, т.е. нарушен ли е материалния закон и допуснати ли са съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на някоя от страните. В конкретния случай е образувано наказателно производство и пострадалите - ответници по настоящия иск са участвали като страна в това производство. На подсъдимия И. П. А. са били разяснени правните последици от подписване на споразумението в съответствие с разпоредбата на чл.414з, ал.4 НПК /отм./. Общото при прекратяване на наказателното производство по реда на чл.414з и чл.414к НПК/ отм./ е, че при двата случая наказателното производство се прекратява и подсъдимият се отказва от разглеждане на делото по общия ред. Дали е спазен процесуалния ред при одобряване на споразумението е факт ирелевантен за настоящото производство, защото установяването му може да бъде извършено само по реда на НПК. При дадения отговор на поставения въпрос по жалбата на И. Х. Ш., Д. В. Ш. и Н. В. Ш., настоящият съдебен състав намира следното: И. Х. Ш., Д. В. Ш. и Н. В. Ш. са предявили срещу И. П. А., действащ лично и в качеството на едноличен търговец с фирма “И.-И. А.”, В. Р. А., лично и като законен представител на Р. И. А. и И. И. А., действащ лично и със съгласието на майка си В. Р. А. иск за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в нот. акт № 178/2004 г., с който И. А. и В. А. са прехвърлили на децата си И. И. А. и Р. И. А. апартамент в [населено място] и на нотариалното действие по чл.472 вр. чл.475 ГПК /отм./. От данните по делото е установено, че И. П. А. е причинил пътно-транспортно произшествие, при което е загинал наследодателя на ищците. Въз основа на подписаното по наказателното дело споразумение ищците са се снабдили с изп.листове за събиране на посочените в същото обезщетения за неимуществени вреди. След получаване на призовката за доброволно изпълнение И. П. А. е прехвърлил апартамента на децата си. За да върнат имота в патримониума на своя длъжник ищците-взискатели по изпълнителното дело са предявили иска за нищожност на договора и на нотариалното действие по чл.472 вр. чл.475 ГПК /отм./. Длъжникът и ответник по иска И. П. А. е предявил насрещен установителен иск срещу ищците, оспорвайки изпълнителното основание, а именно споразумението по наказателното дело като нищожно. За да уважи предявеният инцидентен установителен иск въззивният съд е приел по отношение на Шангалови, че И. П. А. не им дължи сумите по изпълнителните листове, тъй като същите са издадени на нищожно изпълнително основание- споразумение по нох.д. № 687/2004 г. на ОС-Стара Загора в гражданската му част съгласно действаща редакция на чл.414 з НПК /отм./, тъй като ищците не са били страна в наказателното производство, не са предявили граждански иск, поради което е налице процесуална недопустимост за постигане на спогодба между пострадалите и подсъдимия по реда на НПК, при внесено споразумение по чл.414з и сл. НПК /отм./ за дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, когато не е предявен граждански иск. Решението е неправилно. Въз основа на подписаното по наказателното дело споразумение ответниците по насрещния установителен иск са се снабдили с изпълнителни листове за събиране на посочените в същото обезщетения за неимуществени вреди. При дадения отговор на поставения въпрос одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда, а в частта относно вредите на наследниците на починалото лице, вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие, и размера на обезщетението споразумението се ползва със сила на пресъдено нещо в отношенията между лицата, които са го сключили. В случая одобреното от наказателния съд споразумение между И. П. А. и И. Ш., Д. Ш. и Н. Ш. относно претърпяните от Шангалови неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им и размера на обезщетението е задължително за тях и не може да се ревизира от гражданския съд. Изводът на въззивния съд, че споразумението на наказателния съд е нищожно в частта, с която страните са постигнали съгласие относно причинените неимуществени вреди и размера на обезщетението им е неправилен. Съобразно разпоредбата на чл.414и, ал.1 НПК /отм./ одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното производство има последиците на влязла в сила присъда, а разпоредбата на чл.222 ГПК/отм./, респ. чл.300 ГПК установява, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед обвързващата сила на присъдата за гражданския съд следва да се приеме за установено по делото, без да може да пререшава въпроса за причинените неимуществени вреди и размера на обезщетението им. В случая в одобреното от наказателния съд споразумение И. П. А. и Шангалови са постигнали съгласие относно обстоятелството, че последните са претърпяли неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им, резултат от причиненото пътно-транспортно произшествие от А., както и относно размера им и този въпрос не може да се пререшава от гражданския съд. С оглед на изложеното следва, че одобреното от наказателния съд споразумение в частта за гражданските последици от престъплението-обезщетение за неимуществени на пострадалите е годно изпълнително основание и ищецът по насрещния установителен иск И. П. А. дължи сумите по изпълнителните листове. Приетото от въззивния съд, че споразумението в частта за гражданските последици от престъплението е нищожно е неправилно, поради което решението в частта, с която е уважен насрещния установителен иск ще следва да се отмени и на основание чл.293, ал.2 ГПК се реши по същество от касационната инстанция, като искът се отхвърли. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 111 от 24.07.2009 г. по гр.д. № 88/2009 г. на Габровския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на И. Х. Ш., Д. В. Ш., Н. В. Ш. и ЗК “Х.”, АД, [населено място] /в несъстоятелност/, че И. П. А. не дължи сумите както следва: на И. Х. Ш. сумата 40 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г.; на Д. В. Ш. сумата 30 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г. и на Н. В. Ш. сумата 30 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г., издадени от Окръжен съд, [населено място], като издадени на несъществуващо /нищожно/ изпълнително основание- споразумение по нох.д. № 687/2004 г. на Окръжен съд, [населено място] и вместо него в тази част Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. П. А., действащ лично и в качеството на едноличен търговец с фирма “И.-И. А.”, В. Р. А., лично и като законен представител на Р. И. А. и И. И. А. против И. Х. Ш., Д. В. Ш., Н. В. Ш. и ЗК [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ иск за признаване на установено по отношение на И. Х. Ш., Д. В. Ш., Н. В. Ш. и ЗК [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/, че И. П. А. от [населено място], [улица], ет.Х, ап.17 не дължи сумите както следва: на И. Х. Ш. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.І, офис 3, адв. П. К. сумата 40 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г.; на Д. В. Ш., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.І, офис 3, адв. П. К. сумата 30 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г. и на Н. В. Ш., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.І, офис 3, адв. П. К. сумата 30 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г., издадени от Окръжен съд, [населено място], като издадени на несъществуващо /нищожно/ изпълнително основание- споразумение по нох.д. № 687/2004 г. на Окръжен съд, [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: