Ключови фрази

1




Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

София, 22.06. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №4539 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№334337/02.07.2021 г., подадена от „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Д-р Щерев“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. М. Ел-Т. от САК, срещу решение №263250, постановено на 20.05.2021 г. от Софийски градски съд по в.гр.д.№1506/2020г., с което:
-решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частта, с която искът на В. В. Д. срещу „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Д-р Щерев“ ЕООД е уважен за сумата до 3000лв.;
-решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която предявеният от В. В. Д. срещу „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Д-р Щерев“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД е бил отхвърлен за разликата над сумата от 3000лв. до 8000лв. и вместо това „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Д-р Щерев“ ЕООД е осъдена да заплати на В. В. Д. на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД още 5000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания за периода от 06.03.2017г. до 09.03.2018г., причинени от увреждане в следствие на претърпяна на 06.03.2017г. операция лапаротомия без предварителнно информирано съгласие, ведно със законната лихва от 06.03.2017г. до плащането;
-решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която ЗАД „Армеец“ е осъдено да заплати на САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД на основание чл. 469 КЗ във вр. с чл. 435 КЗ, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК сумата от 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди, дължимо въз основа на полица професионална отговорност №1658013060000537085, при условие, че САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД заплати тази сума на В. В. Д., както и 400 лв. разноски и вместо това предявеният от САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ обратен иск на основание чл. 469 КЗ във вр. с чл. 435 КЗ, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК сумата от 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди, дължимо въз основа на полица професионална отговорност №1658013060000537085, е отхвърлен като неоснователен;
-отхвърлен е като неоснователен предявеният при условията на евентуалност обратен иск на САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ с правно основание чл. 469 КЗ във вр. с чл. 435 КЗ, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК за сумата от 5000лв., която сума САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД е осъдена да заплати на В. В. Д. на основание чл. 49 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – при постановяване на решението си въззивният съд не е обсъдил в мотивите си всички възражения, изложени в подадената от САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД въззивна жалба, както и в отговора на дружеството по въззивната жалба, подадена от В. В. Д. (за липсата на противоправно поведение от страна на медицинските специалисти, работещи в болницата; за наличието на доказателства, че на ищцата е била предоставена информация по чл. 88 от Закона за здравето и към този момент тя не е била под анестезия); че събраните доказателства са коментирани противно на тяхното съдържание, а част от доказателствата изобщо не са обсъдени (основното и допълнително заключение на в.л. Д.); че са обсъдени доказателства, които първоинстанционният съд не е обсъждал, но в тази насока липсват оплаквания в подадените въззивни жалби. За неправилен счита извода на въззивния съд, че сама по себе си липсата на информирано съгласие е основание за ангажиране отговорността на лечебното заведение дори при доказани ползи от лечението, както и извода, че застраховани лица по сключената със ЗАД „Армеец“ застраховка „Гражданска отговорност“ са само физическите лица, които са част от медицинския персонал на болницата, но не и самото лечебно заведение. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба В. В. Д., чрез процесуалния си представител адв. П. Й. Н. от АК-В. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по съображения, изложени в подадения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационна жалба Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна по съображения, изложени в подадения в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК отговор, както и в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
С определение №134/28.03.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Софийски градски съд е допуснато до касационно обжалване в частта по предявения от В. В. Д. срещу САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД иск по реда на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по въпроса какво е съдържането на понятието „справедливост“ и какви са критериите за определяне на конкретен размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД и длъжен ли е въззивният съд при определяне на конкретния размер на обезщетението да вземе предвид и обсъди всички факти и обстоятелства, установени от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и изслушаните по делото експертизи, в хипотеза, при която не споделя крайния извод на първоинстанционния съд за размера на дължимото обезщетение.
По така поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Както последователно и непротиворечиво приема ВКС в своята практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип. (решение №95/23.04.2014г. по гр.д.№5805/2013г. на ІІІ г.о. на ВКС). Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение (решение № 60190 от 12.10.2021 г. по гр.д.№547/2021 г. на III г.о. на ВКС).
И доколкото съдът е длъжен да извърши преценката си винаги конкретно, съобразявайки установените по делото факти и обстоятелства, имащи значение за определянето на размера на обезщетението, след цялостен и задълбочен анализ на всички, събрани по делото доказателства, то в хипотеза, при която въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния досежно дължимия размер на обезщетението, той е длъжен да изложи собствените си съображения, като извърши и самостоятелен анализ на събраните доказателства. Длъжен е да посочи онези факти и обстоятелства, които първоинстанционният съд не е взел предвид, макар да е приел за установени, респ. да изложи съображенията си за начина, по който са установени фактите и обстоятелствата, които първоинстанционният съд е игнорирал изцяло, без да ги посочва като установени от събраните по делото доказателства.
В частта, с която е отхвърлен предявеният от САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД обратен иск въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса застрахователният договор, сключен от лечебното заведение в изпълнение на задължението му по чл. 189 от Закона за здравето, покрива ли и отговорността му по чл. 49 ЗЗД.
Настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че застрахователният договор, сключен от лечебното заведение в изпълнение на задължението му по чл. 189 от Закона за здравето, покрива и отговорността на това лечебно заведение по чл. 49 ЗЗД.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 343, ал. 1 от Кодекса за застраховането, с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Застрахователят поема риска при настъпването на съответното вредоносно за застрахования събитие и заплаща съответното обезщетение при настъпването му, като рисковете, които се покриват от съответния договор, са ясно, недвусмислено и изчерпателно определени при неговото сключване (чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ). При това един застрахователен договор може да се приеме за валиден само ако лицето, което го сключва, има застрахователен интерес (чл. 349 КЗ). Действително законодателят предвижда в някои случаи задължително застраховане, презумирайки при това наличието на застрахователния интерес.
Отговорността на болницата като работодател е гаранционно-обезпечителна. Болницата отговаря само и доколкото е установено да е и било извършено увреждане от неин лекар или медицински служител. Както е прието в ППВС №7 от 29.12.1958г., отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тя има гаранционно-обезпечителна функция. Тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата.
Както е прието в ППВС №7 от 30.12.1959г., отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия, докато юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и чл. 50 ЗЗД (т.1). Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица (т.6). Отговорният по чл. 49 ЗЗД не може да бъде осъден да заплати на увредения обезщетение по-голямо от онова, за което е осъден причинителят на вредите (т.9). Той следователно не би могъл да бъде осъден да заплати на увредения нещо различно от онова, за което отговаря прекият причинител на вредите. Както е прието в ТР №59 от 03.06.1974г. на ОСГК на ВС, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при и по повод изпълнението на тази работа – чл. 49 ЗЗД. Увреденият може да иска заплащането на обезщетение както от прекия причинител, така и от отговорното за действията му лице, като прекият причинител и възложителят на работата носят солидарна отговорност спрямо увредения. Въз основа на осъдителното решение се издава в полза на последния изпълнителен лист, по който причинителят на вредата и възложителят на работата са солидарни съдлъжници, а увреденият – взискател и по силата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД взискателят може да иска изпълнение на цялото задължение само от възложителя на работата и да събере целия дълг от него. Така очертания характер на отговорността на възложителя на работата обосновава извода, че сключеният договор за застраховка „Професионална отговорност“ за вреди, причинени от посочените в застрахователния договор лекари и медицински служители покрива и отговорността на болницата, която увреденото лице претендира по реда на чл. 49 ЗЗД, макар по смисъла на чл. 189 от Закона за здравето лечебните заведения да са длъжни да застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в лечебното заведение – тези лица са застраховани за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения, които именно обезпечава и гражданската отговорност на самото лечебно заведение по чл. 49 ЗЗД. Още повече като се има предвид, че увреденото лице има правото да получи обезщетение за претърпените вреди само от един от тези правни субекти, като при уважен по реда на чл. 49 ЗЗД възложителят на работата има право на регресен иск срещу прекия причинител. Исковете срещу възложителя и прекия причинител могат да бъдат предявени и при условията на евентуалност, доколкото е възможно да се установи, че вредите не са причинени при и по повод възложената на прекия причинител работа.
Именно защото носи гражданска отговорност за същите застрахователни рискове само и единствено по силата на чл. 49 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД, а не като последица от извършени от самото болнично заведение действия, различни от извършените от прекия причинител, болничното заведение също има правното положение на застрахован по сключения в изпълнение на задължението му по чл. 189 от Закона за здравето застрахователен договор.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:
В. В. Д. е предявила срещу МБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД по реда на чл. 49 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение в размер на 10000лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 06.03.2017г. до датата на подаване на исковата молба (09.03.2018г.), причинени в следствие на осъществена на 06.03.2017г. медицинска операция – лапаротомия, без предварително писмено съгласие, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Твърди, че обезщетението следва да бъде присъдено за изживяната болка и страдание вследствие направената операция без нейно съгласие, преживения стрес от узнаването, че е била оперирана, шокът, който е изживяла, времето в което се е възстановявала физически и психически след операцията, нарушеното функциониране на личния ѝ живот в ежедневието, невъзможността временно да работи, невъзможността да ражда без хирургическа намеса.
Поддържа, че на 06.03.2017г. е била приета в МБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД за лапароскопска безкръвна операция, за което предварително е дала своето съгласие, но вместо това без нейно изрично писмено съгласие е извършен друг вид операция – лапаратомия, т.е. била е оперирана с 11 сантиметров зашит разрез. Твърди, че е имала намерение да се оперира безкръвно с лапароскопска операция и за тази цел е постъпила в лечебното заведение и не е имала психологическа нагласа да се оперира по друг възможен начин, като изборът ѝ се дължи на обстоятелството, че е привърженик на раждането без хирургическа намеса, а подобен род операции би я лишил от правото ѝ на избор дали да роди по естествен път. Поддържа, че изненадата била неприятна, състоянието ѝ било съпроводено със силна болка от шевовете, не могла да се придвижва самостоятелно и вместо да бъде изписана още на 07.03.2017г. и да отиде на работа на 09.03.2017г., както планирала, е останала в болницата 3 дни, след което в продължение на един месец е прекарала на домашно лечение и продължава да изпитва силни болки, приема обезболяващи, прекарва голяма част от времето си на легло, изпитва затруднения в личното си обслужване и изпълнение на битовите си задължения, а се нарушава и ритъмът ѝ на живот – има свой бизнес с денонощен магазин за хранителни стоки, в който не може да работи през периода на възстановяване, нарушава се социалния ѝ живот. Твърди, че физическите болки в областта на оперираното място са продължили няколко месеца и е приемала обезболяващи; в този период теглото ѝ значително е намаляло, самочувствието ѝ се понижило; обзета е от гняв и безсилие, че не може да върне времето назад и да предотврати нежеланата интервенция; изпитвала отчаяние и разочарование от начина, по който са постъпили с нея; чувствала се излъгана и увредена физически, като ѝ е отнета възможност, явяваща се основна биологична функция и природно присъща на жената – да даде живот без операция. Поддържа, че като не е била информирана за процедурите, на които ще бъде подложена и не е дала информирано съгласие за тях, не е била уведомена за възможните нежелани ефекти от лечението, ѝ е било отнето значително време за възстановяване, което е нарушило нормалното функциониране на живота ѝ, причинени са ѝ нежелани и неочаквани физически болки и душевно страдание, нарушени са редица нейни права.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК МБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД оспорва така предявения иск, като поддържа, че пациентката е дала информирано съгласие за извършване на операцията, била е информирана за рисковете от операцията, възможните усложнения, била е запозната с диагнозата, както и ако по време на операцията настъпят непредвидени обстоятелства, е упълномощила хирурзите да направят консултация със специалисти и ако е препоръчително извършване на процедури, различни от планираните, да упълномощи опериращия за извършването им. Твърди, че на 29.02.2017г. ищцата е била информирана от лекуващия лекар д-р С., че една от възможните за операция е лапароскопията и след направен ехографски преглед и обсъждане с нея (ищцата) е било взето решение да се пристъпи към мини-лапаротомия, която е по-щадяща процедура. Поддържа също така, че не са налице доказателства болките да са в пряка връзка с действията или бездействията на работещите в болницата лица.
В срока по чл. 219 ГПК предявява обратен иск срещу привлеченото като трето лице-помагач ЗАД „Армеец“ АД с правно основание чл. 469 КЗ във вр. с чл. 435 КЗ при условията на евентуално уважаване на предявения от ищцата иск. Отговор от ЗАД“Армеец“ АД по така предявения обратен иск не е подаден.
В обжалваното решение е посочено, че за да уважи частично по размер предявения главен иск за обезщетение по чл. 49 ЗЗД, първоинстанционният съд е изложил фактически и правни доводи, според които е приел, че на ищцата на 06.03.2017 г. е приложена планирана ( а не спешна) оперативна интервенция от лекар-хирург в ответното лечебно заведение на ответника, която е лапаротомия (отворена операция), а не лапароскопия, които факти не са спорни по делото; приел е още, че ищцата е дала изрично писмено съгласие за оперативната интервенция лапароскопия, и не е дала такова са лапаротомия, като за втората оперативна интервенция-лапаротомия, изискването на Закона за здравето също сочело, че съгласието на пациента следва да е писмено съгласно чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88 33др, че даденото писмено информирано съгласие от В. Д. на 29.02.2017 г. не отговаряло на изискванията на чл. 88 33др, защото в него бланково са посочени общите рискове при интервенции, като показанията на св.С. не разколебавали този извод; приел е, че ответното лечебно заведение не е изпълнил задълженията си по чл. 88 и 89 33др преди провеждането на лапаротомията, което, заедно с липсата на съгласие на ищцата за такава операцията-в писмена форма съгласно чл. 89 от ЗЗдр, сочи че поведението на ответника е противоправно, и не е налице изключението по чл. 89, ал. 2 ЗЗдр, тъй като не се е наложило в хода на предприета оперативна интервенция със съгласие на пациента-лапароскопия, да се премине към друг вид оперативна такава-лапаротомия, доколкото било установено, че от началото е започната лапаротомия вместо лапароскопия. Приел е, че причинени на ищцата вреди, се установяват от приетото заключение на съдебно-психиатричната (СПЕ), както и от изслушаните свидетелски показания, които доказвали и причинната връзка между тях и извършената на 06.03.2017 г. операция, при което ответното лечебно заведение носи гаранционно - обезпечителната отговорност към ищеца по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на причинените вреди, като искът се явява установен по основание. По отношение размера на обезщетението е изложил мотиви, според които е приел, че ищцата е доказала да е преживяла сочените от нея болки, страдания, наличие на траен белег от оперативната рана, стрес, разочарование и притеснение от проведената й различна по вид оперативна интервенция от исканата от нея, без нейно съгласие, силно душевно напрежение, психологически дисбаланс и силни негативни емоции за ищцата. Приел е обаче, с оглед установената от приетите медицински експертизи и свидетелски показания, че болките и страданията са били с продължителност не повече от 30-45 дни без данни те да са в повече и над нормалното за съответния тип последици и възможни реакции от конкретната хирургическа интервенция, нито да са следствие на недостатъчната грижа на ищцата за следоперативно лечение, че психичното й състояние е обратимо и по-скоро е свързано със субективните възприятия на ищцата, раната е зараснала добре, при което е определил справедлив размер на обезщетението от 3 000лв. по критериите по чл. 52 ЗЗД, за която сума е уважил иска и отхвърли за разликата.
Така изложените в първоинстанционното решение фактически и правни изводи въззивният съд е споделил и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях, с изключение на частта относно приетия за справедлив размер на обезщетението от 3000 лв. само по критериите на чл. 52 ЗЗД. При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, очертаващи и обхвата на въззивната проверка, въззивният съд е приел, че прилагането спрямо ищцата на оперативната интервенция лапаротомия (лапаромиектомия) е станало без нейното изрично информирано писмено съгласие, каквото се изисква съгласно чл. 89, ал. 1 ЗЗдр, и това действие на лица, за които ответникът отговаря, се явява неправомерно, в нарушение на чл. 89, ал. 1 ЗЗдр., независимо от установеното, че при прилагането на самата оперативна интервенция лапаротомия, не са възникнали нежелани усложнения и лечението с нея в случая е било проведено правилно по правилата на добрата медицинска практика и в полза на пациента. Взето е предвид, че информирано писмено съгласие на ищцата да й се приложи като лечебен метод оперативна интервенция „лапаротомия“ няма, а законът в случая изисква такова писмено съгласие за конкретно приложената на ищцата оперативна интервенция „лапаротомия (лапаромиектомия)“.
Изложени са съображения, че добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички гарантирани му права; че съобразно принципа на адекватните очаквания - при наличие на здравословен проблем, във връзка с който пациент се обръща за помощ към лекар, адекватните очаквания са, че специалистът ще предложи и осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще съблюдава всички прокламирани в чл. 86 от Закона за здравето, права на пациента, най-съществените от които са: правото да бъде информиран за състоянието си, за възможните усложнения, за методите на лечение, правото на достъп до най-добрите практики и правото да се избягва ненужното страдание и болка. Посочено е, че изискването за предоставяне на информацията по чл. 88 ЗЗдр е тя да бъде предоставена своевременно и в подходяща форма. Изхождайки от тези съображения и от установеното по делото, въззивният съд е приел, също както и първоинстанционния съд, (посочвайки че извършва това при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства), че в случая на ищцата не е било обяснено в достатъчна степен, че оперативната интервенция лапаротомия за нея е била по-подходяща от исканата от нея оперативна интервенция лапароскопия, не е било налице дадено от ищцата преди операцията на 06.03.2017 г. информирано писмено съгласие за провеждане на лапаротомия-каквото е било задължително, при което е прието, че реално проведената оперативна интервенция лапаротомия (лапаромиектомия) в случая се явява противоправна, тъй като ищцата като пациент не се е съгласия с нея, не е било налице състояние на спешност за игнориране на нейното писмено съгласие за лапаротомия, нито е било налице състояние на установено в хода на започната лапароскопия нужда от преминаване към класическа операция-лапаротомия. Промяната на начина на лечение със заменянето на един оперативен лечебен метод с друг такъв, при това непосредствено преди прилагането на анестезия, и без пациента да е имал достатъчно време да получи нужната му информация за необходимостта от замяната и без да е дал своето писмено съгласие за прилагане на друга по вид оперативна интервенция, е прието, че представлява отклонение от изискванията на закона и от добрата медицинска практика и нарушение правата на пациента, съобразно посоченото по-горе. Прието е, че с прилагането направо спрямо ищцата на 06.03.2017 г. на оперативна интервенция лапаротомия (лапаромиектомия) на същата е причинено страдание-както физическо, така и психическо, което физическо страдание е с по-голям интензитет и възстановяването от нея е по-дълго и болезнено, спрямо това ако е била проведена исканата от ищцата оперативна интервенция , доколкото според приетото заключение на СМЕ лапароскопията е по-щадяща за пациента, а психическото страдание е свързано освен с по-болезнен и дълъг период на възстановяване от това при лапароскопия, и с възмущението от пренебрегнатото съгласие на пациента да конкретна оперативна интервенция и нагласите и очакванията на ищцата като пациент за следоперативния възстановителен период.
Изложени са съображения, че съдът следва да отчита ролята на лекаря да приложи спрямо пациента най-доброто и подходящо за конкретната диагноза лечение и с най-добър резултат, но този избор-при повече от една възможност, лекарят не може да направи без съгласието на пациента, когато не е налице състояние на спешност и не е възниквала такава нужда от промяна в лечението в хода на вече започнала със съгласие на пациента оперативна интервенция. Посочено е, че затова и изборът на лечение, особено на оперативно такова, е подложено на законово уреждане с чл. 89, ал. 1, вр. чл. 88 ЗЗдр. И поради това е прието, че предприетото от опериращия ищцата хирург оперативно лечение чрез лапаротомия, без информирано писмено съгласие на ищцата за това, се явява противоправно, и ответното лебечно заведение-като възложител на работата, счетена от съда за противоправна, е легитимирано да отговаря по иска за вреди от противоправна дейност.
Прието е, че е установено претърпяване от ищцата на сочените от нея вреди-болки, страдания, негативни емоции, с изключение на сочената от нея като вреда по исковата молба нарушена детеродна способност на ищцата и сочената от нея с исковата молба продължителна, надхвърляща повече от 30-45 дни, болка от оперативната интервенция. Взето е предвид, че според приетите по делото две СМЕ от вещи лица-лекари гинеколози, не са налице вътрешни сраствания, нито че разрезът от проведената лапаротомия засяга нормалните родови пътища при ищцата, при което не се установява ищцата да има нарушени родови способности за нормално раждане по естествен път. Взето е предвид също така, че страхът и от такова нарушение не е въведен в предмета на спора и не следва да се преценява като самостоятелна вреда от значение за определяне на размера на обезщетението.
Посочено е, че от приетата СМЕ на в.л. Н. се установява, че при ищцата обективно не се допуска болката, която тя субективно сочи да изпитва в много дълъг период, да се дължи на самата операция лапаротомия, при липсата на обективни медицински причини за това, и възстановяването й, вкл. и болките, отшумяват в рамките на около 45 дни. Взето е предвид, че в тази насока са и показанията на св.Д. - за оплаквания от ищцата около месец. Поради това въззивният съд е приел, че не се следва обезщетение за претърпени болки и вреди от продължително възстановяване физически повече от 45 дни. По отношение на сочените негативни емоции, дължащи се не само на болката, но и на стреса, шока от приложената друга по вид оперативна интервенция и пренебрегване съгласието на ищцата, въззивният съд е възприел установеното от приетата СПЕ, че при ищцата е налице по повод на извършената операция на 06.03.2017 г. и последиците от нея, разстройство в адаптацията с преобладаващо нарушение на други емоции, като през първия месец след операцията симптоматиката е била по-изявена, като постепенно е намаляла през следващите месеци. Посочено е, че според вещото лица поради субективната представа на ищцата за трайност и необратимост на някои от последиците от операцията, част от горните симптоми персистират и понастоящем; че теоретично се приема, че протрахираната адаптационна реакция настъпва като отговор на продължително въздействие на стресова ситуация, но с продължителност не повече от две години; че след това, поради естествените психологични защити наличността, психотравмените фактори се рационализират и остава за дълго време спомена за тях и чувство на обида и недоволство. Взето е предвид, че в съдебно заседание вещото лице е уточнило, че адаптационната реакция е състояние на субективен стрес и се дължи както на лично индивидуално субективно възприятие и преценка на обстоятелствата от ищцата, така и на нейната личностна нагласа, особености, доколкото същата е с изразена емоционалност, сензитивност, по-артистична личност, поради което според вещото лице по-тежко и по- болезнено преживява факти, като според вещото лице е трудно да се посочи дали е щяло да бъде налице констатираното разстройство, ако е била извършена лапароскопия, доколкото експертът не е запознат с последиците от една такава оперативна интервенция, дали ще има същите болки, но намира, че е нямало да има такъв белег, от който ищцата страда. Но ако се приеме, че е била извършена тази операция, която ищцата е очаквала и е искала, вероятно е щяла да бъде удовлетворена, че е изпълнено нейното желание. Изложени са съображения, че така установеното от експерта, ведно с преценката на заключението на лекаря-гинеколог, за по-щадящия характер за пациента на лапароскопията, води до извод, че е налице причинна връзка между приложената на ищцата лапаротомия като друга по вид оперативна интервенция, и субективно преживяните от нея негативни емоции от промяната на лечебната операция, при това без нейното съгласие, и от по-дългия възстановителен период и съпътстващите това възстановяване неудобства, които са нарушили и социалния й живот, вкл. и осъществяване на търговската й дейност, за което сочат писмени доказателства и показанията на св.Д..
Въззивният съд е отчел, че телесната неприкосновеност и свободната вола на всеки човек са ценности, защитими от обективното право, при което тяхното накърняване, по правилата на житейската логика, субективно се възприема от всеки нормален човек негативно и предизвиква чувство на гняв и възмущение. Прието е, че тези субективни негативни емоции на ищцата се установяват и от приетата съдебно-техническа експертиза, осъществила оглед на веществено доказателство- диск-носител на ел. информация за проведен телефонен разговор, чието съдържание вещото лице е установило да съответства и на записа на мобилния телефон на ищцата. В случая е прието, че наред с това, при ищцата, поради особеностите на нейната личност, тези негативни емоции са се проявили по-силно, налице са и към момента на предявяване на иска ( доколкото вещото лице по СПЕ сочи наличие на такова смущение и към прегледа й от него в хода на делото), което продължително негативно проявление и към датата на исковата молба въззивният съд също е отчел, доколкото следва да съобрази и в конкретния случай как наличието на причинната връзка между противоправното деяние и увреждането психиката на ищцата, се е отразило реално на ищцата. Поради това е прието, че причинената на ищцата продължителна психична вреда от прилагането на друга по вид оперативна интервенция, без нейно съгласие, също се намиран в пряка причинна връзка с причинените ѝ шок и стрес от узнаване на промяната на оперативния метод и от даденото обяснение от оператора, че това било за да не я държат толкова време под упойка (сочено от св.Д., майка на ищцата). Прието е, че няма причина да не кредитира показанията на св.Д.-майка на ищцата, тъй като родствената връзка сама по себе си не е основание за това, ако свидетелят дава показанията си добросъвестно, а в случая показанията на майката на ищцата не противоречат на другите събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и на приетите техническа, медицинска и психиатрична експертизи.
При определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е съобразил вида на увреждането, което засяга признато от закона право на информиране и съгласие за оперативна интервенция, като самото пренебрегване на липсата на съгласие на ищцата е достатъчно да обоснове вреда-причинения шок и стрес от узнаването за това, причиненото телесно увреждане-по-голям оперативен белег, причинената психическа травма, продължителността на възстановителния период от самата операция и тази на психическата травма, и е приел, че сумата от 8000 лв. в случая се явява справедливо обезщетение, като съобразил и факта, че не всички твърдени от ищцата вреди са доказани по делото, при което не може да се определи обезщетение в пълния претендиран от ищцата размер от 10 000лв., а и самата ищца не е посочила каква относителна тежест за обезщетяване имат посочените няколко по вид причинени й вреди. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е отчел и обстоятелството, че то има за предназначение да възмезди ищеца за понесените вреди, но и да санкционира и възпира ответника от подобно поведение, както е посочено в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС. Прието е, че този размер от 8000 лв. в най-пълна степен се явява адекватен на целените от закона последици.
По обратния иск въззивният съд е приел, че лечебното заведение не се явява застраховано лице и съответно не е материално правно легитимирано да иска заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по р.І.1 от ОУ на застраховката за професионална отговорност, за която няма спор, че е била сключена съобразно приетата по делото полица и ОУ, и валидна както към датата на операцията, така и към подаване на исковата молба. Изложени са съображения, че липсата на отговор по чл. 131 ГПК не е равнозначно на признание на иска или на факти, и не освобождава съда от задължението да приеме за установени фактите въз основа на преценка на събраните по делото доказателства. Прието е, че се преклудират защитни и др. правоизключващи възражения на ответника, но не и такива, отнасящи се до наведените с въззивната му жалба оплаквания за необоснованост при преценка на вече събрани по делото доказателства.
Взето е предвид, че застрахователният договор, обективиран в полицата и ОУ по застраховката, е сключен при действието на чл. 223 КЗ (обн. ДВ, бр. 103/05 г., отм. ДВ, бр. 102/16 г.) като вид договор за застраховка "Гражданска отговорност", от подкатегорията застраховка "професионална отговорност на лекари и медицински персонал", чието сключване е предвидено като задължително съгласно нормата чл. 189, ал. 1 ЗЗ, и който няма самостоятелна уредба в КЗ (отм.), като попада в нормата на чл. 249, т. 3 КЗ (отм.). Посочено е, че съгласно клаузите на процесния договор САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД като лечебното заведение е само застраховащо лице (задължено по закон да извърши застраховане за своя сметка), но не и самото то по себе си да е застраховано лице - застраховано лице по договора е всяко физическо лице, част от медицинския персонал на лечебното заведение (посочени в полицата 36 лица висш медицински персонал и 50 лица среден медицински персонал), за отговорността на които при виновно неизпълнение на професионално задължение, застрахователят се е задължил да заплати обезщетение за вредите на трети лица, причинени вследствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения на посочените застраховани лица. Прието е, че това сочи, че лечебното заведение не е застраховано лице по посочения застрахователен договор, като не неговата имуществена сфера е предмет на уговорената застрахователна защита, а тези на физическите лица, негов персонал и съответно деликвенти. Прието е също така, че гаранционната отговорност на болничното заведение по чл. 49 ЗЗД не е предмет на извършеното с процесния договор задължително застраховане (за нейното застраховане евентуално е следвало да бъде сключен отделен договор, с който то да застрахова своята дейност като възложител на дадена работа). По съображения, че САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД не е застраховано лице по процесния договор, съдът е приел, че обратният му иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да се обсъжда клаузата, според която, за да възникне правото на застрахователно обезщетение е необходимо вредите да са причинени от деяния, посочени в р.І.1 от ОУ на застраховката.
В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявения от В. В. Д. срещу САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД по реда на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД иск, обжалваното решение е валидно, допустимо, но по същество частично неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 235, ал. 2 ГПК) и неправилно приложение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД и чл. 189 от Закона за здравето).
Както вече беше отбелязано по-горе, когато въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния досежно дължимия размер на обезщетението, той е длъжен да изложи собствените си съображения, като извърши и самостоятелен анализ на събраните доказателства. Длъжен е да посочи онези факти и обстоятелства, които първоинстанционният съд не е взел предвид, макар да е приел за установени, респ. да изложи съображенията си за начина, по който са установени фактите и обстоятелствата, които първоинстанционният съд е игнорирал изцяло, без да ги посочва като установени от събраните по делото доказателства.
Подобни съображения, които да обосновават извод за необходимостта размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение да бъде увеличен, в обжалваното решение не се съдържат, което налага този анализ да бъде извършен от настоящия съдебен състав.
От заключенията на изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи и от показанията на разпитаните свидетели не се установява В. Д. да е изпитвала болка над нормалното ниво за подобна интервенция и последиците от нея. Становището на вещото лице, изготвило СПЕ, е основано на споделеното от самата ищца, което сочи на голяма степен на субективност в заключението. Поради това при извършването на преценка за силата и интензивността на търпените болки и страдания основно съдът следва да се съсредоточи на информацията, съдържаща се в показанията на св.Д., както и от заключенията на изслушаните по селото СМЕ, според които съпътстващите лапаротомията болки отшумяват за около месец до 45 дни, след който период няма противопоказания за физическо натоварване. В същия смисъл са и показанията на св.Д., която е заявила пред съда, че първия месец ищцата е изпитвала силни болки, оплаквала се, пиела обезболяващи. Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че ищцата е преживяла стрес от самия факт, че е извършена лапаротомия вместо лапароскопия. При тези данни твърденията за търпени болки за по-продължителен период от време следва да се приемат за недоказани, доколкото от изслушаните по делото СМЕ, изпълнени от в-л.Д. и Н. се установява, че физическата болка, която ищцата изпитва в областта на корема, не може да се дължи на операцията – според експертите сраствания вследствие на операцията не са налице и има добър оперативен белег. Твърденията, че болките се дължат на недостатъчна грижа за ищцата при следоперативното лечение също останаха недоказани.
Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че според заключенията на изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи не са допуснати нарушения на нормативно определените правила при приемането на пациентката и при извършване на операцията. В конкретния случая са били проведени преданестезиологична консултация, правилна предоперативна подготовка с направени необходими лабораторни и инструментални изследвания и консултации, като медицински правилното поведение при множество миоматозни възли (каквито са били налице при пациентката) е именно лапаротомията (в.л. Д.). В представените по делото медицински документи няма данни за протекли процеси, увреждащи здравето на В. Д., които да са следствие от проведеното правилно оперативно лечение за миоматоза на матката (в.л. Д.). Основанията за продължителността на издавания отпуск по болест са били единствено на базата на субективните оплаквания за чувство за болка в оперативния белег (в.л.Д.), но проблем с оперативния белег от извършената лапаромиомектомия не е налице, раната е зараснала първично, без усложнения и към настоящия момент извършването на оперативната интервенция обективно няма никакво отражение върху общото физическо състояние на пациентката (в.л. Н.). Субективните оплаквания в периода на възстановяване могат да бъдат различни, но това не е в пряка причина с начина, по който е извършена оперативната интервенция (д-р Н.).
При тези данни настоящият състав на ВКС приема, че размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на В. Д. възлиза на 3000лв.
В частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявения от САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ АД обратен иск обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.
Както вече беше отбелязано по-горе, застрахователният договор, сключен от лечебното заведение в изпълнение на задължението му по чл. 189 от Закона за здравето, покрива и отговорността на това лечебно заведение по чл. 49 ЗЗД. И след като е прието, че САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД дължи на В. Д. сумата от 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, причинени от увреждане вследствие претърпяна медицинска интервенция, до същата сума следва да се приеме за дължима към касатора от дружеството, с което е сключена застраховката „Професионална отговорност“.
Изводите на въззивния съд в обратен смисъл са неправилни и необосновани, поради което по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от В. В. Д. срещу „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Д-р Щерев“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата от 5000лв. (над присъдените от първоинстанционния съд 3000лв.) и вместо това така предявеният иск бъде отхвърлен.
По реда на чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен предявеният от САГБАЛ „Д-р Щерев“ срещу ЗАД „Армеец“ иск с правно основание чл. 469 КЗ във вр. с чл. 435 КЗ, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК за сумата от 3000лв. и вместо това ЗАД „Армеец“ бъде осъдено да заплати на САГБАЛ „Д-р Щерев“ тази сума, която лечебното заведение е осъдено да заплати на В. В. Д. на основание чл. 49 ЗЗД.
С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски като В. В. Д. бъде осъдена да заплати на САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД сумата от 90лв., а ЗАД „Армеец“ – сумата от 190лв.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение №263250/20.05.2021г., постановено от Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав по в.гр.д.№1506/2020г. в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Д-р Щерев“ ЕООД е осъдена да заплати на В. В. Д. на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД още 5000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания за периода от 06.03.2017г. до 09.03.2018г., причинени от увреждане в следствие на претърпяна на 06.03.2017г. операция лапаротомия без предварително информирано съгласие, ведно със законната лихва от 06.03.2017г. до плащането, както и в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният от САГБАЛ „Д-р Щерев“ ЕООД срещу ЗАД „Армеец“ обратен иск на основание чл. 469 КЗ във вр. с чл. 435 КЗ, вр. чл. 219, ал. 3 ГПК сумата от 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди, дължимо въз основа на полица професионална отговорност №1658013060000537085, е отхвърлен като неоснователен и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Д. срещу „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Д-р Щерев“ ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания за периода от 06.03.2017г. до 09.03.2018г., причинени от увреждане вследствие на претърпяна на 06.03.2017г. операция лапаротомия без предварително информирано съгласие.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №263250, постановено на 20.05.2021г. от Софийски градски съд, ГО, II-Г въззивен състав по в.гр.д.№1506/2020г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което искът на В. В. Д. срещу „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Д-р Щерев“ ЕООД е уважен за сумата до 3000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ на основание чл. 469 КЗ във вр. с чл. 435 КЗ във вр. с чл. 219, ал. 3 ГПК да заплати на „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Д-р Щерев“ ЕООД сумата от 3000лв., обезщетение за неимуществени вреди, дължимо въз основа на полица професионална отговорност №1658013060000537085, която сума „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Д-р Щерев“ ЕООД е осъдена да заплати на В. В. Д. на основание чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Д-р Щерев“ ЕООД сумата от 190лв. (сто и деветдесет лева), представляваща направените по предявения обратен иск разноски.
ОСЪЖДА В. В. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение „Д-р Щерев“ ЕООД сумата от 90лв. (деветдесет лева), представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: